Защо Тони Димитрова се обръща на "Вие" към Стефан Диомов

Звездата от Бургас пусна във фейсбук емоционални лични истории, преживени с 80-годишния композитор

Пред вратата, пак само,

чака светлото момиче,

но за кой ли път, досега,

той не идва, не идва..."

Винаги съм знаела, че аз съм това момиче. Когато за първи път чух тази песен, бях зашеметена, за това, че някой ме изпява! Че ме е видял там, пред вратата. Заобичах песента с цялото си момичешко сърце. И Тоника СВ! После, в някой от тогавашните вестници имаше интервю със автора й, Стефан Диомов. Видях го и на снимка. Той разказваше за песните и за това, че се надява всеки да открива себе си в тези песни. Как исках да му кажа, че аз съм прототипа на точно тази песен! Минаха години, и през 1995 г се сбъдна моята приказка! Намерихме се! Стотици пъти съм разказала и много хора знаят за нашата първа среща с него. Започнахме да работим заедно през 1996 г. Минахме през толкова много неща, научи ме на толкова много! Да откривам красотата на думите, да търся красивите чупчици и нюанси на моят не толкова голям глас, научи ме да използвам чувството си за хумор, да се изразявам и с думи, и без думи! В началото и той се чудеше дали нещо изобщо ще се случи, та аз бях толкова обикновена, ниска, дебеличка, със шумни съгласни и чувствителна душа, въпреки закалката на местните ресторанти. Преживяхме и слуховете, че сме гаджета, че детето ми е от него. Чували сме такива небивалици. Това влияеше и на неговото и на моето тогава семейство. Какво ли им е било? Той, миличкият се страхуваше да ме доближи, ама един ден така ми писна, че пред сума ти хора го хванах и го разцелувах по бузите! И му казах, че вече не ме интересуват тъпи клюки и писания! И спряхме да се страхуваме! Защото винаги сме били само приятели, и да, до ден днешен му говоря на "вие"!Как се радваше на първите ми песни, на това, че хората ги харесват! Вълнуваше се на всеки концерт и участие! Когато родих дъщеря ми, отидох в студиото при него и колегите да ги почерпя. Бях облечена с дрехите за бременна, защото нищо не ми ставаше. Той ме попита: "Тонитке, защо черпиш, (макар, че добре знаеше), и аз отговорих: "Ами защото родих дъщеря си." Той ме погледна с големи очи от горе до долу и попита: "Ама ти сигурна ли си, че си родила?". Един ден вървях по улицата с една позната, срещнахме Диомов и аз ги запознах. Поговорихме малко и на тръгване той се обърна към нея и й каза: "Хайде, чао и да върнеш парите на Тони!" Дружката ме погледна втрещено, аз щях да се гръмна, защото тя наистина имаше да ми връща някакви пари, ама на него пък изобщо не бях казвала! Съсипах се да й се извинявам! Пътувахме за някъде с него, спряхме до Сливен да си купим плодове, първо аз слязох от колата, един човек от сергиите се развика: "Елате беее, да видите Тони Дачева дойде!" Диомов чу това от колата и като прихна:"Ами нали си много известна, защо ти бъркат името, ха-ха!" И слезе от колата. И тогава последва нов вик:" Лелееее, каква изненадааа, ми той и Развигор Попов бил тук!"  Чудоооо!