Проф. Атанас Атанасов играе Призрака, Ясен Атанасов - 0атлетичен и с чувство за хумор, е чудесен съвременен принц датски
Атанас Атанасов, професор в НАТФИЗ и известен актьор, излиза на сцената на театър “Българска армия” заедно със сина си Ясен Атанасов в класната и стилна премиера на “Хамлет”. Преди 29 г. на същата сцена проф. Атанасов, а за мен просто Наско, когото познавам от първите му стъпки в Сливен, играе самия принц датски, а днес в ролята на Призрака буквално и символично предава щафетата на сина си.
Легендарната пиеса на Шекспир крие в себе си риска, че публиката обикновено е разделена на две. Едната част не познава историята и трябва да съумее да се ориентира в каскадата от убийства и братоубийства, предателства, лъжи и лукавство. Другата пък е чела пиесата, гледала е всякакви интерпретации - класически, авангардни, драматични или пародийни, и идва с предварителната нагласа какво точно иска да види.
Режисьорът Стоян Радев успява да задоволи очакванията и на двата типа зрители. Суперподготвен, той е извлякъл най-доброто от текста и го е разказал в стегнато действие и ритъм като модерна приказка от поезия и проза, независима от време и място. Представлението е
динамично като екшън,
в същото време дисциплинирано, без никакви философски, социални или конкретно политически отправки и намеци. Няма и режисьорски екстравагантности, които излишно да утежняват достатъчно богатата на обрати и емоции пиеса.
Тази приказка е вечна, тя може да се е случила Оnce upon a time (от англ. “Имало едно време”), може да се разиграва и сега. На сцената на Армията е история, която дължи развитието си на срещи на хората, жертви на чувствата си на дълг, страст и привързаност. Това придава на картината приказност като сблъсък на неизбежност и готовност за понасяне на последствията.
Ясен Атанасов, който от няколко години е в армейската трупа и постъпателно работи за актьорското си израстване, тук е в най-добрата си роля. Разбира се, че няма как неговият Хамлет да не изрече прочутата реплика “Да бъдеш или да не бъдеш”, но всъщност той не се разкъсва в двоумението пред този избор, не разсъждава с дълбочини на познание за минало и бъдеще, а просто реагира на видяното и чутото. Също като приказните герои, той не претегля фактите и последствията от действията си, а извършва онова, което чувства за нужно. Атлетичен, енергичен, с чувство за хумор, той е чудесен съвременен Хамлет. Избраният от Стоян Радев стил превръща представлението в екшън с развитие, което дори избягва от предварителното познание за великия текст и се обляга на нетърпеливото очакване “какво предстои да се случи”.
Кралят убиец се играе от Иван Радоев, който заедно със сервилния и двойствен Полоний на Веселин Ранков изграждат убедително образите на дуета от злодеи. Като цяло работата на режисьора с всеки един от актьорите е на много високо ниво. Дори двамата гробари (Александър Дойнов и Стойко Пеев) за общо 5-те минути, в които се появяват на сцената, правят запомнящ се комичен диалог в противовес на драматичния развой. Всички останали изпълнители са от младата генерация на театъра, в която блести с ролята си на Лаерт Васил Дуев-Тайг, един от най-интересните актьори и режисьори на днешния ни театър.
А Офелия, ах, Офелия!
Красивата Ели Колева,
нежна като статуетка,
обгърната от буйната си огненочервена коса, е като Пепеляшка на бала. Режисьорът находчиво е използвал уменията ѝ на отличничка от Училището за танцово изкуство и я е обул в балетни пантофки, с които идва при краля и кралицата със ситни стъпки, поклащаща се като пеперуда на пръсти. Сцената, в която Хамлет се прощава с мъртвата Офелия, е красива и затрогваща, изчистена от излишна мелодраматична сълзливост и органично се вписва в цялостния стил на спектакъла.
Кралицата Гертруда се изпълнява от Гергана Плетньова с еротично излъчване на обиграна маман, намек, че нейната героиня лесно е прескочила от леглото на мъртвия си мъж в постелята на брата му убиец. В ролите на Розенкранц и Гилденстерн са Веселин Анчев и Владислав Виолинов, а Хорацио е Владимир Матеев. В ансамбъла от актьори отлично се вписват още Тигран Торосян, Симеон Дамянов, Гергана Данданова, Анастасия Ингилизова, Калин Иванов и Марио Василев.
Музиката на Михаил Шишков-син и хореографията на дуела със саби на Теодора Попова допринасят за чудесното общо впечатление спектакъла, но специално място трябва да отделим на сценографията и костюмите, дело на Нина Пашова. Сценографията е мащабна, изпълваща сцената от край до край, с комбинация от визуално пищни,
барокови орнаменти,
романтични аценти и
бутафорно контрастиращ
трон от картон
За костюмите Нина Пашова е избрала черна кожа, в която са облечени почти всички герои, на чийто фон се отличават бляскавите одежди на Клавдий и Гертруда. А при Офелия ефирната сатенена рокля в следващ момент също бива покрита от черно кожено манто, за да подчертае прехода в чувствата и действията на героинята. Някои от най-възловите сцени и монолози се случват в стъклена клетка будоар, приглушени от матовия отблясък на стъклото.
“Хамлет” е достойно представление, отдаващо знак на почит към творците от минали поколения, работили върху знаменитата Шекспирова пиеса, но със свое съвременно, модерно звучене и визия.
