В пролетното издание на Plovdiv Jazz Fest гостуващите артисти предават опит на 250-300 български музиканти
- Как се роди идеята за джаз фестивала и защо точно в града под тепетата?
- Plovdiv Jazz Fest стартира през 2015 г. като публично-частна инициатива. Със съпруга ми Танко Кацаров искахме да създадем нов тип джаз фестивал, който свързва миналото с настоящето и представя пред широка публика ярки артисти от световната сцена. За мен беше важно да покажем, че джазът не е елитарна музика, а изкуство, което може да докосне всеки. Пловдив е мястото, в което джазът е у дома си. Историята го доказва – от Милчо Левиев, през формацията „Бели, зелени и червени“, Веселин Николов, Теодосий Спасов, Йълдъз Ибрахимова, Огнян Видев – все имена, които днес са част от легендата на българския джаз.
- Тази година на сцената ще видим пъстри артисти като американката с италиански корени Гретчен Парлато, Тейлър Ейгсти, Давид Линкс, китарното дуо Майк и Лени Стърн. Разкажете още за програмата на феста.
- Започваме на 21 март в Bee Bop Café с младите музиканти от академичния джаз бенд на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“. Това са изключителни таланти с огромно бъдеще. На 22 март посрещаме Гретчен Парлато – деликатен вокалист, минималистичен на моменти, който умее да се изразява с гласа си, без да се натрапва. Същата вечер ще чуем и Тейлър Ейгсти – виртуозен пианист, двукратен носител на награда Grammy за съвременна музика. На 23 март предстои плътна среща между български музиканти и един от най-значимите европейски вокалисти – Давид Линкс. Четвъртата вечер е посветена на триото на Петър Славов – най-успешно реализиралия се в САЩ български джаз музикант в момента. Финалът е с Майк и Лени Стърн в колаборация със Стоян Янкулов-Стунджи, Влади Карпаров и отново Пепи Славов.
- До 28 февруари тече записването за млади музиканти, които искат да участват в уъркшоп със световни джаз звезди. Открехнете малко завесата зад тази инициатива.
- Още от самото начало исках фестивалът да има образователна линия. Много от гостуващите артисти са споделяли желание да се върнат като ментори. Днес вече имаме завършена концепция – между 250 и 300 български музиканти ще участват в пет уъркшопа.
Това не е стандартен майсторски клас, а реална колаборация, работа рамо до рамо със световни артисти. Например Майк Стърн е свирил с една от най-авторитетните фигури в историята на джаза - Майлс Дейвис.
- Как подбирате участниците?
- Търсим професионалисти – инструменталисти и вокалисти с отлична импровизаторска техника. Търсим онази дързост, която се изисква да застанеш пред хората и да рискуваш. Това е умение, което се вижда с просто око, особено когато става дума за млади хора, които искат да се раздадат тук и сега, и да покажат всичко, което могат.
- Пътят към устойчивия продукт, който има добра финансова възвращаемост, обаче е нелек. С какви предизвикателства се е сблъсквал фестивалът през годините?
- Един от създателите на Montreux Jazz Festival казва, че са нужни поне 15 години, за да стане един джаз фестивал устойчив. В началото всичко вървеше леко – подкрепа от Община Пловдив, спонсори и партньори, които искаха да се идентифицират с естетиката на джаза. И точно когато се виждаше светлина, дойде пандемията. Covid-19 беше катастрофа за сценичните изкуства. Към това се добави и политическата нестабилност. През 2021 г. започнахме финансово от нулата. Въпреки това през годините не направихме нито един компромис със съдържанието на фестивала. Програмата на Plovdiv Jazz Fest е с високо художествено съдържание, без да е дотам претенциозно обаче, че да дистанцира хората.
- Какъв е профилът на публиката?
- Много разнообразен. Това е доказателство, че джазът не е непристъпна, херметично затворена система. Той може да бъде преживян от различни поколения и среди.
- Културните проекти рядко търсят финансиране от банкови институции. Как стигнахте до партньорството с „ББР Микрофинансиране”?
- Идеята беше на съпруга ми. Наложи се да осигурим мостово финансиране за проект по Националния план за възстановяване и устойчивост. Бяхме впечатлени от професионализма на екипа в Българската банка за развитие. Нямахме никакво време и това, че „ББР Микрофинансиране” откликна, беше изключително важно за нас. Вярвам, че културният сектор, когато е добре управляван, може да бъде стабилна индустрия. За щастие до мен има човек, който се грижи за финансовото здраве на организацията.
- Каква е ролята на съпруга ви Танко Кацаров?
- Двамата с него сме ядрото на фестивала. Танко има икономическата експертиза – бюджетиране, модели на финансиране, стратегическо развитие. Неговият принос при създаването на културната организация Blue M беше ключов. Комбинацията между нас е много добра, не само в екзистенциален план, смея да твърдя, но и съвсем професионално.
- Завършили сте богословие. Кога осъзнахте, че музиката ще бъде вашето призвание?
- Още в гимназията слушах джаз и се интересувах от философия. Това бяха 80-те години – нямаше школа по джаз пеене у нас. Родителите ми, лекар и инженер, бяха категорично против да ставам певица. Аз се интересувах от екзистенциализма и кандидатствах богословие. Като студент в Софийския университет вечер пеех в клуба Frankie’s на улица „Кърниградска“. Там срещнах Румен Тосков-Рупето, Христо Йоцов и Веселин Веселинов–Еко. Те станаха моите ментори. Не бях учила джаз, но получих най-добрата школа. Постепенно джазът се превърна в мой modus vivendi. Вече близо 25 години съм част от екипа на Jazz FM, имам две радиопредавания, пея, издавам албуми и си давам сметка, че съм жадна непрекъснато да откривам новите неща, свързани с тази музика.
- Кое е по-трудно – да сте на сцената или да я създавате?
- Обичам сцената – това е неизлечима „болест“. Но все повече обичам да бъда човекът, заради когото сцената оживява. Вярвам, че в нашия труд има висш смисъл. Убедена съм, че това, което правим, може да променя културната среда в България.
Plovdiv Jazz Fest се организира по проект BG - RRP - 11.021 - 003 “Отново заедно”, финансиран от ЕС чрез Next Generation EU по Националния план за възстановяване и устойчивост.
