Родителите на Илия Светлана и Петър трудно се връщат към събитията от нощта срещу 20 ноември м.г. Щом започва да разказва, очите на майката се пълнят със сълзи, а бащата гледа в земята.
След трагедията по-малката им дъщеря Мария рядко говори, затворила се е в себе си и често плаче. 9-годишното момиче разглежда снимките на батко си с часове в общата им стая.
Мария споделя, че всяка вечер заспива с надеждата да види брат си в сънищата си. Там те са хванати за ръце и отиват заедно на училище, както са правили всеки ден до 19 ноември.
- Справедлива ли е присъдата за смъртта на сина ви?
Петър Павлов: Пробацията е подигравка с нашата мъка. Нито ще изпита болката, която ние изпитваме, нито ще усети реално наказание за това, че за 2-и път убива човек. И какво остава - да тръгна да си отмъщавам.
Най-много ме е яд, че след години пак ще почне да лекува и пак ще убие някого, може и да е друго дете. И какво тогава - другият човек да тръгне да го трепе ли?
Светлана Павлова: Това за мен е нищо. Тези месеци живеехме с идеята, че поне ще има възмездие за човека, който отне нашето здраво и слънчево момченце. А сега с тази присъда сме тотално сринати и няма да се оправим.
- Той все пак се е признал за виновен?
Св. П.: Това не го оправдава, трябва да има много по-сурово наказание, той уби детето ни!
П. П.: Ако открадна един хляб, ще ме вкарат в затвора, няма да мога да изляза. А за смъртта на дете се оказва, че убиецът може спокойно да си живее.
- Какво според вас трябва да е наказанието му?
Св. П.: Знам, че сега няма смъртно наказание, но това заслужава човек, който вече е зачернил две семейства, вместо да им помогне.
П. П.: Трябва да е в затвора до края на живота си. Трябва да му отнемат правото да лекува до края на живота си.
- Вие сте се срещнали в съда, д-р Кескинов изказа ли съжаление?
Св. П.: Не само че нищо не ни каза, а дори ни отбягваше. Не смееше да ни погледне в очите.
- Как живеете сега?
Св. П.: Много зле. Тежко ни е всеки ден. Виждате, дворът ни е запустял, нищо не е както преди. Единственото, което ни крепи, е, че поне се разбра истината, че детето ни е убито от лекар, защото в началото всички опитваха да отхвърлят вината и да изкарат, че са направили възможното.
За съжаление се оказа, че както винаги осъден лекар няма. На практика така излиза. Най-абсурдното е, че този анестезиолог, убил двама души, след 3 г. пак ще почне да работи и пак ще убие някого. Чудим се със съпруга ми как може лекарският съюз да не му вземе правата за цял живот. Този човек е опасен.
- Как преживява всичко по-малката ви дъщеря?
Св. П.: Единственото, което ни крепи, е Мария. Но на нея й е много тежко. Почти всеки ден се затваря в стаята си и плаче с часове. Те бяха неразделни, ходеха хванати за ръце към училище. Бабата на Илия почина през януари, не успя да прежали внучето си.
- Как помагате на Мария?
Св. П.: Говорим й много, но виждаме, че не можем да й помогнем, и сега ще я водим на психолог. Тя щом ни чуе да говорим за Илия и да си споделяме, веднага влиза в детската стая и се затваря.
П. П.: А питате ли ме как работя аз в завода. Всеки момент си мисля да се хвърля в метала. Спира ме това, че имам малкото ни момиче. Имаме и още една голяма дъщеря, която живее отделно в София.
- След смъртта на Илия налагало ли ви се е да ходите на лекар?
Св. П.: Изобщо отбягвам да ходя в болницата в Пирдоп. Не смея. Ходя само в поликлиниката в Златица. Веднъж трябваше да отида да си занеса изследвания точно на етажа, където е моргата и където бяха закарали сина ми след операцията. Така тежко го преживях, че едва не припаднах в коридора.
Когато дъщеря ни хване някой вирус, я водим или в поликлиниката, или директно в София.
- Връщате ли се назад към последните часове на Илия?
Св. П.: Да, много често си мислим и говорим. Аз се чувствам виновна и постоянно се питам защо не го закарахме в София. Прехвърляме всичко - ако бяхме направили това или друго, сега детето ни щеше да е с нас.
Бях толкова спокойна, че операцията на апандисит съвсем не е толкова тежка и опасна. Илия дори не беше със спукан апендикс. Толкова пъти сме говорили, да ни бяха казали, че няма да се справят, щяхме да го закараме в София.
Спомням си как стоях пред операционната и питах сестрата: "Колко трае една операция?", а тя ми каза - най-много половин час. Да, обаче мина час, никой не излиза и аз започнах да усещам, че се случва нещо ужасно с детето ми.
- Виждали ли сте семейството на д-р Велчев, който се самоуби, защото всички в Пирдоп го обвиняваха за смъртта на Илия?
Св. П.: Виждах ги, но сме говорили с дъщеря му веднага след като той се самоуби.
Според нас за смъртта на детето ни са виновни и всички началници и дежурни лекари в болницата. Как може да виждат, че този лекар пие, че има наказания, и да го държат да застрашава хората. Дори ако д-р Велчев ни беше предупредил преди операцията, че има проблем с този лекар, веднага щяхме да качим Илийчо на колата и за час и половина щяхме да сме в "Пирогов". А лекарският екип ни казваше - ей сега ще го резнем, не се безпокойте, всичко ще е наред.
Още не мога да си обясня как може в ХХI век, когато разполагат с такава модерна техника, да убиват хора. Истината е, че целият екип не е бил при сина ни в операционната, а са били отвън.
П. П.: Сигурни сме, че някой стои зад д-р Кескинов и му е помогнал да получи толкова малка присъда. Ние бяхме направо изумени, когато съдийката започна да чете мотивите за присъдата. Каза, че не е осъждан, а ние знаем от делото, че през 1995 г. е причинил смъртта на друг свой пациент.
- Какво си спомняте най-често за Илия?
Св. П.: Беше ни като слънчице, пълен отличник и много обичаше да си стои вкъщи и да си играе със сестричката. В последния ден от живота си дори пак беше получил шестица по история, беше много горд и ми донесе бележника да се похвали. Тогава ми каза, че го боли коремчето.
Обичаше много да се занимава на компютъра. Сега почти всеки ден ходя на гроба му, понякога ми иде просто да си остана там. (24часа)
***
"Решили сме да съдим болницата в Пирдоп, защото те са виновни, че не са проучили лекаря. Освен че е убил друг пациент преди години, разбрахме, че е лежал и в психиатрия. Може ли да назначиш такъв човек да слага упойки."
Това казват Светлана и Петър, родители на 11-годишния Илия Павлов, който издъхна на операционната маса в болницата в Пирдоп в нощта срещу 20 ноември м.г.
Задължителна регистрация по настоящ адрес и срещи с пробационен служител за срок от 2 г. и 7 месеца. 3 г. безвъзмезден труд - по 320 ч за всяка. Лишаване от право да работи като лекар за срок от 3 г. (максималната забрана по закон).
Както вчера "24 часа" съобщи - това е наказанието на анестезиолога Здравко Кескинов, заради чиято грешка загина Илия. Присъдата му е била четена през юли. Д-р Кескинов бе обвинен в това, че е причинил смъртта на момченцето поради немарливо изпълнение на задълженията си. Престъплението по чл. 123 ал.1 от НК се наказва със затвор до 5 г.
Лекарят е поискал делото му да се гледа по съкратената процедура и е признал фактите в обвинението.
По тази процедура съдът е длъжен да му наложи под минимума наказание, а в случая да го замени с по-лекото - пробация, тъй като няма долна граница на лишаването от свобода.
"Прокурорът не може да възрази срещу съкратената процедура. Достатъчно е подсъдимият да поиска делото да се гледа по нея и съдът е длъжен да я приложи. Личното ми мнение, а и на много мои колеги, е, че законодателят трябва да сложи долна граница на наказанието лишаване от свобода по чл. 123. Както и да преосмисли случаите, при които да не може да се прилага съкратено следствие.
Сега това са само умишлени убийство и тежка телесна повреда или ако престъплението е извършено в пияно състояние", коментира прокурор Нина Панчева, която е била обвинител по делото.
“Животът на нашето семейство свърши, а човекът, който ни зачеркна, си живее спокойно", споделят родителите на Илия. Преди дни те осветиха паметника на гроба на момченцето си. Светлана и Петър казват, че всеки ден ходят на гроба.
"24 часа" откри д-р Здравко Кескинов в Пловдив, откъдето е родом.
"Стоя затворен в дома си и нямам желание нищо да правя. Пия си редовно лекарствата, без тях нито мога да спя, нито да чета, дори да говоря спокойно", повтаря д-р Кескинов.
За него смъртта на Илия е жестока трагедия, която ще бележи живота до края на дните му.
Две седмици след инцидента се самоуби и д-р Николай Велчев, който първоначално бе нарочен за виновен от хората в Пирдоп.
Повечето от лекарите в болницата вече предпочитат да не говорят за колегата си, който се хвърли от прозореца на кабинета си, след като не издържа да го сочат с пръст като убиец.
"Направихме каквото трябваше в негова памет. Сега животът и работата в болницата продължават и трябва да се забрави тази грешка, довела до загубата на два живота", коментират колегите на Велчев в Пирдоп.
Къщата на първия медик в България, направил лапароскопска операция, в момента пустее. Съседи на д-р Велчев казват, че голямата му дъщеря от години не живее в Пирдоп, а след трагедията идвала много рядко в родната си къща.
Какво всъщност се случи в нощта срещу 20 ноември миналата година в болницата в Пирдоп?
Този ден в спешния център е приет 11-годишният Илия Павлов. Водят го родителите му Светлана и Петър. Момченцето е с болки в дясната част на корема.
Прегледано е от дежурния лекар Мохамед Хасан, който веднага назначава пълни изследвания на кръвта и урината. След като вижда резултатите, лекарят вика дежурния си колега от хирургичното отделение д-р Сергей Димов, който поставя диагноза: остър апандисит.
Казва на родителите, че детето им трябва да бъде прието в хирургията. Там отново се правят контролни изследвания. Извикан е и шефът на отделението Николай Велчев, който потвърждава диагнозата.
Малко преди това в отделението пристига анестезиологът Здравко Кескинов. Тримата лекари - Велчев, Димов и Кескинов, решават да оперират Илия под пълна упойка, за което родителите на детето се съгласяват.
Около 23,30 Илия е на операционната маса. Анестезията трябва да бъде направена от д-р Кескинов, на когото помага сестра Въртанова. Апаратът, използван за манипулацията, е технически изправен и годен за експлоатация.
Илия е приспан с тиопентал. Поставят му интубационна тръба, но вместо в трахеята д-р Кескинов я вкарва в хранопровода. Тръбата е свързана с апарата, чрез който Илия трябва да диша.
Д-р Кескинов не проверява дали интубационната тръба е на правилното място и не проследява основните жизнени показатели - циркулация, дишане, дихателен обем, артериално налягане, телесна температура.
Стойностите им се виждат на монитора на апарата.
Освен това той може със слушалка да провери дали Илия диша и по този начин неминуемо ще разбере, че интубационната тръба не е вкарана на правилното място. Но не го сторва.
Към 23,45 почва операцията. Още преди да направят разреза, на хирурзите прави впечатление, че коремът на детето е подут, напрегнат.
При разреза на кожата те виждат, че цветът на кръвта е необичаен. Тя е тъмна, прилича на венозна.
Д-р Димов поглежда към монитора, който показва, че насищането на кръвта с газове е с ненормални стойности. Хирургът обръща внимание на д-р Кескинов, който казва да спрат операцията.
Анестезиологът разкъсва тръбата на апарата и почва ръчно обдишване. В това време опериращият екип зашива раната. През вената на детето са вкарани атропин, урбазон и адреналин.
Д-р Димов със слушалки установява, че детето няма сърдечна дейност и спонтанно дишане. "Май не сте вътре с тръбата", казва хирургът на Кескинов. Анестезиологът вади тръбата и вкарва нова, този път в трахеята.
От дома си е извикан и друг анестезиолог - д-р Светослав Червенков. Той поглежда тръбата, която вече била в трахеята. После преглежда очите на детето - те са с разширени зеници и не реагират на светлината. Илия няма собствени дихателни движения и рефлекси, мониторът отчита 0 артериално налягане.
За д-р Червенков е ясно, че детето е починало, но въпреки това казва да се вкара половин ампула адреналин. Правят му и сърдечен масаж, струйно вливане на водно-солеви разтвор. На монитора обаче не се появяват никакви показатели.
В 0,55 обявяват, че Илия е починал.
Смъртта на детето е причинена от спиране на притока на кислород и оттам и на сърдечната дейност, сочат съдебните експерти.
Здравословното състояние на Илия е било задоволително. Имал е възпаление на сляпото черво и диагнозата на хирурзите е била правилна и навреме поставена. Налице са били индикации за спешно оперативно лечение, каквото е щяло да бъде извършено.
Важни за разследването са и други заключения от аутопсията - открит е участък от хранопровода с "данни за притискане", а "тънките черва са препълнени с въздух".
Пробата, взета от д-р Кескинов веднага след сигнала за инцидента, не показва наличие на алкохол или наркотици в кръвта му. Свидетели също твърдят, че във фаталната нощ не е изглеждал пиян.
Д-р Кескинов е осъден за това, че е проявил немарливост при изпълнение на задълженията си и е нарушил медицинските стандарти, описани в наредбата по анестезия. Вследствие на това е причинил смъртта на Илия.
Лекарят вече веднъж е бил осъждан през 1995 г. за причинена смърт поради немарливост от Кърджалийския окръжен съд, но е реабилитиран.
Според заключението на експертите д-р Здравко Кескинов страда от леко психическо заболяване - рецидивиращо депресивно разстройство.
Към момента на операцията на Илия обаче е бил в ремисия - могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
БЛАГА ГЕОРГИЕВА, НЕВЕЛИН ГАНЧЕВ
Д-р Кескинов: Не съм пил. Имах тежък ден
"Здравко, ела да пием по едно кафе в барчето." Такива покани получава през ден анестезиологът д-р Здравко Кeскинов.
"Отказвам, дори в кафенето пред нас не сядам вече. Като ми се пие кафе, си вземам от машината на улицата. Затворил съм се вкъщи и никъде не излизам. Единствената ми разходка е до болницата, за да ми предпишат успокоителни", обяснява лекарят.
За него смъртта на Илия Павлов е жестока трагедия, която ще бележи живота до края на дните му. Самоубийството на д-р Николай Велчев, с когото били близки приятели, още повече го потиснало.
На 19 ноември двамата имали тежък оперативен ден. Правили 2 големи интервенции, които продължили по 4-5 часа. Били изморени. Илия бил доведен след това със симптоми на остър апандисит. Отворили го по спешност.
"Не сме пили, това се доказа и в съда", твърди д-р Кискинов. След гибелта на детето на всички взели проби за алкохол и те били отрицателни. "Момчето е загинало, защото съм допуснал професионални грешки", цитира заключенията на магистратите анестезиологът.
"Затова сега стоя затворен в дома си и нямам желание нищо да правя. Пия си редовно лекарствата, без тях нито мога да спя, нито да чета, дори да говоря спокойно", повтаря д-р Кескинов. Сяда на външните стълби към къщата и пали цигара.
В Пирдоп бил друг човек, помагал на хазайката, у която живеел. Сега взел да подрежда стаята си, но се чувствал потиснат и нищо не се получило.
"Стана ми лошо, нека се прибера да си легна малко", извинява се той и влиза, олюлявайки се. Обещава да разкаже повече за фаталната нощ, когато намери сили. Много не му се вярва, че времето лекува и най-тежките страдания.
ИРЕНА ЧЕРНИШЕВА