ДЕСИСЛАВА МАРИНОВА
Вокалът на “Дийп Пърпъл” Йън Гилън няколко пъти напуска и отново се връща в групата. Последното му присъединяване е през 1992 г. и оттогава не се е разделял с бандата. През годините е пял и с други групи, сред които “Блек Сабат” и “Йън Гилън бенд”, има съвместни проекти с друго популярно име от рок сцената - Тони Мартин, както и с Лучано Павароти.
Йън Гилън идва в България за пореден път. Той пристига с “Дийп Пърпъл” за концерт в Пловдив. Изявата на бандата на 3 юни се мести от първоначално обявения стадион “Пловдив” на стадион “Христо Ботев”, съобщиха организаторите от “София Мюзик Ентърпрайсис”. Причина за смяната е технически проблем със съоръжението до Гребния канал. Легендарната рок банда ще забие в града под тепетата в чест на 100-годишнината на футболен клуб “Ботев” (Пловдив). Всъщност юбилеят беше миналата година, но големите тържества са отложени за сега.
“Дийп Пърпъл” в момента са на световно турне, с което промотират последния си албум Now What?!, който излезе на 26 април. Концертът в Пловдив е част от обиколката, а предишния ден ще забият в Каварна.
- Новият ви албум Now What?! (“И какво сега?!”) е първи студиен от седем години насам, когато излезе Rapture of the Deep. Разкажете нещо повече за него.
- Нямахме намерение да правим нов албум. През 2012 г. имахме среща с нашия продуцент Боб. Той ни припомни някои неща, които явно бяхме забравили. Каза ни: “Вашата група набляга на инструменталите. Дайте шанс на музиката да се появи преди самата песен. Ако схващате какво имам предвид, ще я развиете така, както правехте преди”. Така че се отправихме към Нешвил въодушевени и изпълнени с желание за работа. Според мен дългото време, прекарано в студиото, дава резултат по време на турнетата. Атмосферата беше страхотна, както и джемсешъните. Имахме уникални преживявания. Напълно си заслужаваше усилията.
- Какво означава за вас заглавието?
- Просто фраза. Все едно казвам на някого: “Какво искаш? Остави ме на мира!”. Примерно щастлив съм, че съм на път, че правя музика, а ти изведнъж разваляш всичко, като ме караш да вляза в студиото. И аз ти казвам: “И какво сега?!” Въпросът ви е хубав, но ми е трудно да отговоря какво точно значи заглавието.
- Коя е любимата ви песен на “Дийп Пърпъл” и коя - от новия албум?
- Ако ме попитате същото нещо утре, ще ви отговоря по друг начин, но днес си мисля, че Black Night ми е любимата. А от новия албум в този момент е Above and Beyond.
- В такова настроение ли сте днес?
- Всичко в музиката опира до настроението, не е ли така? Понякога свиря весела музика, а друг път - тъжна. Зависи.
- Коя е най-голямата изненада, която сте получавали в живота си?
- Да пея с Павароти, беше нещо изумително за мен. Не мога да опиша колко много се изненадах, когато той ми се обади по телефона.
- Как се е променила музикалната индустрия от началото на кариерата ви досега?
- Вие го наричате музикална индустрия, но когато аз започнах да се занимавам с музика, го наричахме музикален бизнес. Предполагам, че сега наистина всичко се е превърнало в индустрия. Има много промени. В някои случаи са за добро, а в други - не. Намираме се в епоха, в която можеш да свалиш всичко, което ти трябва, от интернет.
Хората, които са отговорни за това, не успяха да го удържат – продуценти, мениджъри и т.н. Но като всяко нещо, и това ще отмине. Преди заплащането беше ужасно. Поне това със сигурност се е променило за добро. Музикалните компании от големи гиганти се превърнаха в малки и независими фирми и смятам, че това е положително за по-нататъшното развитие на музиката.
- Групата ви е легендарна. Какво могат да научат от вас музикантите, които тепърва прохождат? Имате ли любимци сред новите имена на сцената?
- Много от младите музиканти ми харесват. Ще ви кажа какво ме посъветва моят мениджър преди време: “Прави това, в което вярваш. Ако правиш нещо с комерсиална цел, то няма да е в природата ти, но ако се придържаш към това, което си, ще си много по-успешен. Ако пък се провалиш – поне ще си си изкарал страхотно преди това”.
- Тогава явно това е тайната ви. Пеете най-големите си хитове вече повече от 40 години. Как успявате да ги запазите толкова свежи за феновете? Може би вярвате в тези песни?
- Разбира се, че вярвам в тях, с цялото си сърце и с цялото си съзнание. В зависимост от настроението изпълняваме различни парчета. Един ден може да сме настроени на по-лирична вълна, друг път - на философска. Смятам, че музиката, която правим, е много натурална, влияем се от това, което е било актуално по време на работата ни.
- Каква е разликата между работния процес преди и сега?
- Той също се е променил. Сега всичко е по график.
В 15,00 ч например имаме пауза за кафе. Правим джемсешъни и цял ден изпипваме подробностите по тях, докато в един момент не се изградят като цялостна идея за аранжимент. Всичко е много органично, ако трябва да съм честен.
- Какво се случва с благотворителния ви проект Who Cares и музикалното училище в Армения?
- Преди 30 години видях разрушителния ефект на земетресението. Или бяха 20, вече не помня. Разговарях с местните власти и те ми казаха, че 25 000 души са били засегнати от щетите му. Идеята беше чрез музика да приповдигнем настроението им – в училищата, дори в църквите. Затова преценихме, че когато населението е готово за музика, ние ще им я дадем. Решихме да създадем фондация и да даряваме пари на музикалните училища. През юли ще привършим всичко и се надявам през септември да представим
официално фондацията.
Така че според мен успехът е голям.
- Сега сте в Португалия? Какво правите там?
- Да, днес пристигнах в къщата си в Порто.
- Как прекарвате свободното си време?
- Ами, имам звукозаписно студио и тук.
- Значи нямате време за почивка...
- Не особено. Всъщност пристигнах преди половин час и всичко пред входната врата е във вода, така че ще имам доста занимания. Така или иначе ще изкарам две седмици тук. Ще се наслаждавам на слънцето, но и ще работя.
- Помните ли нещо от предишното си идване в България?
- Да, спомням си. Хареса ми. Основно спомените ми са свързани с хората, с които съм се срещал тогава. Но очаквам с нетърпение да дойда отново.
