Националката по волейбол е приета с пълна стипендия в САЩ - ще учи електроинженерство, ще играе в отбора от Маями
Тя е само на 19 г., но с каквото и да се захване до момента, стига до върха. Деница Ангелова е европейска и световна шампионка по волейбол - част от звездния тим на девойките, които миналата година смазаха всички съпернички по пътя към финала, а накрая детронираха и САЩ за титлата.
А тази година Деница грабна златния медал и от училище - завърши Софийската математическа гимназия с пълно шест. Нещо повече, тя е една от едва четиримата абитуриенти от випуск 2026 в цяла България, които изкараха по 100 точки и на двете матури.
От малка е свикнала да съчетава спорта и ученето. Казва, че дължи успехите си на родителите си, които винаги са я подкрепяли, но и на своята дисциплина. И в някаква степен на ината и упорството си - дори в дни, в които не иска, продължава да се бори и да надгражда себе си. Учи във всяка свободна минута. И в хотела при лагери и състезания, и на тренировки - докато съотборничките ѝ си почиват, тя е с учебниците. “Свикнах. Тези 3 г. при всяка почивка между тренировките около мен някой чете, спи, гледа си в телефона, а аз сядам да уча за тест или изпитване... Не е много приятно, но знаех, че е важно за мен”, казва Деница. Всъщност максималните оценки на матурите, които постигна, не ѝ трябват за кандидатстване - още миналия ноември е приета да учи електроинженерство в САЩ. Спечелила пълна спортна стипендия в Университета в Маями и ще продължи да тренира волейбол, но вече в колежанско първенство. Новият ѝ отбор се представял силно, така че я чака поредното предизвикателство да се докаже.
В България пък вече е част от женския национален отбор по волейбол. В момента с младшия състав, т.нар. Б-отбор, са на приятелски турнир в Китай, където ще се изправят срещу тимове на домакините, както и от Турция, САЩ и Европа.
Интересен факт е, че до 4-и клас Деница тренира фигурно пързаляне и е много добра. А в основното 145-о училище в столицата често се случвало да е вратар по време на мачовете на съучениците си. Бях толкова висока, че можех да стигна от единия до другия край на вратата само с вдигането на ръцете си, шегува се тя.
В пети клас животът ѝ тотално се преобръща. Не само защото е приета в Софийската математическа гимназия, но и защото открива новата си любов - волейбола. Всичко става случайно. По-малкият ѝ брат Деян се записал волейбол, а тя го придружила. Харесало ѝ, дори в началото тренирали заедно в академията “Стойчев - Казийски”. В седми клас обаче решила да се премести в ЦПВК (Централен полицейски волейболен клуб), търсейки отбор, където да надгради себе си, но и да балансира с училището.
Медалите ѝ не са малко, печели всяка година на националното първенство. Преди 2 г. статистиките на европейското я класират като най-добър нападател, а миналата година на световното печели индивидуална награда за най-добър централен защитник.
От пети клас основната ѝ позиция е централен блокировач. Винаги е предизвикателство да разчета нападателя какво ще направи и да го блокирам, казва високата 1,84 см Деница.
За първи път я извикали да играе с девойките национали в 9-и клас. В началото било трудно, притеснявала се дали ще се справи в училище. Учителите ѝ подходили с разбиране и я подкрепяли. Но и тя не си позволявала да се отпусне, винаги наваксвала с уроците, участвала активно в час. Не скрива, че е имала трудни моменти, в които натоварването ѝ е идвало в повече и искала да зареже всичко, но ги преодолявала. "Дори и най-успешните хора в света са имали такива. Просто съм искала да изчезва за една седмица, да не правя абсолютно нищо. Но точно това са моментите, които ти изграждат характера. Затова винаги съм се преборвала, семейството ми винаги е било до мен, дават ми сила да продължа напред", казва тя.
Най-трудният ѝ предмет в училище била историята, защото трябвало да се запомнят много дати, събития, личности. Имала съм и много добри учители, разказвали са ни интересно, но пак винаги ми е било трудно, казва девойката.
Нейната сила са задачите, особено логическите
Математиката е любимият ѝ предмет от първи клас, а и всички в семейството ѝ са на “ти” със задачите. Обича още и информатиката и физиката. По български език и литература винаги била сред отличниците, но имала известна несигурност и трябвали повече усилия. Затова в 12-и клас се записала и на курсове - да придобие увереност в писането на интерпретативно съчинение. “Моята стратегия беше просто да седна и да решавам пробни матури цяла година. Толкова свикнах с формата, че на самите изпити ми беше все едно ги правя пробно, не ги усетих така стресиращи”, казва Деница.
Колебаела се дали да продължи с електро- или компютърно инженерство, но избрала първото. И това не е случайно. Баща ѝ се занимава с програмиране и производство на платки и мрежови суичове за по-малки системи. Като малка Деница често го гледала как работи, било ѝ интересно. Не е решила какво точно ще работи тя като завърши, вярва, че в процеса на учене професията ѝ ще си дойде по естествен път.
И въпреки че е нетипично за зодията ѝ - Близнаци, Деница казва, че когато реши нещо, знае, че е правилното и рядко се колебае. Е, това не важи за случаите, когато застане пред две рокли и трябва да избере коя да облече.
19-годишната шампионка признава, че покрай ученето и спорта не ѝ остава много време за клубове и заведения. Но не ѝ липсва, защото повечето си приятели вижда в училище или на игрището.
Обича да чете - криминалета, фентъзи, всякакви книги. И да твори с ръцете си, да рисува. Като малка бродирала, плетяла. Дори сега са ѝ подарили един комплект да си изплете костенурка.
