80 години от рождението на историка, който умееше да разказва вълнуващи истории
Проф. Божидар Димитров, от рождението на когото на 3 декември се навършват 80 години, беше ярка личност в много отношения. Имаше уникална памет - можеше да цитира факти, цифри и имена за събития, станали назад във вековете. Никога не бягаше от журналистите и не отказваше интервюта. И можеше да превърне историята във вълнуващи истории.
Тъкмо затова толкова добре се получи съвместната работа на бележития историк и “24 часа”, когато откроихме и представихме славните и интересни места в България, важни и за български, и за чужди туристи, когато търсят какво си струва да отидеш и да разгледаш.
Така се появи книгата “24-те чудеса на България”. Историята започна през 2005 г., когато в “24 часа” се роди идеята да определим 24-те чудеса на България с гласуване. Така съставихме списъка на забележителните места и помолихме Божидар Димитров да напише техните истории. Той се съгласи с удоволствие, защото
“с чудеса от 7 цивилизации имаме по-богато наследство от
Италия и Гърция."
Книгата излезе през 2007 г., разпродаде се много бързо. И до днес описанията на Божидар Димитров си остават завладяващи въображението, макар после “чудесата” да бяха многократно представяни и текстово, и визуално.
- Как ханът, изобразен като Мадарския конник, спаси Европа от арабите.
- Как Иван Рилски отказва царско злато.
- Храмът в Плиска е бил по-голям от “Света София” в Истанбул.
- Преди 26 века в Созопол и Несебър са избирали министри с камъчета. (Доста по-късно професорът откри прочутия гроб на вампир в Созопол.)
- Кабиле, перлата на Одриското царство, загива в кръв.
- От Копривщица са били 50% от чиновниците след Освобождението
Тези и още 18 вълнуващи истории са разказани в книгата. За Пловдив и Велико Търново, за Белоградчишките скали и Побитите камъни, за Кръстова гора и Рилските езера...
В самия живот на сладкодумния историк, който почина на 1 юли 2018 г., има повече от 24 интересни момента. Роден е в Созопол. Няколко години е моряк на риболовни кораби. После завършва история. Дълги години е директор на Националния исторически музей. Води тв предавания за българскатата история и памет.
Беше министър без портфейл в първото правителство на Бойко Борисов.
Беше пламенен защитник на каузи и специално водеше полемика за българщината в Македония.
В БКП влиза в началото на 70-те години, става член и на БСП. През 2009 г. напуска тази партия и подкрепя ГЕРБ. Става депутат от Бургас, а после министър.
Сравнително по-малко се знае за културно-историческата дейност и разследвания, извършвани от Божидар Димитров. Във Ватиканската апостолическа библиотека и в секретния архив на Ватикана той години наред издирва документи, с които се изясняват “бели полета” в историята на България.
През 1973 г. с решение на Секретариата на ЦК на БКП в Първо главно управление (ПГУ) на ДС се създава “Отдел 14” - за културно-историческо разузнаване. Тъй като абревиатурата му КИР не звучи особено приятно, служителите му го наричат РИК.
Към Комитета за изкуство и култура е учредена служба “Културно наследство”, която всъщност е официалното прикритие за дейността на “14-и отдел”. През 1975 г. отдел с подобно име се създава и към МВнР.
По това време Божидар Димитров Стоянов е абсолвент в Историческия факултет на СУ. Без и въобще да подозира, ДС му прави щателно проучване - в родното място, в университата, в приятелските компании. Според това проучване го определят като “надежден, амбициозен и с чудесни организаторски възможности”.
Той подписва декларацията за сътрудничество и през 1974 г. е изпратен в Париж. От там заминава за Рим, където трябва да бъде представен на префекта на Ватикана. Целта е младият учен да бъде приет като специализант в Библиотеката на Ватикана. Само около 6 месеца след това Божидар Димитров, по собствените му думи, е уволнен от ДС. Точната формулировка е: “На 18 декември 1974 г. личната разработка е закрита, той повече не представлява интерес, тъй като не може да бъде ползван.”
Каква е причината? Докато е в Париж, Кардам
взема от една книжарница безплатно произведения на съветския
писател Александър Солженицин,
който тогава е строго забранен за четене в социалистическия лагер.
Раздава книгите на свои състуденти и приятели. Но намират една в дома на българска студентка в Ленинград, която на всичкото отгоре е стипендиантка на МВР. Тя признава, че Божидар я инструктирал, ако открият книгата, да казва, че я е намерила на пейката в парка.
През април 1976 г. е възстановен на служба като секретен сътрудник (СС) Тервел. През 1980 г. службите обвиняват Божидар Димитров, че се е “саморазконспирирал” и през септември отново е “свален от отчет”. Казваше, че не е знаел за това нещо. Тази история му изглеждала като съшита с бели конци.
Така или иначе, от Ватиканската библиотека той донася 90 кадъра от документи с различна историческа стойност Те не са откраднати и тайно изнесени, а поръчани и платени на фотографската служба в библиотеката.
Сред тях е и историята на Петър Богдан Бакшев, писана през 1667 г., историкът я намира в архива на Борджиите.
Донася и средновековна хроника, която за първи път разкрива българското име на св. Методи, дотогава е известен като Страхота.
Снабдява страната ни и с няколкостотин карти на средновековна България с много важна информация за поселищната и пътната мрежа. Включително и за нейни територии, сега извън границата, като Влашко например.
И още - документи, свързани с историята на България от 17-и век и специално на Чипровското въстание. Архиви с историята на Униатското движение в България и още много други.
Изследванията му във Ватикана продължават до април 1990 г.
На Божидар Димитров е кръстен залив на Антарктида - широк 6,8 км, разположен на полуостров Велинград на брега Греъм. На входа на залива е разположен остров Камакуа. На 25 юни 2011 г. кметът Димитър Николов го обяви за почетен гражданин на Бургас. Почетен професор е на Университета по библиотекознание и информационни технологии.
