- Историята тук не е изолирана зад музейни витрини - археология, архитектура, изкуство и съвременен живот са заедно и дават усещане за автентичност, казва шефката на "Старинен Пловдив"
- ЮНЕСКО дойде в Епископската базилика - важен знак, че древните мозайки имат качествата да влязат в световното културно наследство
- Проф. Кантарева, наскоро мои приятели от София и Канада, на връщане от Истанбул, се отбиха за два дни в Пловдив. Разведох ги в Стария град, Небет тепе, Римския стадион, агората и за десерт им оставих Епископската базилика. След като се прибраха, ми писаха, че разказвали на близките си повече за Пловдив, отколкото за Истанбул. Наистина ли старините на втория български град са толкова магнетични?
- Определено. Убедена съм, че старините на Пловдив имат точно това въздействие. И причината не е само в отделните забележителности, а в усещането за непрекъснатост на историята.
В Пловдив човек буквално може да измине няколко хилядолетия само с една разходка – от Античния театър и римските мозайки, през ранното християнство и Средновековието, до възрожденските къщи на Стария град.
- Кое впечатлява посетителите?
- Това, че тук историята не е изолирана зад музейни витрини. Тя е част от градската среда. Археологията, архитектурата, изкуството и съвременният живот съществуват заедно и това създава усещане за автентичност. Много хора идват с очакването да видят няколко известни паметника, а си тръгват с чувството, че са преживели цял град. Именно това превръща Пловдив в място, към което човек иска да се върне.
- Генералният директор на ЮНЕСКО през 2009–2017 г. Ирина Бокова беше през май в Пловдив и заяви, че цветните мозайки в Епископската и Малката базилика, както и в късноантичната сграда „Ирини", имат всички качества да бъдат включени в Списъка на световното наследство. Какво означава това за Пловдив?
- На 16 май Епископската базилика на Филипопол беше домакин на международната инициатива "Ден на мозайките", с която отбелязахме две значими годишнини – 5 години от откриването на обекта и 70 години от членството на България в ЮНЕСКО. Събитието се проведе под патронажа на Националната комисия за ЮНЕСКО в България и събра в Пловдив едни от най-авторитетните международни експерти в областта на световното културно наследство. Сред тях бяха Ирина Бокова, Франческо Бандарин – бивш директор на Центъра за световно наследство на ЮНЕСКО, Емануеле Зорино – кмет на Аквилея, специалисти по управление на културното наследство и културна дипломация. Самото присъствие на подобен експертен състав е признание за значението на Пловдив и за качеството на работата, извършена през последните години.
- Присъствието на Бокова какъв знак бе?
- Много важен и особено оценката й за мозайките на Филипопол. Тя идва от човек, който отлично познава механизмите и критериите на ЮНЕСКО и дълги години е бил част от тяхното прилагане. Важно е обаче да се подчертае, че не кандидатства един отделен паметник, а серийният обект „Епископската базилика и късноантичните мозайки на Филипопол, римска провинция Тракия", който обединява Епископската базилика, Малката базилика и късноантичната сграда „Ирини". Именно тази съвкупност от обекти представя цялостната картина на развитието на ранното християнство, архитектурата и мозаечното изкуство във Филипопол през IV–VI век и притежава потенциала да докаже своята изключителна универсална стойност.
- Какво предстои?
- Сега сме в един от най-отговорните етапи на подготовката. След реформата в процедурите на ЮНЕСКО през 2023 г. първата стъпка, която може да предприемем, е Preliminary Assessment – предварителната оценка на готовността на кандидатурата. Това досие вече е изготвено от екипа на Общинския институт „Старинен Пловдив" и ще бъде предоставено на Община Пловдив и Министерството на културата за внасяне. Предстои възлагането от тяхна страна на изготвянето на План за опазване и управление и на Номинационното досие, включващо международните сравнителни анализи и научната аргументация. Те трябва да докажат, че този сериен обект не само притежава изключителна универсална стойност, но и има капацитетът да бъде съхраняван устойчиво в бъдеще. Това е сложен процес, който изисква време, широк експертен екип и последователна подкрепа от държавата и местната власт.
- Какво се случи за 5 години от откриването на Епископската базилика досега?
- Тя се утвърди като един от най-успешните примери в България за съвременно опазване, интеграция и интерпретация на археологическото наследство. Това се потвърждава не само от огромния обществен интерес, но и от международното признание, което получава. През този период базиликата беше домакин на редица престижни международни научни форуми и професионални срещи. Тук се проведоха конференцията на Международния комитет за консервация на мозайките (ICCM), посещения на участниците в XVI конгрес на AIEMA, семинари на ЮНЕСКО, множество международни експертни дискусии, посветени на консервацията, управлението и експонирането на мозаечното наследство.
Паралелно с това продължиха и научните изследвания. Разработени бяха нови интерпретации на архитектурата, мозайките и литургичното устройство на комплекса, които вече намират отражение в научни публикации и международни конференции.
Но най-голямото постижение според мен е друго - базиликата се превърна в истинско обществено пространство. Освен десетките хиляди посетители от България и чужбина, тя ежедневно посреща учени, реставратори, архитекти, студенти и деца. Епископската базилика вече не е само символ на миналото на Филипопол. Тя се превърна в място, където науката, културата, образованието и общността се срещат. Именно това й придава истинската стойност.
- Как отбелязвате 70 години от обявяването на Старинен Пловдив за архитектурен резерват?
- За нас това не е просто юбилей, а повод да погледнем назад към хората, които в продължение на десетилетия са работили за възстановяването и опазването на Стария Пловдив. Днешният облик на резервата е резултат от усилията на архитекти, реставратори, инженери, историци и художници, които са съхранили неговата автентичност и са го наситили с неповторимата атмосфера на бохемски дух, креативност и артистичност.
Затова решихме годишнината да не се изчерпва с едно официално събитие, а да бъде тема на цялата културна програма през годината.
- Какво включва тя?
- Един от акцентите е документалната изложба "Възродено наследство", която все още може да бъде разгледана. Тя изведе историята на възстановяването на Стария град извън изложбеното пространство – чрез винили на различни места по улиците на Стария град. Показваме фотографии, скици, чертежи и документи – всички те са част от богатата колекция на "Старинен Пловдив". Някои са на повече от 100 години и са с автентичните печати и подписи на архитекти, инженери, проектанти, художници-реставратори, градостроители, оформили облика на Стария град – свидетелства за визия и отговорност към паметта на Пловдив.
Друг важен акцент е "Стари планове на Стария Пловдив", експонирана в Балабановата къща, чрез която поглеждаме към града през оригинални проекти за квартална регулация, изготвени между 1907 и 1942 г. – към начина, по който неговият облик се е променял и същевременно е бил съхраняван.
- Предстоят Празниците на Стария град. Какво да очакват посетителите?
- Подготвили сме богата програма с гала спектакъл на Античния театър, концерти, изложби, театрални представления, литературни срещи, образователни инициативи. Стремим се всяко събитие да създава среща между културното наследство и съвременната публика. За нас Празниците на Стария град не са просто фестивал. Те са възможност хората да почувстват резервата като живо място, такова, в което историята, изкуството и ежедневието съществуват заедно. Именно това е най-добрият начин културното наследство да бъде разбрано, обикнато и съхранено.
- Приключи реставрацията на къща "Недкович", при която беше възстановена оригиналната фасада. Кои други възрожденски къщи предстои да бъдат обновени?
- "Недкович" беше важен проект, защото ни даде възможност да възстановим автентичния архитектурен облик на една от емблематичните възрожденски сгради. При подобни обекти не става дума само за ремонт. Всяка намеса се основава на архивни проучвания, архитектурни изследвания и консервационни анализи, за да бъдат съхранени максимално автентичните материали и декоративни елементи.
В момента се изпълнява проектът за "Консервация, реставрация, експониране и социализация на възрожденската баня в къщата на д-р Стоян Чомаков (Постоянната експозиция на Златю Бояджиев)" с финансиране от Министерството на културата и собствени средства. Вече е разработен и внесен за съгласуване инвестиционния проект за цялостната реставрация и конструктивно укрепване на Балабановата къща – един от най-представителните възрожденски домове в резервата. Паралелно с това подготвяме и други обекти, за които търсим възможности за финансиране чрез национални и европейски програми. Нашата цел не е да реставрираме отделни сгради, а да съхраняваме Стария Пловдив като цялостен архитектурен ансамбъл.
- За трети път се провежда инициативата „стАРТирай лятото". Колко деца участваха тази година?
- Инициативата събира повече от 250 деца и младежи, което показва, че интересът не само се запазва, но и нараства. За нас това е най-ясното доказателство, че образователните програми са необходими и имат реален смисъл за децата
Още от самото начало си поставихме една основна цел – децата да не бъдат просто посетители на музеите, а активни участници. Искаме те да рисуват, да моделират, да експериментират, да откриват историята чрез игра и собствен опит. Когато едно дете само изработи мозайка, научи как се реставрира стар предмет или открие тайните на възрожденската архитектура, преживяването остава много по-трайно от всяка учебна лекция. Да, местата и тази година се запълниха много бързо. Това, разбира се, е приятен проблем, защото показва огромния интерес на децата и техните родители. Стремим се всяка група да бъде с ограничен брой участници, за да може детето да получи индивидуално внимание и реално да участва в заниманията. Не искаме инициативата да се превърне в масово събитие, а да запази качеството на работата с децата.
- Старият Пловдив е една от емблемите на България. Как се управлява?
- Красотата, която виждат посетителите, е резултат от ежедневна, често незабележима работа. Всяка намеса трябва внимателно да съчетава опазването на автентичността със съвременните изисквания за безопасност, достъпност и използване на сградите. Всяка възрожденска къща има своя конструкция, материали и история. Затова не съществуват универсални решения – всеки проект започва с подробно проучване, диагностика и избор на най-подходящите консервационни методи. Това е бавен процес, който изисква висока експертиза и отговорност. Следват, разбира се, процедурите по съгласуване в съответствие със Закона за културното наследство, които също отнемат време. Според мен най-голямото предизвикателство е да намерим правилния баланс между опазването и съвременния живот. Старият Пловдив не е музей под открито небе. Тук живеят хора, работят творци, идват туристи, провеждат се фестивали, изложби и концерти. Именно тази жизненост му придава автентичност.
Затова вярвам, че нашата задача не е просто да съхраняваме паметниците, а да се грижим те да останат част от живота на града. Наследството не е собственост на едно поколение – то е ценност, която временно ни е поверена, за да я съхраняваме и обгрижваме и предадем на следващите в още по-добро състояние.
CV
Проф. Елена Кантарева-Дечева е известен реставратор и директор на общинския институт "Старинен Пловдив". Завършила е Националната художествена академия със специалност "Реставрация". В Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив преподава църковна и стенна живопис. Под нейно ръководство бяха реставрирани античните мозайки в Епископската и Малката базилика в Пловдив, както и Археологическия подлез.
