“Аз и Ичко Лазаров сме като майка и баща на това хубаво дете - балет “Арабеск”, казва примабалерината Красимира Колдамова. Тази година се навършват 45 г. от основаването му - толкова, колкото трая и социалистическата власт в България. Разбира се, аналогия между “Арабеск” и социализма не може да има. Единствената връзка е, че еталонът за модерен балет възниква в разгара на социализма - през 1967 г.
Появата му е спонтанна. “Направихме навремето няколко концерта, имахме гастроли в страната и се посрещна много хубаво.
Отидохме при един неприятен човек от тогавашната Концертна дирекция - Горанов. Но той пък взе, че повярва в нас, и ни подкрепи.” Половин година Красимира Колдамова и Ичко Лазаров тичат по инстанциите, за да уредят статута на сформирания през 1967 г. ансамбъл.
“Арабеск” е рожба на едни от най-добрите класически балетисти от Софийската опера.
Освен Колдамова и Лазаров в историята на трупата имат пръст примите Вера Кирова и Калина Богоева. Днешните танцьори също са преминали през класическата школа и почти всички са възпитаници на балетното училище.
През 1974 г. Маргарита Арнаудова става първият български хореограф, поканен за постановка на новото балетно студио. До този момент през шестте години от създаването на трупата са канени само постановчици от чужбина, сред които и легендарният Алберто Алонсо.
Същата година тя става директор и художествен ръководител на трупата и остава там до смъртта си през 1994 г. За тези 20 г. превръща балетното студио “Арабеск” в елитен балетен театър, но така и не успява да издейства самостоятелна сцена на балета.
Културната реформа през 2010 г. нанесе тежък удар на “Арабеск”. Той загуби самостоятелния си статут и мина под шапката на “Софийски музикален и балетен център”, заедно с оперетата. От 2000 г. директор на “Арабеск” е хореографката Боряна Сечанова. Трупата сега е от 20-ина човека.
На 13 октомври “Арабеск” открива 45-ия си юбилеен сезон с международната програма “Танцови преводи”, която ще се играе в рамките на фестивала “София денс уик”. В нея са включени пиесите: “Измъчвани мелодии” – хореограф Морис Кози (САЩ), по музика на Габриел Прокофиев (Великобритания), и Res Nullius 1 и 2 по музика на Пол ван Брюхе (Холандия) в съавторство с българския композитор Петър Дундаков и хореография на Боряна Сечанова и Асен Наков.
Красимира Колдамова: Спектаклите са добри, не мисля, че духът се е променил много
“Арабеск” възниква като елитна трупа в резултат на творческите търсения на едни от най-добрите балетисти от Софийската опера, чийто талант не може да бъде озаптен само в рамките на класическия танц.
Впоследствие продължава да бъде еталон за това какво трябва да представлява съвременният танц - при всички случаи не това, което виждаме в някои шоупрограми по телевизията.
Ето какво казва за качествата на сегашната трупа една от основателките - примабалерината Красимира Колдамова. “В момента мога да говоря само като зрител - уточнява Колдамова. - Спектаклите са добри. Аз не мисля, че много се е променил духът на “Арабеск” за тези 45 г. Правят се много неща - има и сполучливи, и не толкова сполучливи. Но такава е задачата на “Арабеск” - да се търсят нови форми.”
Боряна Сечанова: Най-тежко ми беше, когато отнеха самостоятелния статут на трупата
“Бях балерина в Националната опера. Първият ми допир с “Арабеск” беше, когато Маргарита Арнаудова ме покани да направя дипломната си работа с тях - разказва директорът и художествен ръководител на балета от 2000 г. Боряна Сечанова. - Един от най-вълнуващите моменти беше как ме посрещнаха, като дойдох при тях.
Примата Теодора Стефанова ми каза: “Искаме да заобичаш “Арабеск” така, както обичаш операта.” Най-трагичният момент беше, когато отнеха на “Арабеск” статута на самостоятелен балетен театър и го присъединиха към Музикалния театър. “Арабеск” е една невероятно устойчива и жизнена трупа. През тези 45 г. са се опитвали да ги затворят почти всяка година - това го знам от Маргарита Арнаудова. И въпреки всичко са оцелявали.”
Олеся Пантикина: Със заплатата на танцьор не може да храниш семейство
Когато дойдат тук чужди хореографи, винаги се изненадват от едно нещо - от спойката, която съществува между танцьорите в трупата, разказва хореографът Олеся Пантикина - дъщеря на легендарната Маргарита Арнаудова. На Запад съставите не са така постоянни и балетистите нямат възможност до такава степен да свикнат един с друг, че да “дишат заедно”.
Покрай майка си Олеся е израсла в балет “Арабеск”, завършила балетното училище и се присъединила към трупата (1986 г). Отначало като танцьор, а впоследствие и като хореограф. Тя обяснява, че в момента “Арабеск” е от 20-ина човека, като мъжете винаги са по-малко. “Статутът на танцьора е мизерен. Трудно мъж може да издържа семейство с тази заплата. Не е редно един танцьор да получава колкото една чистачка в учреждение.”
