До това замиращо засега място води чудесен нов панорамен път
В България има не едно и две места, в които са събрани на малка територия исторически, културни, природни забележителности. Доста често, отправили се към най-популярното място, просто подминаваме нещо друго, не толкова известно, но също така вълнуващо или очарователно. Такава зона е долината на река Рилска. Там, разбира се, основна цел, място за преклонение, за смирение и за молитва е Рилският манастир. Но по пътя към него, а и след него има още не едно и две места, които си струват отклонение за кратко или за по-дълго време.
Отклоненията са ни любимо преживяване. Едва ли някой от нас помни колко пъти, виждайки поредната табела по някакъв главен път, се чува фразата: "А, тук май не сме били". И автомобилът прави рязък завой и тръгва в друга посока. Много са чудесните места по всички краища на страната, до които сме стигали точно по този начин. Така открихме преди две-три години за първи път и село Падала. А тази есен се върнахме - за да се насладим на тишината и на есенните багри, залели склоновете на Рила.
Цялата зона е подходяща както за еднодневна, така и за уикенд разходка. Има достатъчно места за настаняване. От София до град Рила са малко под 100 километра, до Рилския манастир са 117. Някъде по средата между Рила и манастира е село Пастра. Преди да се стигне до него, е отклонението вляво за Падала.
Да паднеш от високото
пак на високо
Падала не е от най-високите населени места у нас, само на малко над 1000 метра над морското равнище е. Води се всъщност средно на 1026 метра. Несравнимо по-ниско от, да речем, Манастир или Чамла в Родопите.
Както е обичайно, и тук за възникването му си има легенда. Преди години, по време на турското робство, жители от по-високите махали слезли на по-ниско и основали своя общност. И тъй като паднали от по-високото, селото им било наречено така - Падала.
Откъде от по-високо са падали някогашните жители, сега не е съвсем ясно. Днешното село е разположено по стръмни склонове край дълбок дол и е трудно да се осъзнае как са били укрепвани постройките, та да траят дълги години. Само че както всяко населено място, разположено "в края на нищото", и то отдавна е изпаднало в забвение и се обезлюдява. По различни данни има от 12 до петнадесетина жители.
Но пък има традиционна избирателна секция в отдавна затвореното някогашно училище.
Над селото се извисяват няколко върха. Караула е на около 2 часа по маркирана пътека. Изключително панорамните Голям и Малък Полич са на около 4 часа. От селото се вижда отчетливо и водонапорната кула на язовир "Калин". До този връх обаче преходът е около 6 часа.
Дори да не се ходи по високото, там пътеките на места са леко екстремни, може да се насладим на кристално чистия въздух. Твърди се, че водата, идваща от високото на Рила, е подходяща и за очни заболявания. Но тази вода ще опитаме от една стара чешма на вероятно около километър нагоре от центъра на селото. Там е и така наречената вилна зона, където край някогашните махали са направени приятни нови къщи. Пътят до тях е горски, но в сухо време е безпроблемен. А за пешеходна разходка е повече от идеален. Освен това край тези пътища се откриват прекрасни гледки както към близките върхове, така и към долината надолу. Склоновете наоколо са доста стръмни. Ако се ходи с енергично и любопитно куче, е добре да се държи на къс повод.
По пътищата
Самото споменаване на язовир "Калин" и пътят към него няма начин да не предизвика особена тръпка. Строителството му е започнало в 1943 г. и е завършено през 1947 година. Намира се на 2394 метра надморска височина. С вертикална шахта и тунел е свързан с язовир "Карагьол". Надолу е каскада "Рила". Това е най-високият язовир у нас, а и на Балканите.
Пътят към "Калин" обикновено се определя като най-панорамния в страната ни. 16-17-километровото трасе тръгва от началото на Пастра, за да преодолее денивелация от над 1500 метра. То може да се открие и в някои пътеводители за атрактивните пътища в Европа. Бетонното шосе от онова време обаче не е поддържано оттогава. Трасето е тясно, по-скоро за един автомобил, сложно за разминаване. Подходящо е за високопроходими автомобили, както и за кросови мотоциклети. Напоследък пътят става все по-популярен, но все пак трябва да се помисли, преди да се тръгне по него.
Обмисляхме го от доста време, движим се с автомобил, минавал по всякакви полски и горски пътища у нас. Навън - по повечето от популярните и непопулярни алпийски и карпатски проходи, както и по проходите край ледниците на Норвегия и пътища далеч зад Полярния кръг. Някои от най-добрите минавания са Трансфагарашан (Пътят на Чаушеску в Карпатите), Гранд Сен Бернар, Сен Готард, Фурка в Швейцария... Но решихме да не караме към "Калин". Ако това трасе бъде направено нормално достъпно, би могло дори да му се иска някаква такса. Подобни пътища в Алпите, които са с плащане за преминаване, има и в Италия, и в Австрия.
Но и пътят към Падала е също доста панорамен. Не знаем по каква и по чия инициатива е наскоро асфалтиран, с нови мантинели, маркировки, нито каква е причината да направиш перфектен път към края на нищото, където дори и сериозен туризъм няма. Не е много дълъг - около 7 километра, но и от него има впечатляващи гледки. Все пак трябва да се кара внимателно. Наклоните и обратните завои са един след друг. Максималният наклон е 14%.
В края на този път се стига до нещо като малък площад, където може да паркират няколко автомобила. На тежка подпорна стена са монтирани паметни плочи на погинали поборници срещу режима от 40-те години на миналия век. Не се поддържат, за разлика от някои подновявани къщи, както и две къщи за гости.
Наоколо посоки
многобройни
Има едно място по пътя към Рилския манастир (или обратно), което обикновено се подминава, вероятно заради липсата на място за паркиране. А не бива да е така. Метохът "Орлицата" на манастира е вълшебно място, с богата история. И с прекрасно изписана църква.
Съвсем наблизо след края на град Рила тръгват две екопътеки. Едната е "Кръста", която води до висок бял кръст, издигнат високо над пътя. Изминава се за по-малко от час, за да ни отведе до прекрасни гледки най-вече към планините на запад, отвъд долината на река Струма. За това място също си има легенда и тя, разбира се, е свързана със св. Иван Рилски. Тук той успял да се спаси от преследващите го негови съселяни от село Скрино. Това е родното място на светеца, там е и първата му отшелническа пещера. Набеден в кражба на едно теле, бил принуден да бяга, а в пазвите на Рила основал днешната монашеска обител.
Точно от другата страна на пътя започва екопътека "Бохемия", която води до каскада от няколко водопада. Изминава се пак за около час, като на места е по-стръмна и осигурена с метални въжета.
Има още една каскада водопади - Дяволски води, преди Пастра, над едноименното ханче. Пътеката край тях обаче е доста екстремна и обикновено не се препоръчва.
Минете ли през Рилския манастир, се продължава към Кирилова поляна, кръстена така на името на брата на цар Борис Трети, Кирил. Те често посещавали тези местности. След 1944 г. е прекръстена на Партизанска поляна, преди да си върне името след 1990 г. Поляната е само на 7 километра от манастира. Пътят до нея е асфалтиран, макар че започва да се разбива, за разлика от подновения път към манастира. Подходящ е и за разходка пеша. Пък и някъде по средата е отклонението за пещерата на св. Иван Рилски, до която се стига след кратко стръмно изкачване. Тя е едно от задължителните места за посещение.
Самата Кирилова поляна, на 1465 метра надморска височина, е чудесно място за пикник или просто за разходка наоколо. Най-популярният маршрут е до Сухото езеро, около 2 часа в посока. Панорамата наоколо е впечатляваща, с острите зъбери на върховете Иглата, Двуглав, Злия зъб, Купените.
Е, преди да се влезе в град Рила, надясно е краткото отклонение за Стобските пирамиди, също популярно място за посещение. В крайна сметка един, дори и дълъг, ден едва ли стига да се обходи долината на река Рилска. Но пък нищо не пречи да се изберат един-два обекта, да се направи и следващо посещение. Все пак годината има цели 52 седмици.
