
Шери Уилямс започва да пее на 12 г. в църковния хор на Грейтър Уилямс темпъл. Певица с мощен глас, широк диапазон и големи динамични амплитуди. Уникалният стил е съчетание от рок, госпъл и блус. И двамата и родители са певци на госпъл. Формира стила си по песните на Тина Търнър, Арета Франклин, Ета Джеймс, КоКо Тейлър и Били Холидей. Записвала е с известни артисти като Дизи Гилеспи, Бъди Гай, Соломон Бърк, който участва в Банско джаз фест месец преди смъртта си. Тя ще пее със своя оркестър на откритата сцена довечера.
Репортер на “24 часа” разговаря с нея при пристигането на летище София. След 17 часа път певицата помоли да не я снимаме.
- Шери, за първи път сте в България, знаете ли какво да очаквате?
- Не. Опитах се да проуча нещата в интернет, но не научих много. Очаквам да си прекарам страхотно. Идвам с открито сърце. Тук съм да служа на хората.
- От какво семейство произхождате?
- Родена съм в Сагинау, щата Мичиган. И майка ми, и баща ми бяха певци. Пееха госпъл и джаз. Баба ми и леля ми също бяха певици. Непрекъснато имам концерти, обикалям света. Пея блус, джаз, госпъл...
- Омъжена ли сте?
- Разбира се, че съм омъжена - при това за италианец! Имам двама сина и дори двама внуци.
- Изглеждате много млада. На колко сте години?
- Не казвам.
- Вероятно се храните здравословно и не пиете...
- Всъщност имам тежко минало. Бях наркозависима. От 17 години съм чиста. Намерих Бог - моя личен спасител, и това ми помогна да поема живота си в свои ръце.
- Какво бихте казали на младежите, които сега опитват наркотици или са наркозависими?
- Спрете. Това ще ви убие. Човек трябва да вземе сам своето решение - да си каже край, спирам, ще взема живота си в ръце, ще следвам съдбата си.
- Мнозина от шоубизнеса се захващат с наркотици. Това свързано ли е с напрежението от работата ви?
- Не, при мен беше въпрос на генетично предразположение, депресия, имплозивна поведенчеста реакция. Усещането, че не пасваш в обществото - а Бог не ни е създал,
за да пасваме. Той ни е направил различни и уникални. Направил ни е да се отличаваме, не да се сливаме с тълпата. Трябва просто всеки от нас да си намери пътя.
- Работили сте със Соломон Бърк, който също е пял на джаз фестивала в Банско. Какво си спомняте за него?
- Обожавах гласа му. Той имаше уникален стил и удивителен глас. Никой не може да пее като него. Светът не е същият без него.
- А вие как се определяте - какъв тип певица сте?
- Рокинг госпъл блус.
- Какво сте подбрали да изпълните пред публиката в Банско?
- Предимно мои песни. Надявам се, че знаят коя съм, повикали са ме да си свърша работата и ето ме, тук съм! (Смее се.)
- Били ли сте в много европейски държави?
- Да, госпожо!
- Във всички, освен в България?
- Е, да. С оркестъра сме много развълнувани, защото сме тук за първи път. Китаристът ми е вече тук, понеже дядото и бабата на приятелката му са от България.
- Разкажете още нещо за семейството си. Вярно ли е, че италианските мъже са чаровници?
- Мъжът ми е невероятен човек. Той е шеф (готвач - б.а.). Истински джентълмен, по-възрастен е от мен и ме обича. Аз също го обичам. За мен е много важно, че ме оставя да се занимавам с музиката си. С него се чувствам сигурна.
- Синовете ви пеят ли?
- Малкият ми син Чарлз Алън тази година участва в “Американ айдъл”.
- Спечели ли?
- Не, но стигна до втори кръг. Трябваше да пее пред журито, а аз се срещнах с Ранди Джаксън, Марая Кери, Мики Минаж и всичките. Сега излезе с първите си сингли - прави собствена музика. Стилът му може да се определи като “християнски рок” - вдъхновяващ, не тежък рок. Пее за болката си, за това, че баща му не е застанал зад гърба му. А по-големият ми син също пише. Но неговите песни са точно обратното - все едно гледаш позитив и негатив. Той е от друг баща, но мъжът ми ги е отгледал, все едно и двамата са му синове. Страхотен е!
Аз съм благословена жена.