Прочутата картина на Иван Милев „Ахинора“ напусна постоянния си дом – музея „Ахинора“ в Казанлък, за да отпътува за Созопол. Там ще бъде показана утре само за няколко часа на Празниците на изкуствата „Аполония“.
Творбата може да бъде видяна в рамките на изложбата „Иван Милев. Само чайки, пясък и проклятие“, представена от Художествената галерия, а това е едва второто ѝ излизане от Казанлък от откриването на едноименния музей през 2024 година. Преди създаването на музея „Ахинора“ е гостувала в Рим и Виена – градове, свързани с житейския път на Иван Милев.
"Много съм щастлив, че „Ахинора“ във варианта от 1925 година ще бъде показана именно в Созопол в рамките на изложбата, която сме подредили там", каза за БТА директорът на казанлъшката галерия д-р Пламен Петров. Той посочи, че това е една изложба, която говори за вътрешните бягства на Иван Милев - нещо, което по особен начин резонира с картината „Ахинора“. Затова и сме избрали тя да седи заедно с образа на художника в една плоскост, посочи изкуствоведът.
Картината е под специално музейно стъкло с 92 процента пропускливост на светлината и с висока UV защита. Това позволява близко съзерцание от публиката, но и нейната безопасност, каза още д-р Петров.
Иван Милев рисува „Ахинора“ в своя творчески апогей, вдъхновен от текста на Николай Райнов. В него царица Ахинора е изгорена на клада в името на създаването на българската държава, тя е „първата българска дама“, с дъх на теменуги, но и самотна като чайка. Именно тази многопластовост на образа продължава да привлича погледа към картината – от загадъчната ѝ усмивка, прикрита зад белия воал, до червените устни, които остават един от най-разпознаваемите акценти в образа ѝ, обясни още д-р Петров. Той допълни, че въпреки „изследователската дискеция“ и множеството новоразкрити факти около контекста на създаването на „Ахинора“ през последните години, картината на Милев продължава да крие своите тайни.
На 25 октомври 1926 г., само няколко месеца преди ненавременната си смърт, Иван Милев сам дарява „Ахинора” на Музея за старини с художествена сбирка в родния си Казанлък. Попаднала в мрака на музея, картината за дълго остава непозната за публиката и изследователите на творчеството на художника.
