Боряна и Тодор Йотови: Докосваме се до свещената основа на съвременните европейски езици, култура и дух

Авторите представят книгата си “МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език”

- Като автори на книгата “МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език”, можете ли да предоставите повече подробности за основните си открития? Какво ще каже книгата на бъдещия читател?

- Книгата разгръща четири свързани теми:

1. Конструкцията на човешкия език като единен ментален език (“архе-”, “първичен” език), който се проектира в многообразие от фонетични езици, в своите първообрази, подчиняващи се на единни правила.
2. Бохарският коптски език като новозаветен език, отразяващ този “първичен” език в контекста на Новозаветното Благовестие и конкретно - носещ в многопластови думи като семена Проповедта на Християнското Благовестие. Представено е и как горното е отразено в най-древния цялостен бохарски коптски ръкопис. Изследван е и произходът на бохарския коптски, възникнал в Египет като духовен феномен с адвента на Християнството.
3. Прото-индоевропейският като език, който в коренната си система съдържа същите първични ментални концепции, но с различна фонетична стойност, и как те са записани с прото-писмени пиктограми в неолитни артефакти от Източна Европа. За последните предлагаме прочит на база на изведени архетипни образи, изразители на “архе”-езика, присъстващи в три отделени от време и пространство цивилизации – Шумер, Египет и Китай. Цялостното съдържание на разглежданите артефакти се сглобява като прото-Символ на Вярата, а всеки артефакт е подобен на смислов фрактал. Така се докосваме до свещената основа на съвременните европейски езици, и до “архе”-основата на Европейската култура и духовен мироглед.
4. Синхронът между съвременната наука и духовното наследство на монотеистичното познание в Светите Писания, когато биват четени и разбирани чрез език, запазил отпечатък на “Архе”-речта.

Направените наблюдения отхвърлят издиганите хипотези за възникването на Християнството като “краен етап на развитие на човешка религиозна и философска мисъл” и говорят за неговия предпроизходен характер.

- Какви данни и анализи сте използвали за книгата си?

- Използваната литература е широка, над шестдесет статии и монографии от областите лингвистика, археология, богословие. Използваме четири речника на бохарския коптски език, като всяка дума е реферирана според най-богатото издание на Walter Crum. Анализите на египетската йероглифика са базирани на трудовете на Wallis Budge.

Относно прото-индоевропейския език стъпваме върху изследванията на Gamkrelidze&Ivanov и обширния речник, представен от Watkins. За разглежданите неолитни артефакти сме използвали като източници редица статии, но най-основните са Lazarovici, Tartaria and the sacred tablets (2011) и работите на Хенриета Тодорова. Тъй като разчитаме прото-писмените символи на база на архетипни знаци и за целта сме използвали шумерското пиктограмно писмо, египетски йероглифи и Китайския oracle-bone script, стъпваме и на онлайн банки за пиктограми на тези скриптове и на публикации, разглеждащи историята на развитието им.

- Как вашето изследване влияе върху разбирането за ранните цивилизации и развитието им?

- Най-основното е, че е налице предпроизходно вложено монотеистично и месианско съзнание, следи от което намираме в редица религиозни системи, а тяхното разгръщане се явява отдалечаване, разчленяване, опосредствяне и в крайна сметка - отклоняване от това първично разбиране, поправено с адвента на Християнството.

- Обяснете как това изследване помага да разберем произхода и съвременните езици - говорими и писмени?

- Ние разглеждаме двете теории за развитие на езика - Лингвистичния Универализъм и Лингвистичния Релативизъм, и търсим възможност за тяхното обединение според критични наблюдения относно структурата на древните езици, както и на база текстове на Светото Писание на древноеврейски, гръцки и бохарски.
Можем да считаме, че:

• Понятието “ментален език”, издигнато от поддръжници на Лингвистичния Универализъм, е близко до същността на въведеното понятие (e)сфотоу (от бохарски) – способността за притежаване на “вътрешен език”, т.е. думи за изразяване на предпроизходно вложени концепции и самите “архетипни следи/врязъци на значенията на думите”. Твърдим, че (е)сфотоу се запазва единен за човечеството от зората на цивилизацията до днес, макар и определена негова дълбочина постепенно да потъва в несъзнаваното.
• Характеристиката на езика, (е)сми (от бохарски), е първичното съответствие между думите като звук и звуковата същност на понятията, стоящи зад съответните думи, вече изчезнало. В лингвистиката този аспект на феномена (е)сми се разглежда като “имитативно” възникване на думи. Според нас по-скоро става въпрос за предпроизходно вложени полисемни думи, които са троични изразители на същности от пространствата дух-душа-тяло, и поради свръзката им в тези измерения (например за ма-ме: обич-майка-храна, като отразяващи думата в измеренията дух-душа-тяло), са звуково разпознаваеми и във феномени от наблюдаемия свят. Вероятно е още при първите езици вече да е имало фонетично разнообразие, поради което и моногенезис на езика е труден за доказване, но това разнообразие от фонетика е било подчинено на единни правила, най-основното от които е това съответствие между фонетична стойност на дума и същност.
• Накрая, въвеждаме понятието лас (от бохарски), означаващо говоримите езици с тяхната фонетика, които са в процес на “еволюционна фрагментация”. В това развитие лексиконът и самите понятия, с които езикът борави, се променят. За такива понятия е в действие вторият подход, описан от лингвистичната и когнитивни науки, а именно - че понятието и думата се пораждат на база взаимодействие със средата.

- Намираме ли отговори по отношение на религиозните практики и вярвания на древните хора, в този случаи на траките?

- Не толкова на траките, въпреки че разглеждамe два ключови артефакта на тракийското племе беси. Изразен фокус на книгата е религиозната практика и вярвания на неолитното население на Източна Европа. Доколкото можем да се основем на автохтонната теза на Владимир Георгиев (1977), тези вярвания следва да са запазени, макар и видоизменени, у тракийските племена.

- Имате ли планове да провеждате допълнителни изследвания и с кого можете да си сътрудничите?

- Да, планираме разгръщане на основните концепции като приложение относно въпроси, вълнуващи всеки човек днес – ролята на семейството, теми относно отношенията в социума и научната етика, и други. Планираме и задълбочаване на тезите относно прото-бохарския език в най-древните ръкописи, съвместно с водещи експерти в областта, както и разгръщане на изследванията за концептуалната структура на прото-индоевропейския език.

За авторите

Боряна Рачева-Йотова е създател на първата българска глобална fintech компания и има над 25 години опит в създаването на софтуерни решения за управление на риск и финансови портфейли, последно като старши вицепрезидент на Buy-side стратегии в S&P 500 компания. През 2018 г. е наградена от “Уотърс Технолъджи” като “Риск професионалист на годината” за постижения в областта на създаването на решения за управление на риска и превеждането на академични открития в практически приложения за финансовата индустрия. Съавтор e на редица патенти и публикации във водещи световни издания.

Доктор на науките от LMU, Мюнхен. Дългогодишен изследовател в областите сравнителна религия и лингвистика. Съавтор на първата българска книга за вдъхновението “Йероглифите на Вдъхновението говорят от Тракия”, 2012.

Тодор Йотов е предприемач, ментор и лектор в технологични, бизнес и обществени формати, инициатор на благотворителни и обществени инициативи за образование и култура. С последните си стартъпи създава иновативни продукти за взаимодействие между човека и технологиите, мултимедия, DLT/Blockchain FinTech и информационна сигурност. Той е съизобретател на портфейл от технологии за киберсигурност и персонализирани системи за защита и комуникации в среда, белязана от изкуствен интелект и квантова трансформация. Управлява издателство на детско онлайн съдържание за промотиране на ранен контакт с образци на културното и литературното наследство и безопасност в общуването в електронна среда.

Магистър по финансов инженеринг от Hector School of Engineering and Management, Karlsruhe, и магистър по сценични изкуства. Дългогодишен изследовател в областите богословие, лингвистична и социално-културна антропология. Съавтор на първата българска книга за вдъхновението “Йероглифите на Вдъхновението говорят от Тракия”, 2012.

Тодор и Боряна Йотови създават семейство през 1998 г. с Венчание в Храм “Свети Атанасий” във Варна. Имат три деца.
Авторите отдават благословението в личния и професионален живот и преминаването през трудности и дълги, но благоуспешни пътища, като заветна грижа от Единия, Чието Слово се разгръща във всемира и личното битие. Издаването на книгата “МЕСОУРЕ – Неолитният Символ на Вяра и Новозаветният Архе-Език” е част от техния дял към този завет.