С Джеки Стоев сега правят филм за телепатията, снимат и сурикати в зоопарка
За режисьора Никола Бошнаков границата между живот и кино почти изчезва. Историите не идват под формата на сценарии, а се случват около него, често непланирано, и постепенно се превръщат във филми. През годините върви по пътя на документалното кино, но направи и дебют в игралното. Преди броени дни бе премиерата на българо-италианската продукция “Аврора”, която режисира заедно с големия Джеки Стоев, а в лентата участват легендата на Италия Франко Неро и синът на Микеле Плачидо - Брено.
Една от най-дългите и лични истории, по които Никола Бошнаков работи, започва преди повече от десетилетие. Около 2010-2011 година той се запознава с фермерката Мина, която по-късно се превръща в главната героиня в документалния му филм “За няколко бучки сирене”. Лентата, която се гледа буквално на един дъх, бе показана за първи път на 28 март в рамките на “София филм фест”. Срещата между Мина и Бошнаков е случайна, покрай общи познати, а с времето стават семейни приятели. Още през 2013 година режисьорът решава, че може да стане филм от историята на фермерката, която не се спира пред нищо, а е и шампион по стрелба.
Това, което следва, не е класически снимачен процес.
Камерата присъства в живота на героинята години наред
Снима се, когато има нужда, понякога за самия филм, понякога за видеа, свързани с нейната работа. Заедно с оператора Тони Стоев те събират материал повече от десет години. Историята се развива основно в района на Стара Загора, след това между селата Ягода и Ръжена, а по-късно и в Долна Бешовица. Там Мина, която е израснала в семейство на литераторка и поет, създава ферма и започва да отглежда кози. Постепенно става цяло стадо, което събира “козичка по козичка”, както самият Бошнаков описва. Животните за нея не са просто бизнес, всяко от тях е с име и своя си история.
Паралелно с това започват и проблемите. Проверки от институции, административен натиск, дела. Всичко това се случва с изненадваща честота. Тя отказва да дава подкупи и дори казва в един момент: “Щом познавам честен адвокат, значи
няма нужда да давам рушвети”
Това решение я поставя в директен сблъсък със системата. Започват съдебни дела, проверки през няколко месеца, постоянни конфликти. В съдебните зали обаче често се стига до абсурд. В много от случаите институциите не успяват да оформят правилно документите си, което води до комични ситуации. Бошнаков разказва, че е присъствал на някои от тези процеси и е виждал как обвиненията се разпадат заради елементарни грешки. Героинята преминава през всички тези трудности с изненадваща енергия и чувство за хумор. Когато ѝ се ражда внуче в Щатите, се налага да вземе тежкото решение да продаде стадото, за да помага на дъщеря си в отглеждането на детето. И постепенно разделя живота си между двете държави – по шест месеца на място. Това налага и ново поприще. Въпреки че самата тя казва, че не обича да стои пред компютър, се превръща в инфлуенсър - макар и с телефона, както отбелязва режисьорът. Започва да обучава хора как се правят различни видове сирена - от българско бяло саламурено до моцарела, халуми и други специалитети. И пак влага цялото си сърце, графикът ѝ се запълва месеци напред, а тя продължава да помага със съвети и след обученията дори, докато е в САЩ.
Пътят на този филм също не е лесен. Първият опит за реализация остава без финансиране и проектът “увисва”. Едва около 2021 година минава през Националния филмов център и получава одобрение, което му дава нов шанс.
Паралелно с този проект Бошнаков работи активно с Джеки Стоев. Един от съвместните им филми е “Моят чичо Любен”, посветен на брата на Джеки - художника Любен Стоев. Идеята първоначално изглежда трудна, филм за починал творец лесно може да се превърне в скучна поредица от интервюта и архивни кадри. Бошнаков обаче намира различен подход и участва активно в изграждането на концепцията, а лентата се радва на голям интерес, получава и награди.
Съвместната работа между Никола Бошнаков и Джеки Стоев продължава и в игралното кино с филма “Аврора”. Проектът има дълга история, още от 90-те години Стоев работи по него с различни сценаристи. Бошнаков се включва по-късно и започва да пише нови версии. Сценарият преминава през множество варианти, докато стигне до финалната форма. Снимките на “Аврора” са през есента на 2024 година, пътуват и до Италия. Работата с международен екип се оказва различно преживяване, а професионализмът е на много високо ниво. Снимачният процес обаче не минава без трудности. Като режисьор, който идва от документалното кино, Бошнаков
първоначално се опитва да бъде навсякъде
Постепенно разбира, че игралното кино изисква различен подход – доверие в екипа и ясно разпределение на задачите.
В момента Бошнаков и Стоев пак са в тандем и работят по друг проект – филм за телепатията. Темата се разглежда през животни и хора, като включва реални експерименти. Един от тях се провежда в столичния зоопарк. Група сурикати се разделя на две, като едната е изложена на заплаха (симулирана с образ на хищник), а другата реагира почти едновременно, без визуален или звуков контакт. Тези наблюдения стават част от по-широк разказ за инстинкти, комуникация и поведение.
Преди да се насочи към киното, Бошнаков върти различни бизнеси - има сергии за вестници, видеотека, в някакъв момент отваря и бар. Започва още на 18 години и бързо влиза в динамиката на 90-те години - време на инфлация, големи обороти и нестабилна среда. Тогава се случват и истории, които по-късно звучат почти като сценарии. Една от тях е свързана с бара, който управлява. По време на празненство се образува опашка пред тоалетната. Оказва се, че вътре има момиче, което не може да излезе, защото е изпуснала телефона си в клекалото, опитала да го извади, но ръката ѝ се заклещва. След като никой от присъстващите не може да се справи, се налага да извикат пожарна и
цялото клекало е демонтирано,
за да “освободят” момичето.
Това е само една от многото ситуации, в които Бошнаков непрекъснато попада и той решава, че вместо да се опитва да ги контролира чрез бизнес, ще ги заснема. Постепенно се отказва от търговията и се насочва към киното, като известно време работи основно като монтажист, включително по проекти на Джеки Стоев.
Днес той продължава да работи в различни посоки – документално и игрално кино, сценарии. Натоварването е сериозно, особено когато проектите вървят паралелно. Сам признава, че превключването между различни теми е трудно, защото потъва изцяло във всяка една от тях, а умората се натрупва. Въпреки това идеите не спират. Историите продължават да се случват около него. И както показва целият му път досега, това е достатъчно, за да има следващ филм.
