Танцуват и пеят в парковете на Синдзян (уникални снимки)

В предишни броеве ви разказахме за прекрасната природа и обичаи в китайската автономна област Синдзян. В тази - последна, част представяме шарения и подреден свят на хората там.

Провинция Чанци, част от автономия Синдзян, е известна и със земеделие, и с въгледобив, и с това, че още по времето на династия Тан е била административен център. Но динозаврите са си динозаври и най-любопитното в момента е предстоящото изграждане на динопарк.

Не зная дали за палеонтолозите е ясно с какво толкова животът в земите на днешен Китай е привличал древните кръщелници на Ричард Оуен, но е факт, че доста видове от тях са го предпочитали.

Дромеозаври, тероподи и неизвестни досега рептилии са оставили тук мощите си, за да дивят учените от различни престижни университети. И не щете ли, точно край Чанци скоро намерили и останки от доказано най-големите открити досега динозаври.

Според статистиците превъзходната степен трябва да употребим и за броя художници на глава от населението, но моето най-искрено “най” е за едни пеещи фонтани, които изскачат направо от широката паркова алея в град Читай.

Такава неподправена радост блика от лицата на деца, родители и всякакви забавляващи се при притичването им през водните залпове! Толкова мокри до кости и щастливи, прескочили за малко обратно в детството индивиди не бях виждала на едно място.

Друг е въпросът, че навсякъде сред почти 22-милионното население на Синдзян
срещаме изкушени от изкуството да пеят, свирят, рисуват. Мислех, че е само за пенсионери, но се оказва абсолютен феномен - хора от различни възрасти танцуват, играят странни, непознати за мен игри, изпълняват гимнастически упражнения с ветрила, тояжка или без уреди.

Градините и парковете и сутрин, и вечер са изпълнени с хора, които се забавляват, развиват уменията си или просто се разтоварват, общувайки сред природата на фона на любимата си музика, без никой никому да пречи. Става ми тъжно за нашите възрастни - те не пътуват като западняците, защото парите и без това не стигат, но смятат живота за приключил, ако няма за кого да готвят и прислужват.

Гледам тези щастливи лица на хора, които може да са изгубили част от силите си, но не и духа, който е изостанал с няколко десетилетия. През активната част от деня те също са ангажирани, но сутрините и вечерите са тяхното лично време.

Няма да изненадам никого с откритието за бързо развиващата се китайска икономика, нито пък се наемам да анализирам феноменалната комбинация социализъм плюс демокрация.

Но при целия този бум във всяка област на обществено-икономическо развитие човек си мисли, че всекидневието тук трябва да е подлудяващо еднообразно и изсмукващо до сетен предел организма. Нищо подобно!

Изведнъж ми хрумва откъде блика положителната енергия, предизвикваща неизменна усмивка по лицата на хората наоколо. Те изразяват себе си. Достатъчно мъдри са,
за да го правят.

Така вътрешното равновесие довежда до баланс и в отношенията с околните. Търпение, сдържаност и толерантност са баркодът на тази страна. Един пример за това е как за всеки от нас, фоторепортери от 14 страни, беше предвиден личен преводач, чието име е дадено в зависимост от страната на госта.

Така моят преводач, журналистът от българската редакция на “Чайна радио интернешънъл” Лиу Сумин е прекръстен на Теодор, руският преводач е Андрей и така нататък. Случвало ли се е някому да променя името си за удобство на гост от друга държава?

Ще кажете - ама китайският... Дори и трудността на китайския език се оказва мит. Ако знаеш подходящите йероглифи, подреждането им в изречение става лесно! Има глаголи, съществителни и местоимения, а прилагателните се заместват пак със съществителни.
Например, за да кажеш хубаво момиче, казваш красота момиче. А йероглифите са стилизирани картинки. Огънят е изобразен с около 5 чертички в композиция, досущ прилична на разгоряло огнище.

Две такива композиции означават горещо, три - много горещо. Така от хилядолетия насам простичко може да се изрази всяка нова дума. Пробвах Тео да ми каже как е космически кораб и други подобни - всичко може да се дефинира!
Като си говорехме за музика, пропуснах да ви кажа, че тук в парниците звучат приятни мелодии, за да виреят растенията по-добре. Мислех, че майка ми преиграва, като приказва на саксиите, но явно е по-напред от мен с материала.

По крушовите градини не забелязах подобно нещо, но и така трите вида корлийски круши са си сладки и прочути, а същото важи за дините, пъпешите, хенапа. Безспорно е, че и климатът помага, но от начина, по който изглежда всяко стопанство, градина или парник, съдя колко грижи са отделени.

Научих и за специалното отношение към модерното земеделие. В долината Тиеншан например през 2000 г. е създадено стопанство на 400 000 кв. км площ, чиято продукция е вече равна на продажбата. Разбира се - компютърно управление на парниците и никакви химикали.

Дори приемат по 200 000 туристи годишно, които, освен че само срещу 10 юана похапват от каквото пожелаят на воля, могат да си закупят и свежи плодове и зеленчуци за вкъщи. Пътят натам е ограден от улични лампи, които щяха да са си съвсем обикновени, ако не беше всяка с перка и слънчева батерия.

Такова поле за битки с великани и великански дечица би имал един съвременен Дон Кихот в лицето на ширналите се пространства с вятърни и слънчеви колектори.
От тях можеш да видиш и поединично на някоя скала или връх - използва се всяка
възможност да бъде впрегната силата на вятъра и слънцето за така нужната
електрическа енергия. Де да можехме и ние.

Когато тръгвах към Синдзян, не бях научила, че това име означава “нови хоризонти”, и не знаех как да кажа “здравей”. Сега, завършвайки третата част на моя разказ, бих желала да приключа с думите: “Ни хао, Синдзян!” Не защото съм се изгубила в превода, нито погрешно съм сменила началото с края. Защото независимо от всичко ново и интересно, което видях, смятам, че едва сега започвам да откривам тази удивителна страна. Здравейте, нови хоризонти!