
Къщата на улица "Цар Самуил" в София често е сцена за различни културни събития
2024-а бе годината, посветена на 110-годишнината от рождението на големия български оперен певец Борис Христов, считан с право за най-големия бас на ХХ век. Концертите на едни от най-изявените съвременни български баси в оперните театри на България, гостуването пред публиката на Берлин, записите за БНР на български произведения, открити в домашната библиотека на певеца в Рим, многобройните концерти и изложби – всички тези събития, организирани от музея “Борис Христов”, поддържаха жив спомена за легендарния артист.
А през 2025 г. чрез новите технологии музеят на столичната улица “Цар Самуил” 43 ще даде възможност на посетителите сами да направляват своята музейна разходка. Това е един голям проект, върху който директорката на музея Елена Драгостинова и художникът проф. Боян Добрев работят от дълго време, разказа пред “24 часа” Драгостинова.
Новата дигитална платформа ще използва възможностите на аудиовизуалните илюстрации от богатия архив на музея, като посетителят
сам ще може да избере пътя и разклоненията на музейния разказ
и да установи взаимовръзките между отделните факти, събития и личности.
От фотографията на една балалайка например, която е част от музейната експозиция, мултимедийният пътеводител може да пренесе посетителя в 30-те години на миналия век в тихия квартал в центъра на столицата. По това време Константин Чернов – руски белогвардеец, съсед на семейство Христови, направил оркестър от балалайки и театрален състав. Участвали са само хора от квартала, а общите занимания с изкуство ги е сплотявало.
Дворът, в който е отраснал Борис Христов, е бил мястото за музикалните и театралните представления. Тези факти от историята са вдъхновение сега музеят да прави своите прочути концерти и своя ежегоден фестивал на открито, в градината на дома, и да инициира
общи проекти със съседните галерии, които изобилстват на тази улица.
“Това е само един пример как мултимедията може да разшири музейния разказ и да разходи посетителя напред-назад във времето”, казва директорката на музея.
Но прекият контакт с посетителите позволява на самите служители на музея да научават интересни факти и да допълват биографията на Борис Христов.
Например къщата се оказва с доста интересна съдба. Още в края на 60-те години на миналия век у Борис Христов, добил вече световна слава, се заражда идеята да дари родния си дом на България. Завещанието му е продиктувано от желанието къщата да има музейна експозиция, но и да бъде център за развитие на млади таланти.
Но тогава общината не е можела да приеме дарението по много тривиална причина. При голямата жилищна криза след Втората световна война хората
са били масово настанявани навсякъде, където е било физически възможно
Така родителите на певеца, който по това време вече прави кариера по света, са били принудени да приемат по едно семейство във всяка стая, а те самите да обитават едно помещение. Дворът се изпълнил с малки паянтови постройки, които също служели на квартирантите. За да приеме дарението, общината е трябвало да намери жилища за всички тези хора, което било доста трудно. Чак през 2003 година семейната къща на Борис Христов става държавен културен институт, наречен “Музикален център Борис Христов”.
Подробности за онова време Елена Драгостинова събрала именно от посетителка на музея, която ѝ разказала, че като малка е живяла в къщата.
“А кутията на спомените не се отваря лесно, трябва да заговориш и да предразположиш посетителя. Тези спомени не биха могли да бъдат споделени, ако го нямаше живия контакт”, казва шефката на музея.
Този подход донесъл и редица дарения – пианото на един от учениците на Борис Христов – Георги Петков, безценни афиши, фотографии и ноти, подарени от други ученици – Живко Желев, Бойка Василева, Мариана Цветкова, Пламен Бейков…
Между старата малка къщурка на дядото на певеца в дъното на двора и по-голямата къща, в която е отраснал певецът,
е изградена уютна зала за концерти и изложби
Зад нея е направено звукозаписно студио и така постепенно се събира богата фонотека от значимите музикални събития, които се организират в къщата.
Само през декември имаше две изложби, оперна гала с изявени български певци в “Апостол Паулус Кирхе” – Берлин, прожекция на документалния филм за Борис Христов “Писмо от Тоскана” и два концерта в къщата: “Коледна приказка” и “Музиката като копнеж, музиката като спасение” на двама солисти на Софийската опера и балет – Диана Василева и Ангел Антонов в акомпанимент на Деница Петрова. Музеят има и специална поредица “Изкуството на Борис Христов”, която представя звукозаписи с гласа на легендарния артист и редките негови заснети изпълнения на сцена.
Музеят често се качва и на колела и пътува със свои програми – концерти, изложби и филми, из страната. Представял се е и на различни сцени и престижни форуми в Москва, Санкт Петербург, Берлин, Париж, Рим, Братислава, Вашингтон, Ню Йорк, Торонто, Монреал. Това са само част от културните центрове, в които музеят представя млади изпълнители и същевременно чрез документални записи и изложби държи будна паметта за големия артист, педагог и дарител.
Календарът за януари също е пълен със събития. На 18 януари посетителите гледаха прожекция на един от миналогодишните концерти “Български баси за Борис Христов”, който се състоя в залата на Старозагорската опера с участието на Деян Вачков, Петър Бучков, Момчил Миланов, Делян Славов, Юлиан Константинов и Божидар Божкилов – все известни и утвърдени български баси, които работят в родните оперни театри и в чужбина.
Друг акцент в работата на музикалния център през 2025 г. е българската музика. Макар
никога да не се е изявявал пред публика на българска сцена,
Борис Христов редовно е приканвал българските композитори да му изпращат своите партитури, за да подбере от тях своя национален репертоар.
Очевидно е, че ги е разглеждал внимателно, защото някои от партитурите носят категоричното “Да” или “Не” от певеца, други е адаптирал, редактирал или е поставял ремарки, насочващи към маниера на изпълнението.
В този вид ги е използвал и Пламен Бейков – един от малкото специализанти на Борис Христов в Българската академия за изкуство и култура в Рим. Тези дълго пътували рез времето песни на български автори бяха записани и са част от безценния фонд на националното радио и на музея.