- Всъщност наградата е учредена преди 3 г. А поетът е отличен посмъртно от Световния съвет за мира, в който са били Фредерик Жолио Кюри и Сартър
- В защитата си пред съда той казва, че е развивал нелегалната си дейност като родолюбец, а не като комунистически агент
Мине, не мине някоя и друга година и Вапцаров и неговата поезия се оказват трън в очите на мнозина. И така – повече от 30 г. Сега обществото се възбуни от една награда за поезия “Никола Вапцаров”. Тя тръгва от предложение на Министерството на културата още на 6 януари 2023 г. В него се чете, че “Вапцаров е поет със световна известност, а стихотворенията му са преведени в над 90 страни”.
И още: “Творчеството му е част от нашата национална съкровищница”. Уточнява се, че проектът за наредба и мотивите към нея са публикувани на интернет сайта на Министерството на културата за “обществени консултации”. Министър-председател по това време е Гълъб Донев в първото си служебно правителство, а министър на културата е Велислав Минеков. Наредбата за учредяване на новата награда е публикувана в бр. 29 на “Държавен вестник” с подписа на вече министър Найден Тодоров на 31 март 2023 г. във второто служебно правителство на Гълъб Донев. Предвидено е наградата да се връчва на 3 години и паричният ѝ еквивалент да е 10 000 лева.
Отново няма оспорващи наградата. Внезапно във времето, когато изтичат трите години за първото ѝ връчване, отново се надигнаха гласове на отрицанието – защо на името на Вапцаров, на тоя комунист, терорист, предател, че какъв писател с една тънка книжчица е той и т.н. Разбира се, особено силна е реакцията в социалните мрежи. Има и аргументи, че той не може да е поет, след като е написал едва 20 стихотворения, и следователно не трябва да има такава награда на негово име. А за Ботев какво ли да кажем, че и той има 20 стихотворения!? Неизвестно е по каква логика Ботев се изучава в 5-и, 9-и и 11-и клас, като най-малките почват с “Хайдути”,
Вапцаров в 8-и, 10-и и 11-и
клас, и то с далеч не най-
популярните му стихове,
а с “Писмо”, “Кино” и “История”, а “Песен за човека” се учи в 8-и клас. И Яворов се изучава в 7-и, 10-и и 11-и клас, а и други от плеядата ни най-големи писатели са разпокъсани в отделни и за различна възраст класове.
“Комунистическа” ли е наградата на Световния съвет на мира, връчена посмъртно на Вапцаров през 1953 г.
Този съвет е създаден през 1949 г. Целите, които си поставят, са всеобщо разоръжаване, суверенитет на отделните държави, мирно съвместно съществуване и унищожение на оръжията за масово поразяване. Една от конференциите му е в Ню Йорк. Първият председател на Световния съвет на мира е Фредерик Жолио-Кюри. Година преди да бъде връчена наградата на Вапцаров на конгреса в Берлин, символ става гълъбчето на мира на Пикасо и е издигнат огромен транспарант “Германия трябва да бъде страна на мира”. Сред членовете на Световния съвет на мира са Жан Пол Сартър, Луи Арагон, Жоржи Амаду, художниците, италианецът Ренато Гутузо и Диего Ривера. Симпатизира му и Алберт Айнщайн, но когато подменят обръщението му на конгреса във Вроцлав, се отказва. Сред първите носители на наградата са чернокожият американски певец Пол Робсън, Чарли Чаплин, Пабло Неруда, Пол Елюар, Никос Казандзакис и много други. Не всички симпатизират на комунизма.
С течение на годините, особено след унгарските от 1956 и чешките събития от 1968 г., Световният съвет на мира става все по-доминиран от Съветския съюз и губи значението си. Идеологията го превзема. Това обаче май си е традиция. А има ли идеология в днешните най-големи филмови и литературни награди, че дори и Нобеловите?
Терористът Вапцаров не е изстрелял нито един куршум.
Поетът е арестуван на
4 март 1942 г. призори
Същия ден са направени два обиска в дома му, последвани от още два - на 7 и 10 март. Полицията намира пишеща машина, позив, пистолет, грижливо смазан и увит, за който доказва, че не е стреляно с него, патрони, шифър с цифри, чрез които по нареждане на Цвятко Радойнов е установявал връзка с някои организации от провинцията. Записано е и писмо от Иван Михайлов, лидер на ВМРО, но то не е приложено към делото. Обвинителният акт е доста пространен. Още в началото му обаче се казва, че макар и “Разтурена от Върховния касационен съд по силата на З.З.З.Д., тя продължи своя живот, като за постигане на целта си заповядваше, чрез своите управителни тела на членовете си да вършат убийства на кметове, полицейски орани, съдии, общественици и пр. …
Тази дейност на Б.К.П. особено се засили през 1925 г., когато се извърши нападението върху Н. В. Царя и атентата в църквата “Св. Неделя”, който атентат трябваше да послужи за сигнал за вдигане на второто въоръжено въстание за овладяване на властта в България от комунистическата партия и заменяването на установения строй с болшевишки такъв…
Нататък се обяснява, че през 1941 г. е взривена железопътната линия Русе-Варна, запалили са през месец октомври бензинови резервоари на нашата и германска войска и са нападали и убивали наши и германски войници.
Арестуваните и изправени пред съда, общо 58 души, са обвинени по член 16 от Закона за защита на държавата. Той гласи: “Ако организация или група, за която е реч в чл. 1 на тоя закон, предприема метежи, бунтове, терористически действия, убийства или някое друго общоопасно престъпление за постигането в същия закон цели, виновните лица се наказват: подбудителите, организаторите, предводителите и извършителите със смърт или доживотен строг тъмничен затвор не по-малко от 10 години и всички с глоба от 200 000 до 500 000 лева.
Бъде ли това извършено във военно време,
наказанието и в двата случая е смърт”
Следват поименните обвинения. Начело е Цола Драгойчева, после Антон Иванов, Антон Югов, Иван Масларов, Трайчо Костов, Христо Михайлов, Петър Богданов, Георги Минчев, Дико Диков, Цвятко Радойнов и едва тогава е Никола Вапцаров. Подредбата показва, че той съвсем не е бил ръководител. Обвинен е, че е ходил до Варна, за да предупреди, че в района около устието на Камчия ще пристигнат подводничари. В началото на октомври 1941 г. пък с Атанас Романов занесли две сандъчета с взрив в къща на ул. “Одъровци”, които скрили на тавана. Взривът така и не е употребен. Вапцаров е приемал сведения един път месечно за подготовка на организациите в провинцията. Другото обвинение е, че взел един пакет с пари, предадени от руския военен аташе Яков Савченко на Павел Шатев, който пък го отнесъл в дома на Александър Междуречки. Оттам Вапцаров и брат му Борис го занесли в Дома на печата на Младен Исаев. Никъде не става дума за извършен атентат или тероризъм с участието на Вапцаров, а за нелегална организация.
За съдебните заседания Вапцаров призовава като свидетели Никола Мушанов, Константин Щъркелов, Таско Стоилков, Елисавета Багряна.
Посоченият предварително от него писател
Светослав Минков
не може да присъства,
тъй като е заминал за Япония. Директорът на Народния театър пък Владимир Полянов се отказва да свидетелства. След като научава кои са одобрените му свидетели, Вапцаров собственоръчно написва за Никола Мушанов: “Който познава бащиното ми семейство, миналото на баща ми, познава и мен от малък и ще установи, че аз не съм и не мога да бъда комунист, че идейно съм твърде далеч, в известни случаи диаметрално противоположно с комунисти, че съм националист и родолюбец”. За Щъркелов: “Който е гостувал често пъти в дома на баща ми, докато аз живях там, че съм отгледан и възпитан като националист и добър българин и че имам минало, което физически не ми позволява да отида срещу интересите на българската държава”. За Таско Стоилков: “Ще установи, че когато съм на служба във фабриката на Балабанов в с. Кочериново в продължение на 4 години съм изнасял ред сказки пред събранията на работниците всякога в националистичен и родолюбив дух, като съм се стремял да установя, че интересите на работничеството могат да бъдат съвместими само в рамките на днешната държава”. За Елисавета Багряна: “Ще установи в какъв дух съм написал моите литературни работи и от каква идейност съм се проявявал в средата на писателите у нас”.
От четиримата свидетели са явяват само двама. Пред съдията на въпроса “Познавате ли Вапцаров?” Константин Щъркелов отговаря кратко: “Не”, и свидетелстването му става безпредметно. Председателят на съда Младенов задава само 3 въпроса на Багряна. На първия - дали познава Вапцаров, тя отговаря, че не го познава. Тя казва истината – това, че си е разменила няколко думи с него в Банско, не ѝ дава основания да твърди, че го познава. На втория - дали познава неговата поезия, тя отговаря положително, макар да е чела стихосбирката му през нощта. Понеже Вапцаров в защитата си пред съда казва, че развивал нелегалната си дейност като патриот, а не като комунистически агент, логичен е и третият въпрос:
Има ли родолюбие в неговата поезия? Багряна
отговаря положително
Съдът не взема това предвид и Вапцаров е осъден на смърт чрез разстрел без право на обжалване. Дотогава той не е лежал в затвора. Наложена му е максималната глоба от 500 000 лева и лишаване от права завинаги. Разстрелът е още същата вечер в 21 часа.
Защо Филчев оспори присъдата
През 2004 г. тогавашният главен прокурор Никола Филчев прави предложение до ВКС за възобновяване на наказателно дело 585/1942 г. и предлага да се отмени присъдата номер 509 от 23 юли 1942 г.
“Според приетите и установени факти и обстоятелства относно извършеното от Вапцаров може да се направи извод за това, че и деянието му е несъставомерно по смисъла на чл. 16 във връзка с чл. 1 от ЗЗД. Изпълнителното деяние на чл.16 изисква да са предприети метежи, бунтове, терористични действия, убийства и общоопасни престъпления за постигане на посочените в чл. 1 на ЗЗД цели. В съобразителната част на присъдата не са посочени конкретни действия на Вапцаров, с които да е осъществил някое от изпълнителните деяния на чл. 16 от ЗЗД. Като е приел, че Вапцаров следва да носи отговорност по чл.16 във връзка с чл. 1 от ЗЗД, без установените факти по делото да сочат на такъв извод, съдът е допуснал нарушение на материалния закон – осъждане, без да са налице материалноправните предпоставки за това.
Отмяната на ЗЗД и другите закони, неоснователно приложени към дейността на Вапцаров, прави невъзможно връщане на делото за ново разглеждане.
Налице са условията ВКС да се произнесе по същество на основание член 365 от НПК, като приложи правилата на касационното производство, за които в конкретния случай няма законови ограничения. Съгласно дадените му правомощия в чл. 357, ал.1, т.2 във връзка с чл. 21, ал.1, т.1 НПК, ВКС следва да отмени присъдата и да оправдае подсъдимия, като го признае за невинен по въведеното обвинение.”
Амелия Личева: Наградата ще бъде присвоена
Ще има ли носител на новата държавна награда “Никола Вапцаров” за поезия?
Само ден след като Министерството на културата обяви новото отличие, асоциация “Памет за утре” изпрати отворено писмо до министъра на културата, Министерския съвет, парламентарната комисия по културата, културни институции и медиите. Процедурата да бъде спряна, докато не бъде проведен открит обществен дебат за избора на Никола Вапцаров за патрон на държавно отличие, искат от неправителствената организация.
Впрочем “Памет за утре” обединява няколко сдружения и организации: “Историческа памет”, “Освобождение”, “Истина” и съюза на репресираните от комунизма “Памет”. Сред целите на асоциацията е да “популяризира историческите истини от 9 септември 1944 г. до днес”.
Лидерът на “Възраждане” Костадин Костадинов намеси декана на Факултета по славянски филологии на Софийския университет проф. Амелия Личева, че е “начело на група “интелектуалци”, поискали да се спре връчването на наградата. Но проф. Личева не се бе изказвала за наградата и няма общо с инициативата за отменянето ѝ. Потърсена от “24 часа”, тя каза: Не бях изразила мнение относно наградата на името на Никола Вапцаров. Но заради пост на Костадин Костадинов, който ме обяви за предводителка на отрицателите, получих доволно много заклеймявания, включително от Петър Волгин и Недялко Йорданов. Затова и сега ще се изкажа по същество.
Поезията на Вапцаров е част от българския канон и това не се оспорва. Оспорва се личността му и тук няма повод за драма. Уви, много писатели – и не само в България – имат спорна биография и в нормалните общества се говори нормално за това. Ние все още не можем. Както и не сме се научили да отделяме творчеството от личността.
Защо обаче смятам, че подобна награда е излишна (и не само тя)? В България има стотици награди и това изключително девалвира литературния процес. А в настоящия контекст тази награда ще бъде присвоена на ниво жури от Съюза на българските писатели, което ще я превърне в белязана от идеология, реваншизъм и желание за реставрация.
