След снимки със Самуел Джаксън в Холивуд Ирмена Чичикова “влиза” в кабинета на психотерапевта

Ирмена Чичикова на модно събитие в Япония Снимка: Личен архив

Актрисата от BG сериала "Тревожност" кръстена на Елин-Пелинова героиня
Играе гола във филма "Не ме докосвай", от който възмутени зрители си тръгвали, но лентата печели "Златна мечка" на "Берлинале"

От комиксите на “Марвъл”, заснети за Холивуд, в кабинета на психотерапевта - така рязко завива артистичният път на Ирмена Чичикова през последните две години.

След като се снима със Самуел Джаксън, Бен Менделсон и Емилия Кларк в американската поредица “Тайно нашествие”, днес актрисата е в ролята на бизнесдамата Елена Футекова в българския сериал “Тревожност” по БНТ. Героинята ѝ е с предизвикателно държание и поредица от съмнителни извънбрачни връзки с по-възрастни мъже, но има и доста травми в детството, които психотерапевтът Манев разнищва пред публиката. Така заедно стигат до ролята на бащата в семейството - един от първите програмисти в България. Много успешен в работата си, но все пренебрегвал нуждите и постиженията на дъщеря си, а тя се оказва приклещена в омагьосания кръг на детството си.

Именно тази актуална тема - психичното здраве и стигмата около това да потърсиш помощ за него, привлича Чичикова да приеме ролята в “Тревожност”. Надява се така да насърчи хората да погледнат навътре към себе си, където може би се крият техните комплекси или травми. За да ги преодолеем, трябва да се осмелим да ги извадим на повърхността и да ги адресираме, а защо не и с помощта на специалист. Това ще ни донесе вътрешна свобода - “да се приемаме повече и да се обичаме повече”, казва актрисата.

Актрисата в ролята на Елена Футекова от сериала “Тревожност” Снимка: Личен архив

Тя е толкова известна с ролите си на театралната сцена и екрана - “Доза щастие”, “Виктория”, “8 минути и 19 секунди”, “Диада”, “Не ме докосвай”, колкото и с любовта си към родния ѝ Пловдив. Често се връща в града под тепетата и все наминава през любимите си места от детството като Стария град или Цар-Симеоновата градина. Ирмена произлиза от фамилия с артистични корени и още от малка показва афинитет към изкуството. Именно в Стария град семейството ѝ има галерия и магазин за произведения на изкуството, където представят различни автори. Но изкуството тече във вените ѝ още от нейната баба Йорданка Чичикова, която е известен литератор. Майка ѝ Кристина Танева, доцент д-р по психолингвистика и детска педагогика в Пловдивския университет, също има силно влечение към литературата, особено към българската и произведенията на Елин Пелин.

Доказателство е името Ирмена, което майка ѝ заимства от героинята в Елин-Пелиновия разказ “Напаст божия”. За всеки, който е внимавал в часовете по литература, фамилията Чичикова веднага събужда асоциации с известния герой от “Мъртви души” на Гогол. Но самата актриса обяснява, че фамилията ѝ идва от Родопите от прякора на нейния прародител Кольо Чичика, наречен така, защото заеквал. Още първата ѝ роля - тя е Розата в “Малкия принц”, затвърждава детската ѝ мечта да бъде на сцената. Оттогава Ирмена я преследва неуморно и завършва класа на проф. Маргарита Младенова и проф. Иван Добчев в НАТФИЗ. Талантливата студентка бързо привлича вниманието на преподаватели и режисьори с изключителната си игра и оттогава графикът ѝ е доста натоварен. Веднага след дипломирането си прави впечатляващ дебют на сцената и скоро става част от артистичния елит, като играе в Народния театър и “Сфумато”. Нейната способност да се потапя дълбоко в ролите, да изгражда многопластови персонажи и да пресъздава сложни емоционални състояния я прави предпочитан избор за трудни и предизвикателни роли.

Те никога не са я смущавали. Напротив, приема ги с готовност и любопитство. Даже се стреми към тях, защото я “изваждат от зоната на комфорта”, от рамките на конвенционалното и на класическата актьорска работа. По-интензивните и психологически сложни роли, които изискват голяма дълбочина и отдаденост, ѝ носят определена сладост, защото я фокусират и концентрират по много задълбочен начин. С тях тя извършва своя собствена “вътрешна психотерапия на терен”. А и е убедена, че “правилните роли я намират в правилния момент”.

Може би точно по тази причина актрисата успява да придаде на героините си трудно описуема харизма, докато показва най-съкровените им чувства на екрана или на сцената. Зад погледа на Ирмена сякаш винаги се крие нещо недоизказано, някакво чувство или свят, които тя ще запази за себе си, но които привличат публиката неистово. Преди да пресъздаде героиня “от сценария”, тя я търси първо вътре в себе си - вярва, че всички ние носим закодирани множество потенциални личности, които обаче невинаги се проявяват в рамките на живота ни. Ирмена не се притеснява да ги изследва и подхожда с любопитство към дълбините на собствената си душа, което публиката усеща в погледа ѝ. А възможността да живее “нечий друг живот дори за малко” я вдъхновява. Именно тази дълбока вътрешна работа я прави толкова гъвкава и интересна на екрана.

Ролите и личният живот на Ирмена сякаш винаги се движат в някакъв паралел, но поставят вечната загадка - изкуството ли предизвиква живота, или обратното. Преди десет години - през 2014-а, актрисата губи майка си скоро след като приключва снимките на един от най-големите си проекти - филма “Виктория”. В лентата героинята ѝ също губи майка си, а отношенията между двете са в центъра на тази сурова драма. Въпреки нещастието в личния живот на актрисата “Виктория” постига огромен успех и става първият български филм, избран да се състезава в официалната селекция на американския фестивал “Сънданс” за независимо кино.

За Ирмена Чичикова следва “Берлинале” с ролята ѝ в “Не ме докосвай” на смелата и нестандартна румънска режисьорка Адина Пинтилие. Филмът разказва историята на Лаура, която изпитва панически страх от чуждо докосване. След показването му е описан като “най-смелия филм на “Берлинале 2018”, “поразяващ с интелигентност и оригиналност”, “хуманен”, “празненство на сексуалността”, но и “с прекалено воайорство” и “неоправдана голота”. Впрочем не един и двама напускали прожекциите на фестивала в Берлин, но това не смущава нито Чичикова, нито Пинтилие. За голотата Ирмена няма излишни предразсъдъци или притеснения, но смята, че употребата на голото тяло трябва да е оправдана. То може да се използва в името на изкуството, но без да прекрачва границата на пошлостта. В случая на “Не ме докосвай” голотата постига целта си - създава дискурс и докосва журито на фестивала. Филмът си тръгва с голямата награда “Златна мечка” и с приза за дебют.

Ислед тези дефилета по червения килим идва поканата за холивудския сериал “Тайно нашествие” (Secret Invasion), вдъхновен от комиксите на “Марвъл”. Ирмена поема ключова роля още с първия епизод, като влиза в ролята на Крийга, която е на страната на “лошите” - извънземната раса скръл, нападаща Земята. Единствено съжалява, че не е имала скръл маска и грим. Винаги иска да пробва нещо ново, включително страховитата зелена маска, чието поставяне може да отнеме до няколко часа на гримьорския стол.

Ирмена Чичикова има няколко желания - да работи с все повече чуждестранни режисьори като Пол Томас Андерсън, Шон Бейкър, София Копола, и една мечта - да участва в проект на Уес Андерсън, един от “завинаги най-любимите” ѝ режисьори. Но с удоволствие отделя внимание и на новите български режисьори, сред които е брат ѝ Йордан Чичиков, който е и сценарист. Двамата вече са направили заедно филма “Нахлуване” и поетичния пърформънс “МОНО НО АВАРЕ”.