Новите 24 чудеса на България имат нова формула - по 3.
Читателите ни пращат предложения за:
- исторически и архитектурни забележителности
- природни феномени
- нематериално наследство - културни традиции, обичаи и обреди, художествено изпълнителско изкуство, традиционни занаяти.
Става дума за уникални места и традиции, които създават неповторимия облик на България, карат ни да се гордеем, а са интересни и за чужденците.
Чудесата са колкото нови, толкова и стари - те са част от вековната история на България. Но сега, 7 години по-късно от първоначалната идея на вестника да начертае културната карта на България, е добре да погледнем пак към това, което уж добре познаваме. Да заговорим пак за нашето наследство - материално и нематериално.
Предложенията вече са стотици. Публикувахме част от тях. Очакваме още предложения на електронен адрес [email protected].
Част от тях дойдоха и със специално отпечатаните талони. Например това на учениците от IV г клас от I ОУ "Христо Ботев" - Търговище. Те ни пишат, че за раздела "Природни феномени" е достойно скалното образувание Белият кон, което се намира на 7 км от техния град.
А сега думата имат няколко експерти, които да защитят своите предложения за чудеса. Всички предложения в по-късен етап от развитието на инициативата ни ще бъдат подложени на дискусия и гласуване.
Ето предложенията на проф. Божидар Димитров - директор на Националния исторически музей, патриот и великолепен познавач на чудесата на България.
- Според него номер 1 в списъка трябва да е Плиска - първият каменен град в средновековна Европа по времето, когато на Стария континент са строили със слама и пръст. Първата каменна сграда в Англия е от 1067 г. Нито един майстор не работи с камъни, но в Плиска това се случва. Каменните градове са рожба на българската цивилизация, защитава тезата си проф. Димитров. А там има и уникални светилища и черкви. Базиликата в Плиска е с 25 м по-голяма от "Св. София".
Няколко стотици са планинските крепости в България. Сред тях се открояват
- Цари Мали град в Белчин, Траянови врата, Мезек - те са малки, грижливо изградени от камък и тухли, но именно те са спасили българите при всички нашествия по нашите земи. В тях при битка се е скривало цялото население на околността, а врагът обикновено ги е подминавал - били са трудно превземаеми. "Бъдете благословени български крепости, щитове каменни на земята", възхитил се е един български поет, за разлика от гръцките летописци, които ги наричат мрачни гарнизони и усойни свърталища. Затова Димитров е убеден, че тези крепости трябва да са сред 24-те чудеса.
- Созопол и Несебър - най-ранните градове в българските земи - вратите и на Античността, и на Средновековието, през които нахлуват не само стоки, но и култура, и технологии, и идеи, обяснява проф. Димитров.
Велико Търново според него е един великолепен ансамбъл на българската средновековна и възрожденска архитектура, разположен изключително живописно. Съществува още от времето на хан Омуртаг, когато се е наричал Торум. Рядко съчетание на природа и история. Върху причудливите меандри на река Янтра са два от вече частично реставрираните хълма - Царевец и Трапезица, с техните замъци и черкви, здраво свързани с българската история. За него черквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново е пантеонът на българските царе.
Според изкуствоведката Бисера Йосифова, и.д. директор на Националната художествена галерия, идеята да възродим търсенето на нови чудеса е чудесна, но наистина трябва да се спрем и да погледнем към това, което сме имали и дано да го имаме след време. Ето нейните примери за чудеса.
Тракийската гробница край с. Александрово, Хасковско. Неотдавна японци дадодоха сериозни пари да се направи нейно копие, в което фреските и боите са по-ярки и по-пищни, но оригиналът се руши.
"Тази гробница е по-голяма от Казанлъшката и по-автентична. Според мен няма по-добре изобразени ловни сцени. Вакханалия! Дива и варварска! Местен велможа е изобразен как убива. Може да се различи дори породата на кучетата. Изографисана е и ловната трапеза. Не знам как се е получило копието, но оригиналът е в трагично състояние".
Златото от Варненския некропол - "не само защото е много древно, но и както разбрах от реставраторите, има магия в неговата технология. Спояването на елементите в това съкровище няма аналог в света".
В Ивановските скални манастири човек общува с Господа. През Средновековието са били средище на интелектуалци и граматици, на монаси и царе.
4 Черквата "Св. 40 мъченици" във В. Търново отдавна трябваше да е под егидата на ЮНЕСКО, убедена е Бисера Йосифова, също като проф. Божидар Димитров.
"Там се преплитат езичеството, християнството и най-новата ни история", казва изкуствоведката. Защото там е колоната на Омуртаг, на която е написано "Човек и добре да живее...". Църквата е строена е от царете Асен и Петър, там е обявена независимостта на българската държава - затова би могла да бъде символ на българската държавност.
- Тракийското светилище в Старосел и комплексът "Перперикон" са сигурни кандидати за 24-те чудеса, смята Йосифова. Добавя Мадарския конник - езически символ, но и преход към християнството, символ на светците конници и войни като св. Георги и св. Димитър, елегантен преход от тотемите към Христос.
- Миниатюрите в "Четвероевангелието" на Иван-Асен II, което се пази в Лондон - истински разказ за българската история, а не просто висококачествени миниатюри.
4 Истинска магия според Йосифова има при Седемте рилски езера - общение не само с природата, но и с Космоса. Тя съветва да не пренебрегваме ждрелото на река Ерма - там има манастир с икони на български светци - например св. Иван Рилски.
В раздела "Нематериално наследство" би предложила езически обичаи, вписали се в православния календар - старци, бабугери, кукери.
Ето предложенията на проф. Светослав Овчаров - преподавател в НАТФИЗ, сценарист и режисьор на исторически ленти и игрални филми, основател на телевизия за пътешествия и кулинария.
- Крепостта "Овеч" над Провадия.
- Устието на река Велека, защото "като се обърнеш с гръб към Синеморец, оставаш лице в лице с изяществото на природата".
- Кордопуловата къща в Мелник. "Може и да не е съвсем българско строение, но си е в България. Един от малкото замъци на родината ни".
- Църквата на Земенския манастир. "В запазените фрески от ХI век има един петел. Оня, новозаветния, дето е казал за него Исус "докато петел пропее, три пъти ще се отречеш от мене". Петелът е нарисуван голям колкото апостол Петър. Важен, български петел".
- Златото от Варненския некропол. "Преди няколко хиляди години хората са тачели почти същите предмети, както и днешните. Онова, което най-бавно се променя, е човекът".
За Овчаров сред чудесата на България са и филмите на Рангел Вълчанов. "Още в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век имаме режисьор, който прави филми на световно равнище" и стихотворенията, пиесите, сценариите и преводите на Валери Петров. Като ги четеш и си казваш: "Колко красив е езикът ни. Колко добър е народът ни. Добре е да ги четем по-често, че иначе н за красотата на езика се сещаме, за добротата на народа да не говорим".
Според Пейо Колев, който поддържа сайта "Изгубената България", би било добре покрай инициативата на "24 часа" за "Новите 24 чудеса на България" столичната община да се подсети да махне паркинга пред Княжевския дворец и да бъде възстановена естествената връзка с парка срещу него - някога част от дворцовия комплекс. А вместо Етнографски музей и явно отеснялата Национална художествена галерия дворецът би могъл да стане музей на българската държавност, предлага познавачът на Стара София.
Приканваме читателите активно да пишат и коментират предложенията за нови 24 чудеса, да споделят и своите идеи.
