Изложбата му е като точен коментар на настоящето - какво означават парите, когато вече не са средство за разплащане
България вече се раздели с лева. Но той се появява отново – този път в творчеството на Хубен Черкелов във Виена. Изложбата му “Смяна на стойността” звучи не като абстрактна концепция, а като точен коментар за това какво означават парите, когато престанат да бъдат средство за разплащане и се превърнат в памет, символ и материал за изкуство.
Селекцията от картини обединява произведения от различни периоди, свързани от дългогодишния интерес на Черкелов към връзката между властта и изображенията. В неговите платна
банкнотите са разглобени до образи
- лица, сцени и детайли, извадени от контекста си и поставени в нов визуален разказ. Интересно му е да накара хората да се вгледат в това, което имат в джоба, но през призмата на изкуството.
В този смисъл изложбата придобива особена тежест в момента, в който една валута си отива. Според Черкелов представата, че националната валута е част от идентичността, е по-скоро мит. Българската държавност има над 1300 години история, докато левът съществува от края на XIX век – разминаване, което поставя под въпрос емоционалната привързаност към парите като символ на национално.
Заедно с изложбата е представен и проектът “Съкровище”, който Черкелов показва за първи път извън България именно във Виена. Той превръща зрителя в участник и извежда изкуството извън галерията.
Хората са поканени да донесат своите стотинки и левове
– пари, които скоро ще излязат от употреба – и да ги оставят в метални кутии като своеобразна касичка на времето. Събраните средства ще бъдат “консервирани” и скрити на различни места – заровени като “имане”, потопени или разпръснати в различни географски точки. “Надявам се след 500 години някой да ги открие и да види как сме живели, дори как сме приели еврото”, казва Черкелов.
Зад тази идея стои въпросът за доверието. Парите имат стойност само защото хората са се съгласили, че имат. Иначе те са просто “хартийка с малко мастило” или метални дискове, обяснява авторът. Когато хората доброволно се разделят с малките суми и с монетите, които вече не им трябват, те участват в колективен акт на памет.
Проектът “Съкровище” ще бъде проследен и в документален филм, който наблюдава не само художника, но и обществото в момент на преход. Лентата няма да бъде класически портрет, а разказ за хората и за промяната, в която всички участват – видяна през жестовете, решенията и всекидневието им.
Парите никога не са неутрални – те “разказват истории, които са неочаквани, невероятни дори”, казва пред “24 часа” кърджалиецът. Българинът, който вече от години твори в Америка, се вдъхновява от сложни фигури, които съчетават естетическа, финансова и историческа гледна точка. Хубен използва изображението на Наполеон от френския франк, когато е още млад и хубав. Наполеон има много лица – “той е завоевател и губещ”, основателят на франка, баща на Франция и въпреки това Франция приема еврото преди около двайсетина години, обяснява артистът. От старата белгийска валута са включени маските на Джеймс Енсор, които са нетипични за валута, дори плашещи. Има и испански сюжет – Дон Кихот, който среща херцог и херцогиня, и със Санчо Панса. Този епизод от втората част на “Дон Кихот” е забавен и дори ироничен към властта и аристокрацията. “И все пак през XIX век някой е решил да постави точно този сюжет върху пари”, казва авторът.
Реакциите към работата му са различни. В Ню Йорк тя често се възприема като абстрактен коментар върху финансовата система. В Азия по фън шуй изображението на пари на стената е символ на изобилие и късмет и се смята, че ще доведе до повече пари. У нас темата остава лична, защото парите носят не само стойност, но и спомен. Художникът разказва за своя творба с портрет на Георги Димитров, която буди реакции у публиката. “Гледайте го като изкуство, а не като плакат”, съветва Черкелов.
След представянето си във Виена - изложбата е до 2 юни там, “Смяна на стойността” се очаква да бъде показана и в други световни градове, както и евентуално в България.
