Миналия петък разбрах от публикация, че самият Мел Гибсън е в Хилендарския манастир в Света гора Атонска. Още същата вечер пуснахме заявление за визи. На следващия ден (събота) рано написах писмо с молба за среща с цел обсъждане на бъдеща потенциална колаборация – българо-американска филмова продукция, а именно създаването на пълнометражен игрален филм на историческа тематика, посветен на житието на св. благоверен и равноапостолен цар Борис-Михаил Покръстител.
Идеята да се срещна със знаменития режисьор на “Страстите Христови” е провокирано от неотдавнашна новина, че той има желание да работи по български исторически сюжети в свои по-следващи филмови проекти. Подобен проект би бил много повече от източник на огромна и всеобща духовна радост за българския народ, но и откритие за световната аудитория на една досега неизвестна християнска драма за вярата, властта, имперската политика, предателството, болката, молитвата, смирението, покаянието, духовното израстване, войната, мира, славата, личната трагедия, жертвоготовността и триумфа… Драматургията на този исторически разказ заслужава вниманието на режисьор от такава величина и е достойна за световно достояние. Вярваме, че българската история ще намери своето място на световната културна сцена и силно се надяваме г-н Мел Гибсън да успее да извлече най-доброто от нея чрез пореден филмов шедьовър.
Заедно с писмото за г-н Гибсън
носех и няколко
символични
подаръка за него от България
В 14,30 ч в събота (29.06.) тръгнахме от града на Божията премъдрост към Урануполи (или Небесния град в превод), откъдето трябваше да вземем ферибот или лодка за “Градината на Божията майка”. Но по средата на пътя получихме притеснително съобщение от центъра за одобряване на визи за Атон, че вероятно няма да получим разрешение за влизане през следващия ден, предвид, че минималният срок за издаване на “диамонитирион” (визата за Света гора) е 5 дни.
Имаше голям шанс да останем на Света литургия в храма “Св. Константин и Елена” в Небесния град и след като ни откажат визите, да направим един плаж на каменистия бряг и да се върнем безславно обратно в град Света София.
Сутринта в неделя станах малко след 5 ч и веднага се запътих към брега за молитва и плуване по изгрев - слънце. Чакахме да отворят офиса за визите още от 6,30. И един час по-късно се случи първото чудо. Александър и Николай тичаха с викове от радост към мен, размахвайки подпечатаните визи на груба сива хартия за влизане в Света гора в същия ден. Шансът да одобрят визите за такъв кратък срок беше нереално малък и мнозина монаси впоследствие го потвърдиха.
Вече беше лесно – взимаме първия ферибот и право на Света гора. Но корабът тръгваше в 9,30, когато тече и Светата литургия. А на първо място винаги е Бог и Неговата правда. Затова останахме на службата и чак след това хванахме лодка до Йованица – пристанището на Хилендарския манастир.
Щом стъпихме на атонска земя, веднага се отправихме към буса, който бяхме ангажирали да ни закара до Хилендарския манастир, където знаехме, че е отседнал Мел Гибсън. Но преди да успеем да тръгнем, пред нас се яви един монах, родом от Америка, който се оказа, че се подвизава в един скит в гората, близо до нашия Зографски манастир.
Той сподели, че всеки момент Мел Гибсън щял да пристигне на пристанището, защото си тръгвал от Света гора.
Застанахме в трепетно очакване на каменния плочник на пристанището. Същевременно шофьорът на буса вече дишаше с пулса на вълните, задето закъсняваше за следващата работа. Тогава решихме да тръгнем към Хилендарския манастир. Представяхме си, че ако видим кола по пътя, американският монах ще замаха от прозореца и ще я спре, а ние елегантно и непринудено ще връчим писмото на г-н Гибсън. Разбира се, в подобна ситуация той би минал шумно покрай нас в гъст облак прах… Така и не видяхме г-н Гибсън по пътя.
Пристигнахме в сръбската имперска лавра - на самото място, където е била написана “История славянобългарска” от ръката на св. преподобни Паисий Хилендарски през лето 1762-ро, когато манастирската света обител е била българска.
С радост и вълнение мигновено се впуснахме да разпитваме къде е той – световноизвестният режисьор, който се е докоснал до българската история и дори е пожелал да създаде филм за нашите славни царе…
Но уви, трепетът и въодушевлението бяха посечени от местните монаси, които заявиха, че няма никакъв шанс да се видим с г-н Гибсън. Игуменът отказа да говори с мен и скоро нареди на другите събратя да ни помолят любезно да си тръгнем в срок от 15 мин. Като чух това, веднага се отправих към отсрещния хълм (единственото място с обхват), за да се обадя на сръбския свещеник Иван - съпруга на сръбската певица Даница Църногорчевич, с молба да се свърже със сръбските братя в манастира, за да ни приемат. Но и това не помогна, тъй като той не познаваше игумена. В кратките минути на този хълм обаче успях да се запозная с един сръбски монах, от когото научих, че някой си бизнесмен Милутин бил добър приятел с г-н Гибсън и го поканил да посети манастира.
Накрая, преди да си тръгнем от Хилендарския манастир, решихме да оставим официалното писмо и подаръците на един млад господин от Белград, който обеща лично да ги предаде на Мел Гибсън. Но в течение на разговорите с монасите разбрахме, че г-н Гибсън имал полет в 5 ч от Солун. След бързо пресмятане на времето се оказа, че той би трябвало да бъде след броени минути на някое от пристанищата, за да хване лодка за Урануполи. И тъй като от северната страна на полуострова се беше вдигнала висока вълна, единственият вариант беше режисьорът от Холивуд да вземе лодка от пристанището Йованица. Затова хукнахме по най-бързия начин натам, за да чакаме на самия кей, където вече беше акостирала една лодка по поръчка.
И след по-малко от 10 минути се вдигна облак прах и черен джип “Ленд Крузер” направи рязък завой, дойде до края на пристана и спря на няколко метра от лодката. Бях застанал между кея и лодката. Нямаше как някой да слезе от кея, без да премине покрай мен и Александър. Първо дойде бодигардът, който помоли да няма снимки. След това Мел Гибсън излезе. Монахът американец първи отиде при него и го поздрави. След това нашият шофьор, който се оказа най-пъргав и хитър, се доближи бързо до него и си направи единствените селфита с него. Ние с Александър чакахме културно и уважително на дистанция с още няколко подаръка.
Накрая 69-годишният легендарен актьор и режисьор дойде до мен, поздравихме се, разказах му накратко за идеята на писмото, подарих му още една картина на Зографския манастир и папка със снимки от най-големите наши православни концерти на фондация “Нашият дом е България” и изказах желанието, че ще се радвам да се видим занапред, за да обсъдим възможен съвместен бъдещ проект. Александър Александров му подари красиво жълто знаме с лика на шашия Господ.
За мен беше огромна чест да успея да стисна ръката на Мел Гибсън и да говоря с него за проект за нашия св. цар Борис Покръстител не къде да е, а на пристана на Света гора Атонска, на празника на светите първовърховни апостоли Петър и Павел!
Разбира се, след това директно отидохме в българския Зографски манастир “Св. Георги”, където се поклонихме на чудотворните икони на св. Георги, в една от които все още стои парчето от пръста на епископа, който в неверието си бръкнал в иконата и пръстът му останал там. Сред мощите в храма видях и огромно парче от Кръста Господен от Голгота. Имах честта и привилегията да говоря и с новия игумен на манастира - Гавриил, с когото обсъдихме как ние и фондацията можем да бъдем в помощ на светата обител занапред.
По Божията велика милост се завърнахме в град Света София към 3 часа сутринта бодри, облагородени и въздигнати, заради всички малки чудеса, които Бог извърши за нас, прославяйки и възпявайки Го с думите от благодарствения акатист:
"Слава на Тебе за благодатните предчувствия!
Слава на Тебе за промислителното стечение на обстоятелствата!
Слава на Тебе за промислителните срещи с хората!
Слава на Тебе, Боже, во веки!"
