Книгата "Люспа от лук", посветена на България, донесе една от най-престижните мексикански литературни награди на своята авторка Мириам Москона.
Писателката, която е дъщеря на български евреи, бе удостоена през март с премията "Хавиер Виляурутия". Тя се присъжда от едни мексикански писатели на други. Нейни лауреати в миналото са били такива прочути имена в Мексико като Хуан Рулфо и литературния нобелист Октавио Пас.
При това 57-годишната Мириам Москона е поетеса.
"Люспа от лук" е първата творба в проза
Книгата описва пътуването на авторката до България през 2006 г. Писателката посещава страната ни в търсене на своите корени.
Дотогава Москона не знае почти нищо за България. Отдавна починалите й родители Леон Москона и Лидия Йосифова много малко са говорили за родината си. Мириам идва у нас с отпусната от САЩ стипендия "Гугенхайм". Първоначалната идея е поетичен проект на езика ладино, който днес говорят предимно възрастните български евреи. Това е средновековният испански, пренесен от прогонените през 1492 г. от Иберийския полуостров евреи сефаради.
В крайна сметка обаче Мириам Москона написва дневник на своето пътуване.
Родните домове на родителите са съборени
По време на пътешествието си у нас писателката не успява да открие много роднини. Тя не намира и сведения къде е била родната къща на баща й в Пловдив. Няма я и къщата на майка й в София. Тя се е намирала на улица "Искър" 33. Домът е съборен преди много години. Първо там е имало детска градина, а днес на този адрес се намира ресторант "Бари".
"Но въпреки всичко това пътуване бе може би най-вълнуващото в живота ми. И разбрах, че книгата ми този път няма да е със стихове, а ще бъде един дневник. И не на ладино, а на испански", споделя Мириам Москона пред "24 часа".
На ладино е единствено заглавието на книгата в оригинал - Tela de sevoya. На испански език "лук" се пише cebolla. Но на ладино се изписва по-различно.
Откъде иде заглавието на творбата?
Съществува една стара сефарадска рецепта за лекуване на рани. Според нея те заздравяват най-бързо и най-добре, ако върху тях се постави люспа от лук. От друга страна, едно от нещата, които се приготвят за Песах - еврейския празник, отбелязващ Изхода от Египет, са яйца, които се варят много дълго, почти до посиняване, във вода с люспи от лук.
Нищо от това не би се случило, ако Леон Москона и Лидия Йосифова са живеели по време на Втората световна война не в България, а в някоя друга страна. Дори самата Мириам Москона не би се появила на този свят. "Дължа съществуването си на българския народ и неговите добродетели, които спасиха родителите ми и хиляди други евреи", казва развълнувана писателката. Наскоро тя участва във възпоменанията за 70-годишнината от онези събития, организирани от сефарадската общност в Мексико. (Виж видеокпилп от речта й тук.)
Майка Лидия Йосифова е родена в София през 1919 г. в семейството на дърводелци. Учила е в Американското училище в София. От малка е имала много хубав глас и е следвала за оперна певица в Българската държавна консерватория, днес Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Гласът й бил контраалт. Лидия трябвало дори да получи стипендия от САЩ. Втората световна война обаче осуетява това.
"Но всяко зло за добро. Ако беше заминала за Америка тогава, тя нямаше да се запознае с баща ми", казва Мириам Москона.
Леон Москона е роден в Пловдив през 1915 г. Родителите му били търговци. Той също се захванал със семейния занаят. През 1943 г. обаче бащата на Мириам Москона и много други евреи от родния му град били качени на влака, който трябвало да ги отведе към газовите камери в нацистките концлагери. За щастие, в последния момент заповедта била отменена след всенародни протести.
Леон бил свален от влака на смъртта, както и останалите хора, натъпкани в него.
За баща си Мириам Москона знае много малко. Той починал през 1964 г., когато тя била само на 9 години. Майка й си отишла през 1976 г., а писателката така и не научила български. Но знае ладино, на който говорели помежду си нейните родители.
Леон и Лидия се запознали в София месеци след 9 септември 1944 г. Двамата споделяли с децата си много малко факти за своето минало. Мириам си спомня, че от гордост майка отказала да получи компенсация от тогавашната Западна Германия за преследването през войната. "Пари от немци не вземам", казала тя. И не пожелала да изпрати като доказателство жълтата звезда на Давид, която била принудена да носи.
Леон и Лидия Йосифова се оженили през 1945 г. Заминали за Израел през 1948 г., когато еврейската държава била току-що основана. В Обетованата земя обаче Леон трябвало да служи в армията, което никак не му харесало. Затова съпрузите решили да се отправят към Мексико, където още преди войната пристигнали техни роднини от България. През 1951 г. те се качили на самолета. Но Лидия Йосифова била бременна в последния месец. Във въздуха тя получила конвулсии и самолетът кацнал извънредно на Бахамските острови. Там се родил Михаил, братът на Мириам.
Писателката се появила на бял свят през 1955 г.
Братовчедка си присвоява с измама дом в София
Виктория Ешкенази - братовчедка на Мириам Москона, си присвоила с измама родния дом на майка в София, сподели писателката пред "24 часа".
Къщата на Лидия Йосифова и семейството била отнета по време на преследванията на евреите у нас. А след войната Лидия заминала в чужбина, където после дошли и нейните родители. В Мексико пристигнала и роднината им Виктория. Всички казвали, че са оживели и че никаква къща няма значение в този случай.
След падането на комунизма Мириам Москона и брат Михаил, както и Виктория подали молба да им бъде върнат имотът.
Братовчедката обаче единствена знаела български и се възползвала от това. Така тя обсебила цялата къща, която днес я няма. Виктория починала преди 2 години.