60 творби показват цветето в галерията в Казанлък, навършила 125 г.
"Струва ми се, че розата е най-рисуваното цвете от българските художници", категоричен е изкуствоведът д-р Пламен Петров, директорът на Художествената галерия в Казанлък. В разгара на традиционните Празници на розата в града тук бе подредена изложбата "Образът на РОЗАТА - към една (не)възможна история на изкуството", в която са показани около 60 творби от фондовете на галерията, включително и екслибриси.
Събитието е част от културния календар, с който екипът отбелязва 125-ата годишнина от полагането на основите на колекцията на Художествената галерия в Казанлък. За тази изложба д-р Петров казва: "Тя не е просто подбор от картини. Тя е алтернативна навигация през времето - разказ, в който венчелистчетата са страници от историята, а бодлите са граничните линии между различните епохи на човешкия дух".
В галерията били доста учудени от факта, че досега подобна изложба при тях не е правена, макар че сред петте хиляди произведения в нейната колекция десетки са посветени тъкмо, ако не Розовата долина, то поне на образа на розата. През годините са я рисували не само автори от този край, но и майстори на четката като Мърквичка, Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев - художници, от чийто творби галерията притежава безценни образци.
"Решихме да направим голяма изложба по темата, но първо си зададохме въпроса дали историята на изкуството на България може да бъде разказана през образа на един единствен обект, какъвто е розата, и отговорът беше положителен. Тази експозиция ни показва, че розата не е просто флорален мотив, а мощен визуален шифър, в който е кодирано собственото ни разбиране за красота, преходност и вечност... В културното битие на човека тя е парадокс - едновременно нежност и оръжие (бодли), символ на живота, и на неизбежното увяхване", казва още д-р Пламен Петров.
Материалът се оказал толкова разнообразен, че решили да го систематизират при подреждането на експозицията. Започнали с присъствието на розата в религиозните образи, в иконите. От фонда, който притежава около 250 икони, извадили няколко от XVIII-XIX век, в които темата за вечната красота и неувяхващия цвят е свързана с розата и с християнството.
След иконите следва натюрмортът - жанрът, който предоставя най-директния път за изследване на формалните и идейните трансформации на образа на розата. В селекцията от фонда на Художествената галерия розата престава да бъде просто "красиво цвете" и се превръща в поле за пластически експерименти. Началото на този разказ е поставено от Петко Клисуров с неговите "Рози" от 1920 година. Тук е посочена класическата стабилност на обекта, цветето е обект на съзерцание, символ на буржоазния уют и естетическа завършеност. При Ненко Балкански и Константин Щъркелов обаче розата започва да губи своята статичност. Акварелът на Щъркелов улавя мимолетността и деликатността на венчелистчетата, докато при Балкански розата е употребена като декоративен акцент.
"Средата и краят на ХХ век бележат радикално освобождаване на формата. При Надежда Кънчева и Дечко Узунов розата е повод за изследване на чистата живописност. "Цветя в червено" на Узунов е квинтесенция на неговия късен стил.
Пейзажът в колекцията на Художествената галерия в Казанлък представя розата вече не като изолиран обект, а като определящ елемент на жизненото пространство. В този раздел на изложбата цветето е интегрирано в архитектурната и природна среда, превръщайки се в genus loci (духа на мястото) за региона. Особено ценни за експозицията са ранните творби на Иван Милев. В "Из двора на Девическия манастир" (1916 г.) и "Розова градина" (1917 г.) розата е част от един мистичен и силно стилизиран свят. Тук акварелът позволява на Милев да изгради образите чрез деликатни петна и фини линии, характерни за неговия ранен почерк. Розовата градина не е просто цветен масив, а магическо пространство. Тези произведения маркират началото на модерното осмисляне на темата у нас.
В българската портретна живопис розата е свързващо звено между личното пространство на модела и неговата социална или културна принадлежност. В показаните на изложбата портрети образът на розата претърпява развитие от етнографски атрибут до своеобразна митологизирана емблема и символ на духовност. Платната на Иван Енчев - Видю, създателя на казанлъшката галерия, и на Добри Добрев поставят акцент върху регионалната идентичност. В "Розоберачка" от 1908 г. на Енчев розата е органично вписана в бита - тя е част от ежедневния труд и традиционния костюм. При Добрев ("Момиче от Сахране" и "Момиче от Казанлък") виждаме надграждане на този реалистичен подход. Розата тук е знак за младост и жизненост, но същевременно фиксира модела в специфичен географски и времеви контекст, превръщайки портрета в типизиран образ на Долината.
Тематичната композиция в колекцията на Художествена галерия - Казанлък бележи прехода на розата от ботанически обект към мащабен социален и културен конструкт. В този раздел на изложбата образът на розата напуска интимното пространство на натюрморта, за да се превърне в организационен център на сложни наративи - от трудовия ритъм на розобера до празничната обредност и митологизирането на регионалния ландшафт. През 70-те и 80-те години на ХХ век темата за "Долината на розите" се утвърждава като важен сюжет за репрезентация на националната идентичност. Творбите на Добри Добрев, Надежда Кънчева и Магда Абазова предлагат панорамни и синтетични образи на пространството, където розата е едновременно природа и култура.
Друг елемент на изложбата са тематичните картини, в които сюжетът за розобера присъства чрез различни стилови интерпретации - от пластичния обем при Атанас Вънчев до ефирната светлина в платното на Мая Дочева. Тук трудът е представен не като тежест, а като ритуал. Тази линия на празничност достига своята кулминация в произведенията на Язеп Пигознис от Латвия и Теню Пиндарев, известен повече като карикатурист. Но в "Царици" на Пиндарев, където е изобразена Царица Роза от 1985 г. между образите на Десислана от Боянското църква и на жената от Казанлъшката гробница, розата е издигната в ранг на коронационен елемент, свързвайки съвременния празник с древните архетипи на плодородието.
В изложбата са включени и творби на чуждестранна автори, тъй като преди години по време на Празника на розата в Казанлък са организирани пленери с участието на художници от чужбина, част от чийто картини след това са били откупувани. Показани са и екслибриси с рози - като спомен от времето, когато през 80-те години на миналия век в Казанлък са били проведени няколко издания на международен преглед на екслибриса.
В плановете на галерията влиза голямото желание на нейния колектив заедно с община Казанлък догодина да възстановят наградата "Иван Милев". Тя е била връчвана между 1976 и 1986 г. на художници, които са се занимавали с декоративно-приложно изкуство. "То дава повече свобода, отколкото живописта", коментира д-р Петров. Като препратка към това намерение е фактът, че в изложбата за розата са показани и творби на автори като Дечко Узунов, които в годините са били и носители на наградата "Иван Милев". А работите на всички удостоени с приза днес може да се видят в специалната тематична изложба, наредена в родната къща на Ненко Балкански в Казанлък. Първи носител на тази награда била Мара Йосифова - майстор на текстила и гоблена, присъдена й за гоблена "Песен".
