- Кметът на Ню Йорк призова крал Чарлз Трети да върне ослепителния диамант на Индия
- Той има дълга и кървава история – убийства на владетели и разруха на империи
Той е запленяващ, но има дълга и кървава история. Носи тайните на предателства, убийства и проклятия. Сред най-красивите и скъпи в света е, но и най-зловещото украшение - диамантът Кохинор, вграден в една от короните на британското кралско семейство.
Наричан Планина от светлина, векове наред преминава от ръка в ръка не чрез наследство, а чрез войни, завоевания и дворцови интриги. Владетели са убивани за него, а империи са рухвали неведнъж.
Славата на Кохинор не идва само от ослепителния му блясък.
Диамантът носи и едно от най-страшните проклятия
в света на кралските съкровища. Легендата гласи, че всеки мъж, който го притежава, ще има цялата власт на света, но е обречен на нещастие или смърт. Според поверието единствено жена може да носи камъка безнаказано. И може би неслучайно, след като попада във Великобритания, той е инкрустиран в кралските корони.
За пръв път Кохинор е носен от Виктория, а после и от кралиците консорт Мери и Александра. Елизабет Втора също е с него по време на коронацията си през 1953 г. И така стигаме до крал Чарлз III, който предпочете да не сложи короната с диаманта. Въпреки това, когато той обяви публично, че е болен от рак, хиляди хора по целия свят изразиха мнението си в социалните мрежи, че това се дължи на проклятието на скъпоценния камък.
Отдавна е в ръцете на Англия, но няколко държави и до днес спорят кой е истинският му собственик. Само преди дни кметът на Ню Йорк Зохран Мамдани призова крал Чарлз Трети да върне Кохинор на Индия. В момента изложен в Лондонската кула сред останалите съкровища на кралското семейство, 105,6-каратовият скъпоценен камък е
отстъпен на Великобритания от кралство Пенджаб
през 1849 г. като част от мирен договор, сключен след англо-сикхската война. Макар почти да няма съмнение, че произхожда от Индия, историята му смесва легенди и факти и включва претенции от няколко държави - сред тях Афганистан, Иран и Пакистан. Делхи също многократно призовава за връщането на диаманта, но засега без успех.
Все още не е известно дали кметът на Ню Йорк е успял да повдигне този въпрос лично пред Чарлз Трети, но дебатът по темата бушува във Великобритания от няколко години. Вероятно това накара кралица Камила да не го носи по време на коронацията през 2023 г. Когато традицията не беше спазена, някои прозряха в този ход страх от проклятието на скъпоценния камък, а други, че кралското семейство има отношение по тази чувствителна тема. Вместо короната с Кохинор, Камила носеше такава с диаманти от Южна Африка - друг символ на британския колониализъм. Това не дава големи надежди, че ще настъпи някаква кардинална промяна. Британските политици също неколкократно са били категорични, че нямат намерение да връщат културните артефакти, които са били ограбени по време на завоеванията.
105-каратовият диамант, който първоначално е бил 190-каратов, има странна форма - някои го оприличават на голямо възвишение или на айсберг. Учените не са единодушни относно произхода му, но общоприетото вярване е, че най-вероятно е бил открит в мините “Голконда” в Декан между 1100 и 1300 г. Според хиндуистките вярвания камъкът е бил почитан от богове като Кришна, въпреки че носи със себе си проклятие. Един от ранните индийски владетели, свързвани с камъка, губи царството си след нашествие. В легендите дори се казва, че когато Кохинор падне от тюрбана на господаря, народът му ще стане роб.
Първата му поява в писмени записи е, когато е принадлежал на Бабур (1483-1530), основател на Моголската империя и потомък на императора Чингис хан. Диамантът се споменава в мемоарите на Бабур, които е написал през 1526 г., и вероятно е бил придобит като военна плячка. Владетелят описва камъка като “струващ половината от дневните разходи на целия свят”.
По-късно моголският император Шах Джахан, известен като строителя на “Тадж Махал”, поставя Кохинор в знаменития си паунов трон. След това обаче собственият му син Аурангзеб
избива братята си и хвърля баща си в затвор,
обсебен от идеята за властта, която камъкът носи. Персийският завоевател Надир Шах плячкосва Делхи и си тръгва с тонове злато и скъпоценности. Според записаното в историята Сах е имал нужда от 700 слона, 4000 камили и 12 000 коня, които да дърпат натоварените със съкровища превозни средства. Сред тях е и ослепителният диамант. Именно той му дава името Планина от светлина. Само няколко години по-късно е убит брутално от собствените си офицери, а империята му се разпада. Следващите афганистански владетели от династията Дурани също имат трагична съдба - преврати, ослепявания, заточения и убийства между братя. Сикхският махараджа Ранджит Сингх успява да се добере до диаманта след интриги и натиск. След смъртта му държавата му изпада в хаос - наследниците му се избиват един друг, а империята рухва. Последният владетел е едва 6-годишният Далип Сингх, принуден да предаде Кохинор на британците.
За тях скъпоценният камък се превръща повече в символ на влияние и сила, отколкото в красиво съкровище. Историците сравняват диаманта с пръстена от сагата на Дж. Р. Р. Толкин “Властелинът на пръстените” - един брилянт, който властва над всички останали. Затова се смята, че британското кралско семейство никога няма да върне Кохинор. На когото и да е.
