Където слънцето е разточително, а лозята в изобилие, трябва да има и хубаво вино.
И макар това да не е характерната напитка за Китай, в тази част на страната винопроизводството заема специално място в икономиката. Веднага се сещам за французина, който посрещна журналистическата ни група в най-старата изба в Синдзян, за която се грижи от няколко години. Тя е разположена до първите дюни на пустинята Кумтаг и носи името на древно царство с красив и смел народ, изчезнал безследно
от лицето на земята още преди появата на династия Тан.
"Лолан" предлага едни от най-скъпите вина, произведени в Китай, за една бутилка от които плащат по 250 евро. Постоянството на температурите от март до октомври и високите амплитуди между деня и нощта са магията за сладко и ароматно грозде, което не се нуждае от захарна добавка.
Затова всяка година реколтата не променя вкуса си, а клиентите се увеличават. Увеличава се и капацитетът за производство - просторни нови халета и контейнери монтират в момента усилено и независимо от горещините.
Не опитахме от скъпото вино, но и евтиното, от по 80 евро бутилката, си го бива! И ако не алкохолът, то комплиментът на французина към България и хубавите ни вина, ми подейства замайващо.
Похвали ги по-късно и секретарят по печата в Урумчи, столицата на най-голямата автономия в Китай. Не се съмнявам в родните продукти, нито пък страдам от излишна скромност, но трябва да отбележа онази дипломатичност, характерна за отношенията тук.
Например наздравиците. Чукането на чашите е особен ритуал, при който участниците се надпреварват чия чаша ще остане по-надолу, за да докажат превъзходството на партньорите си.
Алкохолът несъмнено е предимно средство за вдигане на тостове, както вечерята е
средство за общуване.
Богато отрупаните с местни специалитети трапези могат да нахранят само с вида си, но за да вкусят и домакините от блюдата, трябва деликатно да изчакат най-важният да започне.
Тук ми се ще да отворя скоба, за да ви разкажа една интересна подробност по отношение на храненето. От мой познат доктор, занимаващ се с китайска медицина в София, бях чула, че сутрин трябва да се ядат плодове, а всичко останало - от обяд нататък.
Какво беше учудването ми, когато всекидневно още на закуска откривахме всевъзможни супи и готвени ястия, каквито сервират и за обяд, и за вечеря! Няма и специален ред в поднасянето на плодовете, салатите или другите блюда. Кръглите маси с въртяща се поставка по средата, каквито тук преобладават, предлагат удобството да опиташ от всичко, без да е нужно да отрупваш чинията си.
Сладко, кисело, лютиво, горчиво и солено се преплитат в блажена симбиоза, каквато не можеш да си представиш, ако не опиташ. Отпреди знаех, че разнообразието на китайската кухня е в зависимост от местните продукти и няма нищо общо с "нашата
китайска", но изненадата е тотална.
Да се върнем обаче на тостовете - тук те са начинът, по който упражнявайки красноречието си, отново да подчертаеш значимостта на партньорите.
Не ми е никак трудно да вляза в релси, като се има предвид колко любопитни и достойни за възхищение неща виждам. Особеното е, че се вдигат като на бойно поле - всеки срещу всеки. Погрешно смятах, че трябва да са отправени със специални думи към конкретния човек. Моят преводач, журналистът от международната редакция на китайското радио Лиу Сумин, ме увери, че в повторенията се криела истината.
В района на Чанци, Турфан, Шаншан артефакти разказват в детайли и технологията за направата на най-популярната напитка по тези земи - оризовата ракия. Старинни съдове, едновременно изящни и странни по форма, извикват в съзнанието картини от бита на минали епохи.
Разположен по Пътя на коприната, град Читай от векове е средище за обмен на стоки и ненапразно е назован още Безводно пристанище. Освен ножарството и тегленето на спагети варенето на оризова ракия е сред уменията, чиито тънкости владеят тук от древността.
Складирали са я в керамични делви, в каквито я правят и до днес. Ако ви се налага след години да вдигнете купон, може отсега да си поръчате една делва от 3, 5 или 60 л, която да отлежава и очаква случая. Има цели редици с бележки - някои на обикновени граждани, други на известни личности - всяка с дата, подпис и печат. Вариантите са 3 различни вкуса 64-процентен алкохол от най-високо качество.
В избата научавам, че ракията се сипва догоре, а чаят - на един пръст под ръба на чашата.
В музея до нея има дори маси, снабдени с инсталация за изплакване на чашите за чай, и други маси с улей за оттичане на ракията, в случай че не улучиш точната мярка при наливане.
Изобщо - мярката е важна - във всичко. Не трябва да е недостатъчно, но не трябва и да прелива. Тогава цялото налято количество изтича по улея.
