Да се изгради психологически и нравствен портрет на един български владетел отпреди седем века е почти непосилна задача. Ако за някого е донякъде възможно, то това е за Иван Александър, царя с едно от най-дългите управления в нашата история. Той е споменат в десетки приписки в ръкописи, а книжовниците се надпреварвали да подчертават високото му положение в тогавашния свят. Ако в написания преди 1331 г. Ловчански сборник той още е само деспот на Ловеч, в Тълковното евангелие от Анхиало от 1337 г. цар Иван Александър вече е „преблагочестивият и самодържавен господар на българите". В Пролога от 1338/1339 г. към епитетите се добавя „превисок", което се запазва в Сборника на поп Филип от 1344/1345 г., Лаврентиевия сборник от 1347/1348 г. и Германовия сборник от 1358/1359 г.
Тази информация можете да прочетете само с регистрация на сайта на "24 часа". Регистрацията е напълно безплатна и ви дава неограничен достъп до архива на 24chasa.bg, възможност за персонализиране на новините през "Моят 24 часа", както и всекидневен нюзлетър с най-важните новини за последното денонощие. Може да бъде с профил в социална мрежа или e-mail.
