2025 г. беше година на мащаб, международно признание и управленска отговорност за композитора, диригент и културен мениджър Минко Ламбов. Разговор за резултатите на и зад сцената, за реалната промяна в културните институции и за отговорността да създаваш изкуство днес.
- Г-н Ламбов, мнозина определят 2025 г. като повратна във вашата кариера. Вие как я дефинирате?
- Като година, в която не си позволих нито компромис с качеството, нито бягство от отговорност. Имаше много сцени, много музика, но и много управление, решения и работа „в дълбочина" – включително буквално разчистване и възстановяване на пространства. Това беше година, в която творецът и мениджърът в мен трябваше да работят в пълен синхрон – иначе нямаше да издържи нито едното, нито другото.
- Три нови авторски произведения със световни премиери за една година не са често срещано явление. Какво обединява тези творби?
- Обединява ги честността към музикалния контекст и към хората, за които са създадени.
В края на януари в Централния военен клуб – София прозвуча Двоен концерт за цигулка, акордеон и оркестър, посветен на Светлин Русев и Вероника Тодорова, със Симфониета „София", под мое диригентство.
През юни в Плевен представихме „Quarantinella" – концертна пиеса за цигулка и симфоничен оркестър, отново със Светлин Русев и Плевенската филхармония.
А през декември – Сюитата „От София до Нойс" създаването на която беше подкрепено от Културния фонд на Музикаутор. Тя вече има ясен международен живот. Формално тези произведения са различни, но ги свързва желанието музиката ми да говори директно и откровено, без да се извинява и без да се подчинява на очаквания.
- Германската премиера в Нойс се превърна в кулминация на годината. Как бихте описали този успех?
- Това беше силен и много ясен знак. Пълна зала, изправена публика, продължителни аплодисменти и изключително позитивна германска критика, която определи произведението като „истинска световна премиера" и „мост между културите".
Не закъсня и критиката от други водещи специализирани европейски музикални списания и сайтове. Ето какво излезе в испанската платформа Mundo clasico за премиерата в Монс.
„Сюитата „От София до Нойс" на Минко Ламбов, който присъстваше в залата по време на световната премиера, изследва в пет части срещата между съвременния европейски музикален език и богатите звукови традиции на България и Балканите. Всяка от петте части разкрива различен аспект на този диалог: неравноделни и пулсиращи тактове, танцова енергия, ориенталска орнаментика, жестове, вдъхновени от джаза, и широки мелодични линии, които изграждат сърцевината на музикалния разказ.
Солиращата цигулка е силно виртуозна и съчетава спонтанността на импровизационния израз с прецизността на съвременната оркестрова музика. Това е уникална сплав с традиционния български фолклор. Но преди всичко това е автентична музика, която изпълнява своята основна функция — да разказва история. В каденцата солистът събира музикалните нишки в личен, почти изповеден кулминационен момент, с което завършва символичното пътуване от София до Нойс като мост между култури.
Произведението беше посрещнато с бурни аплодисменти, а публиката спонтанно се изправи на крака, когато композиторът Минко Ламбов излезе на сцената, за да благодари на диригента Светлин Русев и музикантите от Deutsche Kammerakademie Neuss за изразителното и прецизно изпълнение. Това не е първата (и вероятно не последната) творба, която Ламбов посвещава на цигуларя Русев. Двамата музиканти се познават и работят заедно повече от десет години."
За мен най-важното е, че българската музика беше разчетена в Германия не като екзотика, а като равностоен, съвременен европейски глас – с енергия, мелодичност и ясно авторско присъствие.
- Успехът в Германия отново е свързан със Светлин Русев. Какво прави този тандем толкова разпознаваем?
- Доверието и общият критерий. И двамата не търсим комфорт, а смисъл и истина в музиката. Работим без суета, с ясното съзнание, че всяко наше участие е представяне не само на личен почерк, а и на културна среда. Именно това усеща и публиката – независимо дали е в България или в Европа. Казано беше и, че нашият творчески тандем участва активно в писането на съвремената „история на музиката" в Европа, което за нас е голяма чест и признание.
- Освен авторските премиери, 2025 г. беше изключително активна и като концертна година. Кои проекти бихте откроили?
- Това беше година на големи формати.
Имах щастието моят балет „Буря" по пиесата на Островски и либрето на съпругата ми Ана Топалова да бъде записан със симфоничния оркестър на БНР под диригентството на моят учител Маестро Георги Димитров.
Друг сериозен и силно емоционален акцент за мен беше концертът в памет на моя баща акад. Кирил Ламбов по повод 70 години от неговото рождение отново под диригентството на маестро Георги Димитров със Симфониет София. Солист на този концерт беше и моята сестра Антония Кирил Евгениева. Под мое диригентсво в три различни концерта „Циганската рапсодия" за цигулка и оркестър от Кирил Ламбов беше изпълнена два пъти от Светлин Русев през 2025г. и един път от Виктор Тренев.
През август със Симфониета „София" реализирахме „ЕКЛЕКТИКОН – Музика без граници" на фестивала Jam on the River – три напълно различни програми в една вечер. "Everybody needs a little more jazz" със солист AnaBella, „Roma Symphony"със солист Джони Илиев и „Акордеона в киното" със солист Вероника Тодорова.
След това дойде мащабният концерт-спектакъл „Една нощ в двореца" в Балчик на който бях диригент и музикален директор, в който отново участваха Симфониета „София" и изключителните солисти Георги Черкин, Вероника Тодорова, Росица Милевска, Виктор Тренев, Цветелина Петкова, AnaBella, Братя Владигерови и актьорът Веселин Калановски.
Със моята етно-джаз формация „Shaka Zulu Orchestra" открихме Есенния джаз фестивал в Плевен, а през ноември реализирахме проекта „Български премиери", с който дадохме сцена на съвременни български композитори и заедно със Симфониета София реализирахме три световни премиери.
За мен е важно да не повтарям формули, а да изграждам съдържание.
- Паралелно с това поехте и управлението на ДК „Средец". Какво Ви мотивира?
- Осъзнаването, че културата не е само сцена, а инфраструктура. Ако институциите са в разпад, няма как творчеството да бъде устойчиво. Когато поех Дома на културата, ситуацията беше тежка – липса на прозрачност, компрометирана база и загубено доверие. Това не се решава с програми, а с последователна управленска работа.
- Какво реално се промени за няколко месеца?
- Промени се системата. От разчистването на натрупван с години неизползваем и изпочупен реквизит, през ремонти, климатизация и обновяване на залите, до въвеждане на контрол на достъпа, нов сайт, активни социални канали и пълна отчетност. Но най-важното – съдържание: фестивалът „Остров на музиката" реализирахме 7 невероятни концерта с участието на едни от най-обичаните български музиканти: Теодосий Спасов, Орлин Павлов, Георги Черкин, Яна Чакалска с джаз формация „София", Вики Алмазиду и Васил Петров, реализирахме изключителни изложби в новооткритата ни галерия „Св. Йоан Рилски", имахме майсторски класове и концерти, новооткрити школи, много работа с деца. Публиката се върна, защото усети смисъл и последователност.
Най-значимото ни културно събитие за годината беше двойният интеграл на Светлин Русев "Ad limites impossibilitates" (На границата на невъзможното), с който открихме сезона на 20 септември. Тогава в рамките на една вечер Светлин изпълни два пълни интеграла – върхове на цигулковото изкуство – Изаи и Паганини.
- Получихте и наградата „Мениджър на годината в културата" на Leaders of Influence Awards 2025. Как я приемате?
- Като отговорност. Фактът, че за първи път в тази категория е отличен лидер от сферата на културата, показва, че културният мениджмънт започва да се възприема като реална управленска дисциплина. Наградата не е за мен лично, а за модела – че културата може и трябва да се управлява професионално, прозрачно и без зависимости. Това трябва да стане норма.
Благодаря за номинацията и високата оценка на журито.
- Образованието и децата заемат ключово място в работата Ви. Защо?
- Защото без приемственост всичко е временно. Проекти като „Eclectica Union Kids", новите школи и работата със симфоничен оркестър изграждат вкус, дисциплина и самочувствие. Това е най-сигурната инвестиция в бъдещето на културата.
- Какво предстои през 2026 г.?
- Ремонти на голямата зала, разширяване на образователните формати и още по-силно международно присъствие. Но без самоцел. Ако нещо няма дългосрочен смисъл и устойчивост, няма да се случи – независимо колко добре изглежда на хартия. Ще работим усилено за това да представяме най-изтъкнатите български музиканти, актьори, танцьори, балетисти, художници и т.н. Културният ни календар ще бъде с високо качество без компромиси. Ще имаме майсторски класове и ще застанем зад прекрасни каузи. Ново съдържание ще има и в образователните ни курсове, програми и други дейности. Очаква ни много работа.
- Ако трябва да обобщите 2025 г. в едно изречение?
- Година, в която доказах, че артистът може да бъде и визионер, и администратор, без да губи душата си – когато работи честно, системно и с ясна отговорност към публиката.
Благодаря на съпругата си за подкрепата! Благодаря на своите колетги от екипа на ОКИ ДК „Средец" за труда, който полагат и желанието за развитие. Благодаря на преподавателите от школите за високия им професионализъм и на артистите, с които работим и заедно създаваме новата културна среда в България.
