"Защо съм във Флоренция? За Лангдън, отдавнашен поклонник на италианското изкуство, Флоренция се бе превърнала в едно от най-любимите му места в цяла Европа. По улиците на този град като малък бе играл Микеланджело, във флорентинските ателиета бяха пламнали искрите на Италианския ренесанс. Това беше Флоренция, чиито галерии примамваха милиони пътешественици, за да се възхитят на "Раждането на Венера" на Ботичели, Леонардовото "Благовещение" и голямата гордост и радост на града - Il Davide." (Из "Ад", Дан Браун - б.а.)
Литературният хит на лятото - "Ад", развежда на панорамна обиколка из най-знаменитите места във величествената люлка на Ренесанса. Сякаш този град се нуждаеше от повече реклама!
Когато Лангдън се свестява в болница, без да има никаква представа къде е и да помни нещо от последните дни, вижда пред прозореца силует, който не може да сбърка дори при мозъчно сътресение - на "Палацо Векио". Наистина е достатъчно да видиш тази сграда в готически стил само веднъж и няма грешка - това е Флоренция.
"Палацо Векио", или Стария дворец, днес е галерия. Построена е през 1299 г. и наподобява крепост. Сърцето на сградата е дело на архитекта Арнолфо ди Камбио. Зъбчатата кула, извисяваща се над основната масивна част, носи името на създателя. "Огромна шахматна фигура" е определението, което дворецът получава от проф. Лангдън.
Според него площадът "Пиаца дела Синьория", в чийто югоизточен край се намира "Палацо Векио", цели да покаже доминацията на Флоренция, като респектира с множеството мъжки статуи. Тук са мускулестият Нептун на Амати, стъпил гол върху четири коня - символ на морската доминация на Флоренция. Копие на Давид на Микеланджело - голият мъж, събрал може би най-много възхищение в историята на света. Компания му правят Херкулес и Какус - още двама огромни голи мъже.
Както Робърт Лангдън отбелязва, статуята на Давид пред двореца е копие. Оригиналът е преместен в безопасност. Преди няколко години група туристи го обстрела с камъни и чупиголямо парче от лакътя на статуята.
Италианският език се чува в пъти по-рядко от китайския. Китайците са това, което бяха японците през осемдесетте години. Щракат с фотоапарат всичко, което видят, но пък са по-невъзпитани.
Вдясно от входа на "Палацо Векио" се намира "Лоджа деи Ланци". Това е тераса, от която династията на Медичите е наблюдавала тържествата на площада. Всяка статуя на тази ложа обяснява защо Флоренция често е наричана "Каменното цвете на Тоскана". Трудно е да се повярва, че такава красота е създадена от човешка ръка. Най-известните статуи са "Похищението на Поликсена" и "Отвличането на сабинянките". Основният мотив на всички. каменни произведения е мъжкото
превъзходство над жените.
Но дори да не ги схващате така, определено може да се заключи, че италианските ренесансови творци дълбоко почитат страстта и приемат голотата за нещо естествено, дори божествено.
Но най-впечатляващият факт за "Палацо Векио" е мрежата от тайни коридори. И решаващ за оцеляването и измъкването от двореца на нашия харвардски професор. Много от тайните изходи са скрити зад картини.
Вече известният на милиони по света благодарение на Дан Браун коридор на Вазари е създаден по поръчка на херцог Козимо Първи. Целта му е да осигури безопасна връзка през река Арно от резиденцията на херцога в двореца "Пити" до административните му сгради в "Палацо Векио". Дълъг е почти километър и се простира от източния ъгъл на парка "Боболи" до сърцето на стария град, преминава през "Понте Векио", извива се през галерия "Уфици". Днес коридорът е повече картинна галерия, отколкото таен изход.
Ако обаче екскурзоводът ви не е фен на потайностите, а вие не сте прочели предварително "Ад", просто ще минете като милиони други туристи
под коридора "Вазари", без въобще да подозирате за съществуването му.
Което не е чак толкова фатално, защото със сигурност ще се насладите на най-романтичния път между стария град и двореца "Пити". Той е през "Понте Векио", мостьт над река Арно.
Днес там е рай за любителите на златото. Накъдето и да погледне човек, ще види все отрупани със злато витрини. Блаженство за окото и кошмар за портфейла. Цената на всяко бижу на моста надхвърля възможностите на повечето италианци.
На метри след моста и златните изкушения се намира дворецът "Пити", който Лангдън с ирония нарича "малка схлупена къщурка". Първата асоциация от "Пити" е "грамадна скала". Дворецът представлява чутовна сграда в мъждивочервен цвят. Точно това, което си представяте, щом чуете за старовремска крепост. Истински замък. Но ако пред замъците в приказките има чудни зелени градини и шумни фонтани с кристална студена вода, то входът на "Пити" е семпъл и неприветлив. Огромно наклонено павирано поле без никаква растителност, или както се изразява харвардският професор - "грамадна павирана ски писта". Точно пред тази "писта" се намира най-сладкото нещо в цяла Флоренция през лятото - водата. Една нищо и никаква чешмичка, на която често се срещат в пъти повече туристи, отколкото в двореца.
По пътя към разбулване на загадката прочутият професор застава пред самите "Врати на рая". За непросветените - спокойно, никой не успява да убие нашия герой. "Вратите на рая" не са портите към онзи свят, а вратите на баптистерия "Сан Джовани Батиста". Те са поредната забележителност, към която водят гидовете и перото на Браун. Дело са на Лоренцо Гиберти. Изработени са от позлатен бронз и са по-високи от четири метра и половина. Тяхната майсторска изработка отнема над двайсет години. Украсата им представлява десет пана с изящни библейски сцени в детайли. Красотата им отблизо е толкова умопомрачителна, че името на портите е измислено не от кого да е, а от самия Микеланджело. "Библия в бронз" пък е названието, което Лангдън им дава. Този шедьовър е създаден в знак на благодарност към Бог, че Флоренция преживява чумата. За днешния турист е невероятно постижение да се снима пред тази порта, без да е затрупан от навалица. Именно бурните групи от туристи принуждават местната управа да прибере истинските порти за реставрация и да ги замени с превъзходни копия, достойни за баптистерия "Сан Джовани Батиста". Баптистериите се строят специално за ритуала на светото кръщение.
"Макар да смяташе баптистерия за една от най-поразителните сгради във Флоренция, Лангдън винаги бе мислил, че изборът на мястото му е малко несправедлив. Почти навсякъде другаде баптистериите бяха в центъра на вниманието. Тук обаче, в сянката на двата си колосални съседа, сградата създаваше впечатлението на изтърсак".
Какви съседи наистина! Катедралата "Санта Мария дел Фиоре" и кулата на Джото. По създаването на катедралата работят шестима от най-добрите архитекти на епохата. Честта да завърши купола се пада на Филипо Брунелески. Няма такса за вход. Опашката за катедралата обикаля площада. Служителите в Божия дом са крайно стриктни относно облеклото на туристите и не допускат компромиси. Ако искате да влезете спокойно,
трябва да покриететялото си от коленетедо врата.
В противен случай срещу 2 евро ще ви облекат в "църковен" шал. Тази процедура е и причина за бавенето на входа и натрупването на огромните опашки.
Във всички книги на Дан Браун за Робърт Лангдън могат да се открият няколко опорни точки на сюжета. Винаги има поне една силна, самостоятелна и интелигентна жена, която "тегли" действието напред. Някой от добрите се оказва от лошите. Друг пък, считан за враг, всъщност е приятел. И накрая Лангдън, заклет невярващ, получава поне малко доказателство, че вярата в нещо необяснимо е основателна. В църквата "Санта Маргерита деи Черки", по-позната като "Църквата на Данте", безнадеждно влюбените пускат ръчно написани послания на гроба на Беатриче с надеждата, че тя ще им помогне и ще ги спаси от съдбата, сполетяла Беатриче и Данте. Преди да довърши книгата си по история на изкуството, нашият професор оставя в тази църква молба не за истинска любов, а за вдъхновение да довърши научния си труд. "Лангдън тайно вярваше,че посланието му наистина е довело до отвъдната намеса на Беатриче, защото, когато се прибра у дома, написа книгата си с необичайна лекота". (Из "Ад", Дан Браун - б.а.).
В случай, че ви трябва вдъхновение или магия, Флоренция е правилното място за вас.
МАРТИНА ЗИНОВИЕВА
