Славата на писаните яйца от Велинград вече прехвърли границите на страната ни. Те се изпращат на хиляди километри като уникален подарък. Много хора - сред тях и държавници, всяка година се стремят да се сдобият с велинградско великденско яйце.
Велинградският исторически музей е единственият у нас, където от 2006 г. има постоянна експозиция на писани великденски яйца. Показани са и експонати от други региони на страната и чужбина, близки като технология на изработката. В музея се пазят яйца от 50 и повече години, обяснява главният уредник по етнография Георги Куманов.
Вековната традиция във Велинград е яйцата да се изписват с пчелен восък със специална писалка и след това да се боядисват. Тя се предава в района от майка на дъщеря, от баба на внучка.
Както самото яйце е символ на новия живот, така и подготовката и самото изписване са свързани със сакрални символи и обредност, разказва Куманов. На първо място традиционните великденски яйца са само червени като кръвта. Другите цветове се появяват в съвремието.
Подготовката в миналото е започвала на Кръстна неделя, символизираща кръста и чистотата.
Конусовидният писец на писалката пък през вековете се правел от сребърна пара.
Тя се изковавала изключително тънко като фунийка, в която се поставял восъкът, и се закрепвала върху дървена дръжка. От една страна, среброто е символ на очистването, а от друга - сребърният писец не се изхабява през годините и писалката се предава от поколение на поколение в рода. Пчелният восък също е смятан за символ на чистотата.
Основно по яйцата се изписват кръст, спирала, цветя и житни класове. Самата традиционна технология е сравнително проста.
В писеца се слага пчелен восък. Както се знае, той е жълт. Майсторките обаче го оцветяват в черно. Това се налага, за да се вижда рисунъкът при самото изписване върху яйцето.
Писецът се нагрява за няколко секунди на свещ или спиртна лампа, за да потече восъкът. Рисува се директно върху свареното яйце. След като се нашари, то се поставя в боя, постепенно нагрявана до 60-70 градуса. Температурата не трябва да е по-висока, защото яйцата се пукат.
От топлата вода восъкът се отделя от яйцето и рисуваните символи остават бели на фона на оцветеното яйце.
В миналото са използвали боя за прежда. Сега и писалките не са със сребърни писци, а се правят от обикновено тенеке, което бързо се износва. Вече има и електрически писалки.
Велинградската школа на писаните яйца е характерна с това, че обикновено се изписват цветя и други растения. Мотивите също се предават от поколение на поколение.
Пред 60-70-те години на миналия век покойната вече художничка Мария Малчева обикаляла възрастни жени във Велинград и района и успяла да събере над 200 различни шарки, които сега се пазят в музея.
Във Велинград майсторките на писаните яйца сега са не повече от десетина. Най-възрастната сред тях е Гера Грънчарова. 68-годишната жена изписва яйца повече от 50 г.
“Бях дете на 14-15 години, когато започнах да гледам и да се уча от майка си как рисува яйцата. Тя беше дала сребърна паричка обеца на майстор да изкове писец. От нея научих и първите модели. Това се предава в родата. Аз съм го предала на дъщерята и внучката. За да рисуваш върху яйца, трябват желание, търпение и любов. Не можеш просто да хванеш някого от улицата и той да започне да прави хубави яйца”, обяснява жената.
Тя пази в тетрадка своите мотиви. Въпреки че ги е рисувала хилядократно, яйце с яйце не си приличат. Винаги се получава някаква разлика, която прави всяко от тях уникално.
“Като рисувам върху яйцето, често в главата ми се оформя някакъв нов мотив и веднага го прилагам”, разказва леля Гера.
Всяка майсторка има своя специфика, нещо като запазена марка. Леля Гера твърди, че
може да познае всяко свое яйце сред хиляди. Тя не знае колко е изписала в живота си. Всяка година преди Великден обаче прави поне по 300. Рисуването на едно яйце отнема около 10 минути.
Поръчки валят от приятели и познати. Освен това обича и да подарява. Доскоро дори нямала в дома си запазени свои яйца, които да ползва като модел или да показва.
Майсторката вече работи с модерна електрическа писалка. С нея рисунъкът става много по-фин, защото восъкът тече равномерно. При това не е необходимо, като изпишеш една чертичка, отново да нагряваш писалката.
По стара традиция обаче прави жълтия восък черен, за да вижда какво рисува, като го опушва с борина, както са правили предците . Признава, че в изписването на яйцата голяма роля играят опитът и рутината, но според нея човек трябва да има и дарба за тази работа.
Леля Гера прави само традиционни червени яйца с бели шарки, както я е учила майка . В последните години обаче се поддала на модата да се изписват кухи яйца. Те се пробиват внимателно с тънка игла и през отвора се изваждат жълтъкът и белтъкът. Кухото яйце не се вари, а направо се изписва.
Полека-лека майсторките от Велинград започнаха да използват и други методи за изписване и боядисване. Един от тях е да се работи с цветен восък - с него се рисува върху предварително обагрено яйце. Така рисунката става релефна. Има и технология, при която яйцата се рисуват и оцветяват многократно. Тогава всеки мотив се получава в различен цвят - зависи от идеята на майстора.
Миналата година американец донесъл още една технология в музея. Със специална машинка, подобна на заболекарските, показал как се прави “драскано” яйце, като се пили внимателно по повърхността на черупката и тя става грапава. При боядисването се получава специфичен нюанс.
С новата техника могат да се правят и отвори на кухите яйца в различни форми. Вече е утвърдена практика върху тях да се лепят различни елементи, предимно направени от тъкан. Така те се превръщат в уникални сувенири.
В музея на Велинград постоянно действа и ателие за писани яйца, където от 15 г. работят предимно с деца. Много често, заинтригувани от ентусиазма им, идват и майките им. Миналата година дори пристигнала 70-годишна жена от Търново, която дошла специално да се учи как се изписват яйца, разказва уредничката Надежда Ангелова.
В музея организират конкурс между децата за най-красиво изписано яйце. Победителят получава писалка за восък със сребърен писец. Майсторката Гера Грънчарова е първата, която откликва да учи малчуганите. В момента 50 деца от велинградски детски градини и училища по два пъти в седмицата посещават ателието и усвояват традицията. Идват и цели класове от страната.
“Правили сме изложби в почти всички областни градове. Интересът обикновено е огромен - още повече че винаги организираме и работилница за писани яйца. С нас водим някоя от майсторките, която показва как се прави”, разказва Георги Куманов.
