Най-необикновената галерия от творби на импресионисти е в Ню Джърси
Между възхищението и обвинението в кич понякога има само една алея. Така е и в Парка на скулптурите (Grounds For Sculpture) в Ню Джърси, където посетителите буквално влизат в прочути картини на Мане, Моне, Реноар, Ван Гог, Мунк. За едни това е блестящ начин голямото изкуство да стане достъпно, а за други - зрелищен, но спорен спектакъл за туристи.
Паркът на скулптурите е осъществена мечта на Джон Сюард Джонсън II, внук на Робърт Ууд Джонсън I, един от основателите на фармацевтичния гигант Johnson & Johnson.
В света на Мане
Разхождайки се сред буйна зеленина от екзотични дървета и храсти, посетителят попада на сцена, в която двама мъже в компанията на гола жена обядват на тревата. До тях е разсипана кошница с плодове - ябълки, круши, сливи. Ако се настаните в близост, ще усетите атмосферата на пикника, дори ще ви се прииска да се включите в разговора. На заден план полусъблечено момиче се къпе в езерото. Всичко е точно толкова реалистично, колкото го е създал Мане през 1863 г. в прочутата си картина “Закуска на тревата”, предизвиквайки небивал скандал сред пуританите заради голотата на жената, седнала край двамата облечени французи.
В стаята на Ван Гог
Любопитно ли ви е как е изглеждала стаята на Винсент Ван Гог в Арл, от която холандецът е писал многобройните писма до брат си Тео? В парка можете буквално да влезете в нея. Да поседнете на леглото му, да докоснете малката червена масичка. А навън да го наблюдавате как рисува. Платното му е подпряно на триножник, на малка поставка до него е отворена бутилка абсент, а Винсент - облечен в дълъг шлифер и ярка капела, работи върху своята “Жълта къща”.
Бохемите на Реноар
В близост до едно от езерата в парка се разкрива сцена, наречена от Реноар “Обяд на лодката”. Няма да се въздържите да докоснете персонажите, разположени край маса, отрупана с храна, чаши вино и плодове. Заедно с 14-те гости, застинали в оживен разговор, можете да седнете на свободен стол и да станете част от компанията на френските бохеми от края на XIX век.
Наследникът бунтар
Историята на Сюард Джонсън е достойна за холивудска екранизация. Роден в една от най-влиятелните американски фамилии, той израства с дислексия и трудности в образованието, често изключван от училища. Баща му го изпраща да работи в една от фабриките на фирмата, за да се научи на дисциплина, но без особен успех. Сюард не се интересува от бизнеса. Следва кратка служба във флота по време на корейската война и чак на 38-ата си година открива своето истинско призвание: негова скулптурна творба печели награда и той разбира, че това е настоящето и бъдещето му. Щастието му обаче е краткотрайно. През 1983 г., когато баща му умира, оставя почти цялото наследство на последната си съпруга (бивша тяхна прислужница). Сюард и братята му започват да водят дело, известно като “най-голямата и скъпа съдебна битка за наследство в историята на САЩ”. Делото завършва с извънсъдебно споразумение и Сюард получава десетки милиони долари, които влага в изкуство.
Светът на хиперреализма
Сюард Джонсън е една от най-ексцентричните фигури в американското изкуство от последните 1-2 десетилетия. Той е известен с хиперреалистичните си бронзови фигури в човешки ръст. Обичайно изобразява обикновени сцени от ежедневието - момиче, което си връзва обувките, мъж, четящ вестник, чистач, минувачи. Фигурите са облечени в оцветени дрехи и са толкова реалистични, че често хората ги заговарят, бъркайки ги с живи.
Създаването на парка
Година след смъртта на баща си Сюард Джонсън купува изоставено бунище в индустриалната зона на Ню Джърси. Идеята му е да изведе изкуството от стерилните и снобски музеи и да го направи достъпно за обикновения човек. Започва да извайва фигури в реални размери от бронз и алуминий. Иска посетителят да се разходжа сред персонажите на най-известните картини на импресионистите. Джонсън експонира скулптурните композиции сред естествена растителност, езерца и мостчета, които копират сюжетите на великите майстори. Казват, че в парка има повече от 2000 екзотични дървета.
Паркът на скулптурите отваря врати през 1992 година. Простира се на над 170 декара и днес е една от най-посещаваните арт-дестинации в САЩ.
Джонсън вярва, че ако човек се докосне физически до персонажите на Реноар, Мане, Мунк, Ван Гог, той ще усети насладата от изкуството и ще го обикне завинаги. Критиците му обаче водят нелека война с него, наричайки парка и скулптурите му “плагиатство”, “кич” и “евтин панаирен трик”.
Джонсън избира кои картини да пресъздаде в своя парк по техните реални сюжети и възможностите, които ландшафтът на мястото предоставя. Често вкарва и доза чувство за хумор. Имитира подхода на Хичкок и добавяйки себе си или свои приятели в триизмерен вид. Например в скулптурната група край трапезите на Реноар.
Хуморът на фармацевтичния наследник не спира дотук. Напук на критиците си и на факта, че произведенията на изкуството, които са на повече от 70 години, могат да се интерпретират, копират и пресъздават, без да се плащат авторски права, Джонсън си прави шеги. Той скрива в храстите малка скулптура на Клод Моне, който рисува “Тераса в Сент Адрес”. Кръщава творението “Нарушение на авторските права!” (Copyright Violation!), за да подразни пуританите, които не одобряват неговия парк.
Паркът на скулптурите в Ню Джърси остава място за полярни мнения – от възторг до скептицизъм. Но независимо от оценките мястото дава възможност на посетителя да преживее картините на великите майстори, а не просто да ги разгледа.
