На 20 декември прочутата тайванска трупа гостува в зала 1 на НДК
Основателката на прочутия тайвански театър Лиу Руо-Ю, говори за мъдростта, пробуждането и пътя към себе си. U –Theatre, съчетал школата на Гротовски, барабанната традиция и източната мъдрост, гостува за първи път в София на 20 декември в зала 1 на НДК.
- Когато през 1998 г. сте основали U-Theatre, сте били повлияни от естетиката и методиката на обучение на Йежи Гротовски. Колко важно беше това влияние за Вас при „създаването“ на U-Theatre?
- През 80-те повечето млади хора в Тайван гледаха навън към Запада, търсейки западни възможности. Аз бях сред тях и точно защото учих във New York University, се срещнах с Гротовски. Тази среща ме превърна от човек, който гледа навън, в човек, който се обърна навътре и започна да пита: „Кой съм аз?“
Гротовски ме пробуди за два фундаментални въпроса — като внезапен удар на дзен майстор. Първо, той ми каза: „От твоята работа виждам, че си западняшки настроен китаец.“ Това не беше похвала; това беше напомняне, че съм загубила връзка с културното си наследство. Връщайки се в Тайван, започнах проект „Проследяване до източника“, за да се свържа отново с традиционната култура. По-късно, с присъединяването на Хуанг Чи-Чун оформихме основното виждане на U-Theatre - единството на Дао и изкуството.
Чрез Гротовски разбрах, че театърът не е демонстрация на умения, а път на самоизследване и трансформация — вътрешно пътуване на актьора, свързване с корените на човечеството и предаване нататък.
- Вашите изпълнители тренират в „медитация; Ци Гун — древно дихателно упражнение; вътрешни бойни изкуства; модерен танц; и музика. Как стигнахте до това съчетание от практики? Каква е нишката, която ги свързва заедно?
- Сърцевината на нашата подготовка се крие в „Трите удара“: „повик с барабан“ — дисциплината на барабана; „удар с юмрук“ — силата на бойните изкуства; и „удар в медитация“ — покоят на ума.
В древни времена барабаните бяха далеч повече от музикални инструменти — използваха се в ритуали за прогонване на злото, да плашат врагове, да празнуват победи, или да пробуждат сърцето — като храмовите камбани и вечерните барабани. Следователно барабанът стана централна част в нашето ранно търсене на културни корени.
Хуанг Чи -Чунг, израсъл в Малайзия, наследи китайски традиции като лъвски барабан и бойни изкуства. Пътуване до Индия задълбочи разбирането му за „живеене в настоящия момент“ чрез месеци медитация.
Той описва нашето барабанене така: „Едната ръка държи цвете, удряйки всеки ритъм с ведрост; другата държи меч, подчинявайки хаотичните мисли с гръмотевицата на барабана.“
„Ударът с юмрук“ се отнася до бойната подготовка, обхващаща външни и вътрешни практики — Таиджи, Ци Гун, йога и свещени танци. Тези практики усъвършенстват тялото, развиват вътрешната енергия и обединяват движение с неподвижност. Целта не е да се покаже техника, а да се върнем към корена на живота — към единство с небето и земята, към състоянието, което древните наричаха „познаване на съдбата“.
- Можете ли тълкувате думите си, че „Изкуството е представяне на качеството на живота, след като слезеш от сцената“?
- Обучението води човека от обичайното към общение с божественото, към състояние на единство с всичко. То се простира отвъд сцената, формирайки качеството на живот извън нея. За нас, сцената не е място да се докажеш, а място да видиш себе си.
- Има ли нещо специално, когато подготвяхте „Мечът на мъдростта“? Чух, че частта „Confronting“ предполага сюжет, свързан с ваш личен опит.
- Създаването на „Мечът на мъдростта“ започна през 2000 г. по време на нашето европейско турне. Посещенията в центъра на Гротовсик & Томас в Понтедера оставиха дълбоко впечатление. Като разбрахме, че сме пренатоварени, направихме пауза — обратно в Тайван, всички членове получиха три месеца почивка. Хуанг Чи-Чунг отиде в Индия, а аз предприех 36-дневно уединение на остров Matsu.
На 35-ия ден видях ясно илюзорната, непрекъснато променяща се природа на мислите си и най-накрая разбрах какво означава наистина „да видиш себе си“. По-късно написах: „Този ден просто седях. Появи се светлина пред мен. Видях себе си — много версии на себе си.“ Тези думи станаха реплики в пиесата.
Това беше нашата първа работа с ясна драматична структура. Освен барабанене, изпълнителите тренираха емоционално изразяване и присъствие на сцената, постепенно включвайки елементи на „мистерийна пиеса“. Години по-късно, превърнах тези уроци в наши собствени методи за обучение.
- С почти 40-годишна история, каква бъдеща посока вижда U-Theatre?
- Преди 20 години дори сътрудничихме с местно училище, за да създадем клас по сценични изкуства. В продължение на 30 години излязоха 10 завършили класа. Някои от тези студенти продължават с нас, докато други допринасят за обществото в най-различни области. Това беше предизвикателно, но удовлетворяващо образователно пътуване.
В бъдеще се надяваме да споделим с по-широката публика методите на обучение, които помагат на човек да опознае себе си — чрез тяло, ум и дух. Също планираме да създадем постоянен сценичен кампус и медитационен център в Тайван.
Артистично, U-Theatre ще продължи да изследва нови възможности в театъра, коренящи се в нашата първоначална мисия - да водим младите хора на Тайван да се върнат към културните си корени и да станат съвременни изпълнители, утвърдени в древна мъдрост и интегрирана практика на тяло-ум.
Докоснете се до тайнството U-Theatre – 20 декември, зала 1 на НДК. Билети се продават в мрежата на Ивентим.
