Събота, събота, събота, събота ранен следобед... В оригинала на популярната песен този следобед е късен, но това не е точното време за известния историк проф. Божидар Димитров - директор на Националния исторически музей, да тръгне на път. Часът е точно 12. Току-що е свършило предаването му по Тв+ "Историята с... Божидар Димитров", в което всяка събота от 11 ч отговоря на поне 13-14 читателски въпроса по исторически теми. После веднага пришпорва шофьора си Пламен, примирил се със съдбата си всяка събота и неделя да е зад волана на червен джип с надпис "Национален исторически музей".
Познават ги навсякъде. Високопроходимото возило е предоставено от известна марка автомобили - отлична реклама за кола, която може да преодолее разбитите или дори липсващи пътища до археологическите обекти, които професорът обикаля. Той обича да надзирава какво става там дори и през почивните си дни. Контролът е важен и държи нащрек.
Този път маршрутът му е към крепостта "Траянови врата". Иска да покаже, че реставрацията на древните паметници може да се направи с естествени за времето си материали. Провокацията идва от "модерните елементи" от полимер бетон, приложени при превръщането на пернишката крепост "Кракра" в туристически обект. Местните хора са възмутени- твърдят, че това е исторически Дисниленд. "Ужасяващ кич!", убеден е Димитров. Точно затова той иска да се види как се търси и намира тънката линия между автентичността и реставрацията, която според него е постигната на "Траянови врата".
Тази крепост също се възстановява с европейски пари от Министерството на регионалното развитие. Предстои да се отвори за публика в средата на 2014 г. Но вече я наобикалят автобуси с туристи, макар пътят - все завои нагоре по хълма и то с кръпки и доста дупки, да е 5-6 км. Идеята, че до всяко български селище има древна крепост, Божидар Димитров лансира преди 15-ина години. Оказва се прав! У нас има поне 5000 такива обекти. Идеални за културен туризъм. Вече се работи в тази посока сега и се работи поне по 30 от тях.
Какво виждат туристите сега?
А какво биха видели само преди 2 месеца... Или в бъдещето...
Тогава щяха спокойно да отминат мястото, обрасло с дървета и храсти, покрили древните стени, точно като в приказката за Спящата красавица. Но тук историята "спи" не от 100 г., а от векове. Със сигурност поне от V век. Няма дракон, който да пази портите на крепостта, има липса на историческа памет, което е по-страшното. Но "принцът" в лицето на едни добри европейски пари, разчиства крепостта.
Излизат арки, входове, потайни проходи към реката, вкопани в земята огромни керамични съдове - питоси за вода, виждат ценни монети. Извисяват се укрепления, играли ключова роля в българската история. Там цар Самуил е доказал как българската войска може да победи византийците, предвождани от Василий ІІ. (Платил си е по-късно за това самочувствие. Ще отидем и до Самуиловата крепост.)
Пред портите има скромен надпис за историческата победа - на 17 август 986 г. българската армия разгроми напълно византийската армия, водена от Василий IIІІ. Хубавото време позволява реставрацията да върви с пълна пара. От двете страни на крепостта, която е сравнително малка, са натрупани автентичните камъни от стените, намерени и почистени при реставрационните работи. Точно с тях се градят до определена височина отбранителните съоражения. Стените са с дебелина до 3 м, високи до 10 м. Не завиждам на 30-ината работници от екипа - всеки камък е най-малко 4-5 кг, а трябва да се вдигне и положи поне на 4-5 метра. За това си има специалисти, какъвто е инж. Йордан Цветков, имащ сертификат за реставрационни и консервационни работи, работил и по проекти като Плиска и Преслав. Такива фирми са едва 5-6 у нас. Между камъните има и тухлена зидария. Тя пък се прави с материал, специално поръчан и изработен по старата технология. "Всичко е възможно най-истинско и близко до оригинала", казва Цветков, който стрикно спазва предписанията на Националния институт за паметниците на културата. Не му е за първи път.
Нищо не убягва от опитното око на проф. Димитров. Почуква, поглежда, проверява, а уж спокойно си приказва за хубавото време. Преценява дали стените са добре споени, дали тухлите не изглеждат много като нови, дали сводовете на портите са с точните извивки, има ли опасност от свличане, къде още трябва да се укрепят зидовете и къде да се реставрират. Съветите му са веднага приети. Затова е дошъл.
Средващата спирка е "Цари Мали град". Професорът е решил да ни покаже първата и единствено изцяло реставрирана крепост. От "Траянови врата" минаваме през Боровец и Самоков, за да стигнем до нея. Ако искахме да си купим прекрасни местни картофи, това беше моментът. По пътя на десетки места от автомобили и каруци се предлагаха чували на цени 60-70 ст. за килограм компири. Тук-там изкушаваха и с буркани манов мед.
За да е по-приятен преходът, а и предстоеше мачът ЦСКА-"Левски" (пътуването ни беше миналата събота), видният историк разказа една история от своята младост - за това как едва не е бил глобен с 10 хил. долара. Плавал с танкер на "Морски риболов" и бил сред левскарите на борда. Предстояло вечното дерби. Сините фенове се изпокрили по каютите, за да си ближат евентуалните рани. Оставили на пост един по-печен левскар, който можел да се озъби на червените.
А той започнал да чука по вратите и да казва развълнувано, че резултатът е 7:2 за "Левски". "Истина ли е?", запитал морякът Димитров и започнал да ръчка радиостанцията, за да потвърди тази новина (едва успял да убеди радиста да му даде контрола). Потвърдили му от две места. В този момент настъпил т.нар. минути на радиомълчание, когато нито една радиостанция не трябва да предава, за да се чуе, ако има сигнал за кораб в беда. Това е свещено правило в морето. Ако някой наруши тази тишина с глупости, глобата е 10 хил. долара при тогавашна заплата на моряк от 33 долара. И в този момент Божидар чува въпрос: "Аз, еди-кой си, от еди-кой си кораб (търговски), минаваме край нос Хорн, и питам наистина ли резултатът е 7:2 за "Левски"? "Как да го оставя човечеца, приятел левскар, в неведение? Нима това не е зов за помощ за спасяване на душата му? Без да се идентифицирам, съобщих, че това е самата истина. После месеци наред чаках глобата. По-късно разбрах, че са ни засекли кои сме, но са ни простили", спомня си историкът. Между другото, той още преди мача беше кахърен и каза: "Какво ще им направим? Ще ги съблечем ли?" Оказа се прав в прогнозата си, знаят тези, които са проследили двубоя миналата събота - 3:0 за ЦСКА...
В Белчин баня пред крепостта "Цари Мали град" има
огромна опашка, а влекът с кабинката побира едва 8 души. Чака се по 2-3 часа, за да се стигне и разгледа крепостта. Търсим обходен път с джипа, но не намираме. Нямаме време да се катерим по екопътеките. "Спокойно. Написал съм книга - пътеводител за крепостта. Ще е купим", казва Димитров. Оптимист е. Никъде обаче не можем да открием ценното издание в тираж над 3000 - павилиончето за сувенири не работи, а стотици хора се тълпят да видят тази забележителност.
Биха дали пари за тази брошура. Да научат повече за крепостта и нейната история. Защо ли се нехае? Иначе в черквата може поне свещ да се запали. Продават. Но туристически брошури нямаше. Тръгнахме си без да успеем да се вредим нито да гледаме, нито да четем... Но пък успяхме да стигнем до столицата за вечното дерби. И да се натоварим с много тъга за пътуването си в неделя (и авторката е левскарка).
А то беше до Самуиловата крепост. Ранното тръгване ни спести задръствания и успяхме по пътя да спрем за кратка почивка. В заведението след Илинденци, което професорът е проверил през годините, е категоричен при поръчката без да гледа менюто - шкембе чорба и биволско мляко с боровинки. И двете са чудесно приготвени. Всъщност той знае из цяла България къде може вкусно да се похапне.
Пътят до Петрич отнема почти 4 часа, но си струва. Паркът около Самуиловата крепост е великолепен, стар и чудесно поддържан. Статуята на злощастния Самуил е величествена и въздействаща, освен ако не беше ужасяващата за нашата история случка точно тук. Но проф. Димитров има своя версия. Той е убеден, че демите - стени от дървета, камъни и пръст, които са препречвали пътя на византийските войски, биха удържали техния напън към нашите земи, ако не е бил предател, посочил им обходен маршрут в тила. В крепостта археолозите са се постарали да се вижда как са били построени укрепленията, къде е била землянката на царя и наблюдателната кула с поглед към цялата околност, къде са нощували войниците.
Идеята е такава землянка да бъде визуализирана в естествени размери - как се е отоплявала, къде са били наровете и т.н. "ВасилийІІ, наречен Българоубиец, се проявява като изключителен подлец. Понеже тогава е било забранено да се вземат пленници християни или да се използват като роби, той намира "соломоново решение" - не ги избива, но ги ослепява и пуска! Освен това съм убеден, че тази дема е било пазена не от войска, а от опълченци - не повече от 1500 души възрастни хора, защото точно оттук не се е очаквал пробив. Но това е запазена марка на византийските хронисти - всичко се умножава по 10 - така са изкарали 15-хилядна войска", твърди Димитров. В този край го посрещат десетки фенове, искат му автографи, питат кога ще гостува с лекция, подаряват му четирилистни детелини.
Следващата дестинация е опитът да видим българското военно гробище край Ново село в Македония. Проф. Димитров се колебае. Обикновено го бавят 30-40 мин на границата, преди да го пуснат. Този път обаче минаваме за 2-3 мин и никаква кола ни не проследи. "Край, рухна ми репутацията", кахъри се наужким професорът, посрещнат и изпратен с овации от нашите митничари.
След няколко километра след границата стигаме до военното гробище - едно от многото, което Божидар Димитров е възстановил. Чисто, поддържано. Пред паметника има 3 венеца - от български училища и читалища. Научаваме, че младежи, които са посетили Самуиловата крепост, са питали за това гробище и са искали да се поклонят там пред подвига на българските воини през Първата световна война. 71 кръста. Нови, мраморни, специално изработени за това място. Имена, имена... Христо, Иван, Димитър, Георги, Добри, Стоян... От цяла България. И от Македония. Загинали на 18-20 години през 1916 и 1917 г. Днес имат своите нови бели мраморни кръстове и памет за подвига им. Мир на праха им. Не са забравени.
Димитров, който има хоби да отглежда странджански дъбове, се гордее, че не е позволил крехкото дръвче, избуяло до паметната плоча на героите, да бъде отсечено. Сега оригиналната плоча с надпис: "Българийо, за тебе те умряха..." е под дебелата сянка на могъщо дърво.
"Много бързо се връщате", реагираха митничарите. Но ние в това време успяхме да си купим македонски вкусни домати по 60 ст. кг, месести червени чушки по 1 лв. и, моля, тук да не четат митничарите - малко цигари, които са два пъти по-евтини от нашите - по 2 лв. кутията. Само стек, отбелязвам. Нищо фатално за презграничната търговия, надяваме се.
Отново се включва на макс чарът на проф. Димитров. Ще не ще, водят го във винарна в с. Коларово. Избата прилича на крепост - с нищо не отстъпва на древните, но е образец за съчетание със съвременно. Редуват се 7-8 вида бели и червени вина, слагат се тънки мезета. Шсторикът опитва по глътка. Има превъзходни купажи. Идеята е да се възроди славата на тукашни сортове като широка мелнишка лоза, на древни имена като Обрелия - старото име на Беласица, категоричен е стопанинът Костадин Чорбаджийски. Той прави две в едно - има производство и на мезетата, освен на вината.
Професорът се впуска в разказ за историята на този край. Всички слушат внимателно, защото кой знае от коя негова история ще излезе пиар легенда за местно вино. Като например за стоте мерака, които спохождат този, който опитва и се опива от гроздовите еликсири.
