Aко искате да поспорите с хората в Лайпциг, питайте ги кое е по-важно за града им - музиката или литературата. Не е чудно, че еднозначен отговор няма.
В града са творили както Гьоте, така и Бах. Но там музата срещат не само германските патриарси на културата, а и българските. В Лайпциг от векове се кове българската интелигенция. И до днес там учат стотици българи. Едва ли има друг град в Германия, с който България да е толкова свързана.
Първите сведения за връзките на българи с Лайпциг са още от XVI век. В града пристигат български православни духовници, които разговарят с местните лутерани. По-късно през XVII век в града изключителна популярност имат българските търговци, които търгуват с македонски памук и розово масло. От германците пък купуват кожи. Истински разцвет отношенията между българите и германците в Лайпциг изживяват през XIX век. Между 1845 и 1847 година в местния университет учи Иван Богоров. По това време той започва да издава там и първия вестник на български език “Български орел”.
Лайпциг има огромно значение за българското книжовно дело и е центърът, в който се съсредоточават българските интелектуалци в Европа. Във времената на турското владичество, когато е забранено печатането на книги на български език, книгоиздаването се извършва именно в Лайпциг. Там е издадена и първата драма на български език “Велизарий”.
От всички европейски университети Лайпцигският е с най-дълбоки и стари връзки с българските учени. Той приема български студенти още преди Освобождението, а броят на учещите българи там се увеличава лавинообразно веднага след 1878 г. Лайпциг става традиционното университетско средище на българските интелектуалци. Сред най-видните наши студенти, учили в Лайпциг, е Пенчо Славейков. След връщането си в България той посвещава част от работата си на превод на немска поезия, а критичните му философски трудове поставят основата и проправят пътя на цели поколения български философи и учени. В Лайпциг той пише най-важната си творба “Кървава песен”.
В университета в Лайпциг учат 101 българи между 1879 и 1899 г., а между 1900 и 1918 там са написани общо 194 дисертации на български студенти. Връзките с Лайпциг не секват и до ден днешен там продължават да следват стотици българи.
Който е посещавал Лайпциг по времето на комунизма и отиде там още веднъж днес, вероятно ще се изненада от най-голямата промяна в него - индустриалният и олющен град е потънал в зеленина.
Най-интересен за посетителите, разбира се, е старият град. На територия от няколко километра се срещат различни епохи. Градът предлага истинско музикално пътешествие с домовете, в които са живели и творили Бах, Менделсон и Шуман. Къщата музей на Феликс Менделсон е единственият дом на композитора, който е запазен. В нея са изложени мебелите, предметите и документите, които е използвал.
В никакъв случай не бива да се пропуска черквата “Свети Томас”. В нея Йохан Себастиан Бах е главен композитор. Останките му са погребани до олтара. Всяка неделя от 11 часа се провеждат концерти в музикалния салон.
От 800 години тя е дом и на най-прочутия момчешки църковен хор в света. Готическият храм е построен през XII век и в него е проповядвал самият Лутер. Най-важна за новата германска история е друга черква - “Свети Николай”. Там през 1989 г. се събират почти всички жители на града, за да протестират срещу комунистическия режим. С така наречените понеделнишки демонстрации, защото те се провеждат всеки понеделник, те слагат началото на мирната източногерманска революция, завършила с падането на Берлинската стена.
В никакъв случай не бива да се подминава старото кметство, построено през 1556 г. само за девет месеца. То се смята за една от най-значимите ренесансови сгради в Германия. В зданието днес се намира и историческият музей. Точно пред старото кметство е градският пазар. През лятото там се организират класически концерти, а през зимата - коледният базар.
На гърба на старото кметство се издига статуята на Гьоте, за да напомни, че той е следвал в Лайпциг между 1765 и 1768 г. Съвсем наблизо е и най-прочутата кръчма в световната литература - “Аеурбахс Келер”. Стенописите на тази кръчма са вдъхновили Гьоте за написването на “Фауст”.
Лайпциг е почти толкова стар, колкото и България - над 1300 години. Името му е дори по-старо. То идва от сорбски - езика на почти претопените западни славяни, които се заселват в региона през VII век. Те избират това място, защото намират там гъсти гори от своето свято дърво - липата. Градът първоначално се казва Липск, което по-късно се споменава като Либици. Сорбите са големи търговци и бързо превръщат града си в средище на европейската търговия. Затова и получават от император Максимилиян през 1497 г. привилегията да се наричат панаирен град. Панаирът в Лайпциг е един от най-големите в света до ден днешен.
Също толкова стар е и университетът на Лайпциг - основан е през 1409 г. В него
преподават едни от най-значимите европейски и световни учени - филологът Йохан Кристоф Готшед, философът Кристиан Томазиус, физикът Вернер Хайзенберг, а сред най-великите студенти са Гьоте, Шуман, Шлегел, Новалис, Лайбниц. Дори и Карл Май отсяда за няколко години в града, макар и да не посещава университета.
Самият Гьоте пък казва едно от прочутите си изречения за Лайпциг в кръчмата “Ауербахс Келер”: “Хваля те, мой Лайпциг, затова, че си като един малък Париж, който обучава своите граждани.”
