В свят, в който всички търсим начини за справяне със стреса и намиране на баланс, ключът може да се окаже нещо много познато - завръщането към корените. За Анна Панчева, ръководител направление „Човешки ресурси“ в Kaufland България, една от най-старите български традиции – народните танци, се оказва най-голямата ѝ страст. За нея танците не са просто хоби, те са нейната антистрес терапия извор на енергия, вдъхновение и много нови идеи.
Магията на хорото
За Анна Панчева народните танци не са просто ритъм и движение в синхрон. Те развиват качества, които имат пряко отражение в професионалния ѝ живот. „Българските народни танци изграждат доверие, постоянство и дисциплина и не на последно място - учат ни да се радваме и споделяме. Българското хоро е магично, обединяващо духа на хората и лековито!“ – казва с гордост тя.
След работния ден репетицията е най-сигурният начин да се освободи от умората и напрежението. Всичко, което ѝ тежи, остава извън залата, а музиката и общият ритъм ѝ връщат силите.
Вече 12 години Анна е част от Школата за български народни танци, песни и хора "ФОЛКЛОРИКА", където танцува два пъти седмично и участва активно в различни събития. Сред най-ценните ѝ спомени са последния Годишен концерт на школата през 2025 година и участието в Международния фестивал в Прага две години по-рано. С вдъхновение тя споделя: „Всяко излизане пред публика е постижение, не само защото показваме наученото, а защото създаваме емоция, която се съпреживява“. Така е от самото начало. „Първите ми стъпки в танците бяха в детски състав в Търговище. Спомням си вълнението от това да облека носия и да изляза на сцена. Беше истинска магия“ – връща се в спомените си Анна. Първото докосване до традицията оставя и трайна следа в съзнанието й.
Години по-късно, вече като професионалист в сферата на човешките ресурси, едно корпоративно събитие отново я среща с вълшебството на хорото. „Влюбих се в един танц и без колебание се записах в школа. Започнах всичко отначало..., и така до днес - българските народни танци са неизменна част от живота ми.“
Затварянето на кръга
Анна Панчева счита фразата work-life balance за абсолютно клише и е категорична, че балансът е възможен, независимо от мащаба на компанията или от позицията. Всичко обаче е въпрос на лична отговорност. „Аз го наричам work-life fit или как работата се вписва в начина ми на живот. Може да имаш четиричасов работен ден и пак да нямаш баланс. Истинската хармония идва, когато намериш занимание, което наистина обичаш. Тогава кръгът се затваря от само себе си."
Любимите ритми – нишката на живота
Анна намира много прилики между атмосферата в танцовата зала и работата в професионалния екип. „В Kaufland комуникираме с доверие и лекота. Вярвам, че силата ни идва от това, че вървим напред заедно, дори когато някой все още учи стъпките.“
Когато говори за любимите си ритми, тя споделя с вълнение: „Всяка част от България се познава по хора̀та си. И по хората.“ За нея няма едно-единствено любимо хоро – обича да играе всички, защото всяко носи различно настроение. Кръгът може да пулсира в ритъма на 2/4, а след минути вече да вълнува с неравноделни 7/8 или сложните 11/16 и 15/16, които карат краката, ръцете и дори лицето да следват своя особена магия. Петрунино, Макамлийско, Право Панагюрско, Чачак, Женско Капанско – имената сами по себе си звучат като история, която оживява в залата.
„Хорото е повече от стъпки. То е емоция - може да е бързо и радостно или бавно и тъжно, но и в двата случая изисква пълно отдаване,“ обобщава Анна. И допълва с усмивка, че бавните хора̀ често са не по-малко сложни от онези вихрени танци, които събират възторга на публиката. „Доста наподобява успешната работа в голям екип. По време на хорото, когато хванем ръцете си в кръга, енергията минава през земята и се връща в сърцата ни, създавайки много специално усещане за общност, което ни прави по-силни. Аналогията с компанията, в която работя в осезаема – общият ни път е компасът, който ме води всеки ден. Да бъда част от точно такъв екип е гордост и привилегия, а работата с доказани професионалисти и прекрасни хора превръща и най-предизвикателните професионални стъпки във вдъхновение.
