Хореографът на Шакира и Джей Ло идва в Пловдив с шоуто Murmuration Lev.2
Хореографът Садек Берабах е сред най-интересните имена на съвременната танцова сцена – артист, който превръща движението в зрелищен визуален език. Със спектакъла Murmuration той изследва магията на колективното движение, вдъхновено от синхронните формации на птичи ята, и създава на сцената усещане за жив, дишащ организъм.
Комбинирайки елементи от стрийт културата, Берабах постига впечатляващ баланс между хаос и контрол, между индивидуалност и сливане с групата.
Френският хореограф разказва за това какво стои зад перфектния синхрон на сцената.
Murmuration Vol.2 гостува в Пловдив, в Античен театър с две предстваления на 27 и 28 юни 2026г.
- Как се роди идеята за Murmuration в едно изречение?
- Murmuration се роди от желанието ми да покажа как отделните хора могат да се превърнат в нещо по-голямо от самите себе си. Винаги съм бил впечатлен от природните явления – от начина, по който птиците летят в огромни ята и създават сложни форми, без да изглежда, че някой им нарежда какво да правят. Започнах да си задавам въпроса дали хората също могат да постигнат подобна хармония чрез движение. Оттам се появи идеята за спектакъл, в който колективът не заличава индивидуалността, а я превръща в част от по-голяма картина.
- Какво вижда публиката – танц или „живо същество“ на сцената?
- Надявам се да вижда и двете. Разбира се, това е танц – всички изпълнители са професионални танцьори и всяко движение е внимателно изградено. Но когато спектакълът започне да живее пред публика, нещата надхвърлят танца. Тогава вече не гледате отделни хора, а една обща енергия, която непрекъснато се променя. За мен най-интересният момент е, когато зрителят спре да следи отделния танцьор и започне да възприема цялото като едно същество, което диша и се движи пред очите му.
- По-трудно ли е да бъдеш индивидуален или част от групат?
- И двете са трудни. Да бъдеш себе си изисква смелост. Да отстояваш собствената си идентичност, собствените си идеи и различия никога не е лесно. Но също толкова трудно е да бъдеш част от група, защото това означава да се научиш да слушаш другите, да се адаптираш, да поставиш общата цел над личното си его. Murmuration е точно за този баланс. Всеки танцьор на сцената е уникална личност, но спектакълът работи само когато всички се доверят един на друг.
- Как учите толкова много танцьори да „дишат“ заедно?
- Най-напред изграждаме доверие. Караме танцьорите да се наблюдават, да се усещат, да реагират един на друг. Хората често си мислят, че синхронът идва от броенето – едно, две, три, четири. Истината е, че най-добрият синхрон идва от вниманието - когато си напълно свързан с хората около теб.
- Кое е по-важно – техниката или емоцията?
- Техниката е необходима. Без нея няма как да постигнем сложността и прецизността, които зрителите виждат на сцената. Но тя сама по себе си не е достатъчна. Тя е инструмент, а не крайна цел. Това, което кара хората да запомнят едно представление, е емоцията. Ако след спектакъла зрителят си спомня само колко сложно е било всичко, значи не сме стигнали достатъчно далеч.
- Какво Ви вдъхновява извън танца?
- Почти всичко. Природата е огромен източник на вдъхновение. Архитектурата също. Обичам да наблюдавам как са изградени градовете и как хората се движат в тях. Интересуват ме математиката и геометрията, защото в тях има невероятна красота. Фотографията също ме вдъхновява, както и ежедневието – начинът, по който хората се срещат, разминават се, създават връзки помежду си.
- Ако трябва да опишете спектакъла с една дума – коя е тя?
- Свързаност.
- Наблюдавате ли как реагира публиката най-често?
- Мисля, че първата реакция почти винаги е изненада. Хората често не са сигурни какво точно гледат. Някои си мислят, че има специални ефекти, други търсят дигитална намеса. След това идва възхищението, когато осъзнаят, че всичко е създадено единствено от човешки тела и движение. За мен е много интересно да наблюдавам този преход – от въпроса „Как е възможно?“ към усещането „Колко е красиво“.
- Какво искате хората да почувстват, когато си тръгнат?
- Искам да си тръгнат с усещането, че сме много по-свързани, отколкото си мислим. Живеем във време, в което често говорим за различията си. Murmuration напомня, че въпреки тези различия можем да създаваме неща заедно. Ако зрителят напусне залата с малко повече надежда и с желание да погледне на хората около себе си по друг начин, тогава спектакълът е изпълнил своята мисия.
- Имат ли танцьорите свобода на сцената, право на импровизация или всичко е строго?
- Структурата е изключително прецизна, защото иначе подобен спектакъл не би могъл да съществува. Но вътре в тази структура има живот. Всеки изпълнител носи своята енергия, своето настроение и своята чувствителност. Затова никое представление не е напълно еднакво с предишното.
- Кой е най-неочакваният момент в Murmuration?
- Когато разбереш, че пред теб няма технология, а човешки тела. За много хора това е моментът, в който осъзнават, че всичко, което изглежда като компютърна анимация или специален ефект, всъщност е създадено от реални хора.
- Какво Ви отличава от други хореографи?
- Не знам дали аз съм човекът, който трябва да отговори на този въпрос. Но вероятно това е начинът, по който мисля за движението. За мен то не е само танц. То е архитектура, геометрия, рисунка в пространството.
- Ако не бяхте хореограф, какъв щяхте да бъдете?
- Вероятно архитект. В известен смисъл и двете професии си приличат. Архитектът създава пространства, в които хората живеят и се срещат. Аз създавам пространства от движение, в които хората взаимодействат по нов начин. И в двата случая става дума за структура, въображение и човешко присъствие. Пък и съм бил зидар.
Не пропускайте гостуването Murmuration Lev.2 с две предстваления на 27 и 28 юни 2026 г. в Античния театър в Пловдив. Билети се продават в мрежата на Ивентим.
Снимки: Fabien Mallot и Стефан Щерев
