Двореца на първите Асеневци откри на хълма Трапезица във Велико Търново археологът доц. Константин Тотев.
При разкопки в северната част на хълма до главната порта на крепостта археолозите се натъкнали на огромна сграда с размери 33 на 10 м. Тя е кацнала на най-високата кота на хълма, запазени са дебели зидове с височина до 6 м, слепени с хоросан и покрити с фрески. Очертават се 3 големи помещения с тесни коридори.
“Преди 2 години направихме макар и плахо предположение, че тук са били дворците на първите Асеневци. Сега има категорични факти, че този ансамбъл е свързан с Петър, Асен, Калоян, Борил и отчасти с Иван Асен II. Това е било мястото, откъдето се е управлявала българската държава”, каза археологът.
Дворецът е датиран от края на XII в. Около него се оформя монументален комплекс с военно укрепление, стражева кула и главна улица. Има и дворцова черква, в която са съхранявани мощите на св. Гавриил Лесновски. Към построената през XIII в. черква археолозите се натъкнали на ансамбъл от сгради, вероятно манастирски комплекс. Там има наслояване от бигори и стенописни фрагменти. На ден работа излизат по 30-40 детайли, каза Тотев.
Учените проучват и голям некропол. През 2007 г. са разкрити 103 погребения. Тази година са намерени още 40 гроба до северната фасада на царската черква.
При първите проучвания на Трапезица в началото на ХХ в. в храма е открита барелефна икона на архангел.
Разкопките на двореца разкриват и богат аристократичен некропол от XIV век. В проучените над 30 гроба са намерени златосърмен текстил, сребърни и златни накити и апликации, които по пищност могат да се сравняват само с богатите погребения от черквата “Св. 40 мъченици”.
Сред най-ценните находки са сребърен пръстен с двуглав орел, символизиращ династията Палеолог и златен дамски пръстен с лилия - цветето емблема на френския кралски двор. Освен откритите накити в гробовете е имало и богат инвентар, с който били погребвани млади хора. В некропола има и вторични погребения в ковчези, пренесени от други места. Това говори, че болярите се опитвали да съберат костите на близките си на свещеното място на Трапезица.
Дворцовият комплекс е съществувал до падането на столицата Търново под турско робство през XIV век, смятат изследователите.
“Сензационното откритие на доц. Константин Тотев променя радикално представите за Търновград като столица. Може би на Царевец е бил административният дворец, а на Трапезица - жилищната резиденция на династията.
Разкопките дават много по-хармонична представа за грамаден средновековен град, в който дворците са били повече от един”, каза шефът на филиала на НИМ в Търново доц. Пламен Павлов.
Учените предполагат, че в най-южната част на ансамбъла е била разположена тронната палата. Помещенията на север пък били предназначени за жилищни нужди.
Преди известно време част от тази постройка бе реконструирана като светска сграда от арх. Пламен Цанев.
ОПАСНОСТ
Разкритите средновековни зидове са надвиснали точно над стръмен склон към Асеновата махала и пътя за Арбанаси. Проучените м.г. руини са само частично укрепени. От 3 месеца е спряно финансирането и не се работи по консервацията на обекта.
“Съществува опасност при есенните дъждове и зимата целият ансамбъл да се свлече”, предупреди Тотев. Средновековните крепостни стени ще затрупат пътя за Арбанаси. Точно под старината има и автобусна спирка, където чакат ученици и работници, казва Тотев.
Проблемът с укрепването и консервацията на находките изследователите поставили пред министъра на културата Вежди Рашидов, но нищо не последвало. Те настояват за спешни мерки, защото ситуацията е аварийна. (24часа)
