Културната общност у нас се обедини в подкрепа на маестро Найден Тодоров заради провалената организация за домакинството ни по време на 47-ата сесия на Комитета за световно наследство на ЮНЕСКО.
Представители на културния сектор, артисти, мениджъри, продуценти, организатори на културни събития и експерти се подписаха в отворено писмо с категорична подкрепа за бившия министър на културата. Сред тях са актрисата Мария Бакалова, Тео Ушев, Яна Маринова и още много други.
"През последните дни ставаме свидетели на тревожни политически манипулации и несправедливи обвинения, целящи дискредитиране на една от най-изявените личности в българската култура. Вместо да бъде призната работата му по подготовката на домакинството на престижния форум на ЮНЕСКО (за последен път България е домакин преди 40 години), в публичното пространство се налага наратив, който омаловажава постигнатото и подменя истината за процеса", се пише в отвореното писмо.
Факти, които представители на правителството изопачават:
● България официално получи правото да бъде домакин на форума след широк
политически консенсус и дипломатически усилия, ръководени от Найден Тодоров.
Всички парламентарно представени партии подписаха съгласие за кандидатурата, включително представителите на настоящото правителство.
● Подготовката вървеше в тясно сътрудничество с експертите на ЮНЕСКО, които в
продължение на месеци потвърждаваха добрата организация. Дори в началото на
февруари 2025 г. тяхната оценка оставаше позитивна.
● Независимо от това Министерството на културата обяви, че домакинството на
47-мата сесия на ЮНЕСКО няма да се проведе в България, а в Париж.
● Въпреки че Министерство на Културата сега твърди, че „няма време" за организацията, Франция прие домакинството с далеч по-малък времеви ресурс и ще проведе събитието без проблеми. Това е ярко доказателство, че не времето, а другите липси са основният проблем. Защо Георг Георгиев прибягва до прокуратурата само няколко часа след като Найден Тодоров изнесе всички факти и обстоятелства в предаването 120 минути по БТВ?
В предаването „Защо, господин министър? Министърът на външните работи Георг Георгиев обвини Найден Тодоров, че е злоупотребил със служебното си положение и е кандидатствал без да има разрешение за това. Шокиращото изказване на вътрешния министър Георг Георгиев, че ще подаде сигнал срещу Найден Тодоров за „измама и злоумишленост" по отношение на ЮНЕСКО, е ярък пример за злоупотреба с власт и политическа репресия. Това прилича на добре позната тактика на дискредитиране, използвана срещу хора с реални заслуги, които не са обвързани с определени политически кръгове. Какво загуби България? Отказването от фактическото домакинство в България и преместването му в Париж
е видим провал на държавата и загуба на позиции по отношение на глобални културни политики.
Поради причини, известни само на правителството, страната ни изгуби възможност за:
● Повишаване на международния престиж на България като важен фактор в
сферата на световното културно наследство.
● Привличане на значителни икономически ползи от туризъм и международни
инвестиции в културния сектор.
● Подобряване на условията за съхранение на обектите, включени в списъка на
световното наследство на ЮНЕСКО.
● Развитие на културната инфраструктура и модернизиране на ключови институции в столицата.
Не можем да позволим културният сектор да стане жертва на политическите игри!
Подписаните артисти пишат още, че застават зад името на един достоен музикант и
министър и отхвърлят нападките към него.
"Категорично се противопоставяме на
кампанията за дискредитиране на маестро Найден Тодоров. Тази атака е атака срещу
цялата културна общност и срещу усилията за утвърждаване на България като достоен
партньор на световната културна сцена. Вярваме, че българската общественост и активната част от културния сектор няма да мълчат и ще изискат отговорност от управляващите за този срамен опит за репресия.
Настояваме министър Георг Георгиев да проведе среща с маестро Найден Тодоров за
изясняване на ситуацията и двамата да излязат с обща позиция пред обществото", пише още в писмото до медиите.
Вижте пълния списък на подписаните:
Теодор Ушев, режисьор
Дарина Такова, оперна певица
Люси Дяковска, певица
Яна Титова, режисьор, актриса
Алек Алексиев, актьор, продуцент
Милица Гладнишка, актриса, певица
Виктор Чучков, кинорежисьор
Мария Бакалова, актриса, продуцент
Анжела Недялкова, актриса
Иво Папазов - Ибряма, музикант
Асен Асенов - "Фондация Едно за култура и изкуства, Европейска мрежа на фестивалите
за танц
Росица Павлова-Инджева, оперна певица
Иво Инджев, журналист и писател
Мария Мутафчиева - изпълнител и автор на песни
Яна Маринова - актриса, продуцент
Мина Милева - режисьор, продуцент
Весела Казакова - режисьор, продуцент, актриса
Магдалена Сотирова, музикален продуцент - "Монте Мюзик"
Тереза Велева, художник НИМ
Мая Михайлова, ръководител проекти Балет "Арабеск"
Минчо Минчев, цигулар, педагог
Николай Минчев, цигулар
Валя Минчева
Андрей Андреев - музиколог
Павлинка Попова, коректор
Ася Пенчева, журналистка в БНР
Мила Михова, оперна певица
Магдалена Маринова, ръководител на отдел
"Информационно обслужване и връзки с обществеността", НИМ
Божена Иванова, пианист
Богдана Пенева, виолончелист, концертмайстор на Русенска филхармония
Ангелина Александрова, преводач
Милена Яцино - музикант
Борислава Петкова- оркестрант виола
Герасим Костадинов-дизайнер
Преслава Петкова-оркестрант цигулка
Крум Филипов - писател, режисьор
Станислава Чуринскйене, специалист по ранно детско развититие
Елисавета Вълчинова-Чендова - музиколог
Георги Арнаудов - композитор
Иво Балев - публицист.
Вилиана Вълчева- диригент
Борис Луков- оперен певец
Рут Колева, певица
Милена Шушулова - НБУ
Николай Василев, режисьор
Петра Атанасова, музикант
Златина Желева, психолог
Ива Колева, редактор
Янина Богданова, музиколог
Анатоли Кръстев, виолончелист
Гергана Чифтчиоглу, преводач
Севда Николова, журналист
Христо Костадинов, инженер
Джанер Гюнай, музикант
Гергана Пирозова, драматург, театрален критик
Мира Сталева, продуцент
Весела Данчева, режисьор и продуцент
Катерина Ламбринова, сценарист, филмов критик, продуцент
Мария Аверина, режисьор
Калоян Антонов, творчески директор
Калина Луканова, режисьор, продуцент
Екатерина Дочева, музикален критик
Христо Христозов, кино- и фестивален програматор
Петър Македонски, музикант
Милен Николов - фестивален организатор
Гергана Георгиева, педагог
Венцислав Сариев - кинорежисьор, продуцент
Проф. Евелина Келбечева, историк
Дечо Таралежков - филмов сценарист и продуцент
Мартин Петров, философ
Лора Томакова
Ваня Райнова, продуцент
Мария Яковчева - певица
Ангелина Гаврилова - танцьор
Пламен Джуров, диригент, композитор
Ралица Петрова - кинорежисьор
Ралица Ангелова - графичен дизайнер
Константин Божанов - режисьор, сценарист, продуцент
Виктор Чучков-баща - композитор
Елена Чучкова - музикант
