
Петък сутринта е. Развълнуван женски глас се обажда в Общинския център за изолация и профилактика на безстопанствени кучета край Ловеч и пита дали бяло-черната хубавица, простреляна с упойваща стреличка, се намира там. Видяла снимката й току-що в “24 часа”. През сълзи жената обяснява, че иска да я осинови.
“Отговорих й, че не е при нас, тъй като не сме могли да я приспим и е избягала, но ще я търсим.” Това разказва управителят на центъра д-р Ивайло Станков.
По-рано същата сутрин, докато хората още се събуждт, камионетката на кучешкия приют обикаля в краен ловешки квартал, за да събира други бездомници. Край един от блоковете ловците мерват самотен пес. Спират и вадят пушката, стрелят. Улучен, единакът изскимтява жаловито, прави няколко стъпки и се строполява.
“Убийци”, еква истеричен вик от един балкон. Мъжете натоварват неподвижното куче в камионетката и отминават.
“Всичко това звучи доста зловещо, но ние не сме убийци - мнозина не знаят в какво се състои работата ни”, усмихва се д-р Станков.
Разговаряме с него, защото фотото на кучето с червена стреличка, измъкнало се при акция на звеното предния ден, предизвика доста коментари. И породи доста въпроси. Основният: какво става с животните, след като ги приберат в камионетката. Живи ли са, или поемат към отвъдното?
“Живи и здрави са. Гарантирам за това”, казва младият ветеринар. Настоява обаче първо да обясни защо акциите по залавянето на безпризорните четириноги се правят рано сутрин или късно вечер. Умишлено действали, когато е безлюдно, но не за да прикриват престъпно изтребление, както си мислят някои, а за да не стане неволен инцидент при отстрела.
Пък и за да щадят чувствата на по-милостивите. Едно залитащо от упойката куче не е приятна гледка - просва се като при умиране и стресира и деца, и възрастни. А всъщност то просто заспива.
“Всичко, което правим, е съобразено с изискванията и наредбите за хуманно отношение към животните”, уверява зам.-кметът Пламен Петков. В приюта те биват подложени на кастрация, ваксиниране и обезпаразитяване. Преминалите през тези процедури биват маркирани на ухото, след което отново ги връщат в населеното място, където са уловени.
Все по-често в Ловеч се забелязват псета с отличителната жълта обеца, която свидетелства, че са били в центъра. Те се познават и по друго - по-незлобливи са и лениво се препичат на слънце по цял ден. Според д-р Станков това е нормално следствие от кастрацията, тъй като вече не робуват на нагона, който в повечето случаи ги прави агресивни. Мъжките не воюват със себеподобни за вниманието на женските в периода на популация, не бранят територията си, мързи ги дори да лаят. Женските, щом не са подвластни на майчиния инстинкт, каращ ги да защитават рожбите си, също стават кротки. Просто кучета мечта.
Никой не ги е питал дали така се чувстват добре, но хората са убедени, че така трябва. Защото не са един и два случаите на с нищо непредизвикани нападения и ухапвания. Стигна се дори дотам, че през март в с. Лисец 4 песа оглозгаха до кости нозете на възрастна жена и се наложи ампутацията им. Баба Гена Мизурска никога няма да забрави кучешкото людоедство, което я превърна в инвалид. Кървавата касапница шокира дори най-върлите защитници на рошльовците. А най-гадното бе, че нападателите не бяха безпризорни, а съседски. И бабата редовно им беше подхвърляла хляб. След трагедията собственикът им се отрече от тях - не били негови, успокои съвестта си. Цялото село обаче знае чии са. Според д-р Станков по селата кучета без стопани няма. Има безотговорни хора, които не се грижат за тях и ги оставят да скитат свободно гладни.
“А при престоя си при нас ядат доволно и наддават на тегло”, хвали се управителят. И сигурно е така, защото пристигаме в кучкарника без предупреждение, заварваме пред всяко пале паничка с гранулирана храна. За издръжката на приюта има бюджет, който се финансира от местни дейности, допълва зам.-кметът. Общинското звено обслужва територията на града и 34 села. На практика всички безпризорни кучета от този район вече са тяхна грижа. А капацитетът на приюта е 20 животни. Те преминават през него като на конвейер.
Почти се бяхме справили с проблема и изведнъж преди 10-ина дни градът се напълни отново с кучета, диви се зам.-кметът. Той не може да си обясни откъде са придошли. Гадае дали пък не са докарани от друго населено място. Така или иначе двамата ловци от звеното сега имат повече работа по прибирането на бездомници.
“Ще ги кастрираме и после - пак на улицата. Евтаназия се прилага само при болни или много зли кучета”, допълва д-р Станков. Често звънели в приюта да питат дали е при тях определено животинче. Ако да, успокоявали хората, че след няколко дни ще го видят отново. Имало и доста запитвания за осиновяване, но като разберели, че трябва да платят 61 лв., се отказвали. Сумата включва 3 лв. за обезпаразитяване, 2 за ваксинация против бяс, за кастрация - 30 лв., още 20 за идентификационен чип и 1 лв. за паспорт.
От откриването на центъра преди 3 г. досега няма нито един случай куче да си е намерило нови стопани. Измъкват се с обяснението, че предпочитали породисти, а при нас има и такива, казва управителят. Убеден е, че кризата също влияе за лошото отношение към четириногите. Довчерашни любимци, глезени и галени от господарите си, биват натирени заради изтънелия семеен бюджет. И изведнъж булонки, немски овчарки, колита и пудели се превръщат в опърпани, измършавели скитници, които спят под тераси и мазета.
Не се знае точният брой на домашните кучета в Ловеч, тъй като само 10-ина собственици са пратили таксата от 10 лв. през миналата година, вметва Пламен Петков. С решение на общинския съвет по селата и във вилните зони налогът е 5 лв. Освободени от такса са инвалиди, служебни кучета, ловни и такива, използвани за опитни цели, гласи наредбата.
Докато управител и зам.-кмет разясняват на екипа ни тези подробности под палещото слънце, служител на приюта разхлажда настоящите квартиранти в клетките с вода. По-страхливите се свиват под пръските, други приемат с охота банята. Разберете, не кучетата, хората са виновни за нагнетената ситуация по градските улици, обобщава д-р Станков, гледайки поредната грижа към ничиите.
РОСИЦА ХРИСТОВА