Ако отидете в неделя в 8 ч сутринта до централната римска гара "Термини", ще се озовете пред поток от български имигранти, които изпращат багаж и пари на близките си по наши микробуси или коли.
Това са предимно жени, работещи като болногледачки или домашни помощници срещу 8-11 евро на час, или мъже, които се трудят полулегално в строителството или като общи работници за 50-80 евро на ден. Те се притесняват да говорят с журналисти и не желаят да дават информация за себе си.
Пътуващите всяка седмица до Рим български коли и микробуси са на практика връзката им с родината. Колите докарват вестници, лютеница, слънчоглед, вафли и сирене, а отнасят сакове с багаж (срещу 10-20 евро единия) или пари в брой, поверени от имигрантите. Захранването на семействата на имигрантите с пари по автобуса става срещу лихва, която е винаги по-изгодна от тази на международните компании за трансфер на пари или на банките. Организацията е наистина стройна, тъй като шофьорите, които се явяват като финансови агенти, отнасят повереното им не само до София, а и лично до повечето големи български градове. Десетки хиляди евро пътуват всяка седмица на доверие между Рим и България - измамите са изключени, тъй като през следващата седмица колите се връщат по същия маршрут, за да поемат нов капитал от имигрантите. Подобна е ситуацията обаче и в Милано и Неапол.
В един популярен сред българите в Италия виц се пита ДКолко милионен град е Дупница?" Отговор няма, но въпросът за броя жители в този град си го задават непрекъснато мнозина, като се има предвид, че където и да отидеш в Италия, срещаш дупничани. Заедно с многобройни жители на Видин, Враца, Раковски, Монтана и Пловдив те са част от онези 4 милиона имигранти в Италия, които съставляват вече 6,5% от населението й. Това съотношение е далече от 10-те процента чужденци в Германия, Холандия или Австрия, но за Италия и за нейната социална система са като истинска експлозия. През 1991 г. например имигрантите са достигали едва 0,6 на сто от населението й.
Въпреки че за българи се пише отвреме навреме предимно в черните хроники на всекидневниците, сънародниците ни почти не се забелязват на Апенините. Много често можете да чуете в разговори с италианци, че сте първият българин, когото виждат. В действителност, българите не са сред първите 20 имигрантски общности в Италия, където рекордьори по присъствие са румънците, албанците и мароканците. Румънците, за които се смята неофициално, че надхвърлят милион на Апенините, са най-честите извършители сред чужденците на престъпления в Италия. Като резултат - срещу тях се наблюдават най-често и негативни настроения, свързани с наплива на граждани от новоприетите членки в ЕС . Ако пък поискате издаването на някакъв документ от рода на застраховка, не е рядко в първия момент да ви го откажат, тъй като многобройни служители в частния сектор все още не знаят, че България е в ЕС.
Според консула ни в Рим Марияна Бояджиева може да се смята, че в момента има близо 120 000 българи в Италия. За разлика от общия брой имигранти в Италия, 88 на сто от които живеят в Централна и Северна Италия, българите предпочитат друга Дгеография". Истински бум от българи се наблюдава през последните години в бедните южни области Кампания (с център Неапол), Калабрия (с център Реджо Калабрия) и Пулия (с център Бари). За последните български избори беше открита дори за пръв път избирателна секция и в разположения под Везувий Кастеламаре ди Стабия. Причината за мощното българско стълпотворение в трите региона е, че цели семейства се наемат като сезонни работници в земеделието срещу минимално заплащане. Повечето живеят в лагери с бараки и палатки и при мизерни условия.
Въпреки хилядите българи, заливащи полетата на Южна Италия обаче все повече българи от Централна и Северна Италия си заминават масово за родината.
Кризата, разтърсила силно и италианците, чийто среден годишен доход на глава от населението е 19 000 евро, е причина за чувствителния отлив сред българските имигранти през последните две години. Става въпрос за хора, работещи почасово най-вече в строителството или в домакинствата. Подобна работа все още се намира, но разходите за квартира и други нужди са вече доста по-високи и не позволяват на едно семейство да се издържа. ДВ един 50-хиляден град като Ладисполи (до Рим) на едно малко семейство му трябват месечно минимум 1000 евро само за квартира и храна. С това, което то печели, вече не е възможно да се покриват тези разходи. Мнозина предпочитат да си отидат", казва Николай Христов, който от 17 години живее в Ладисполи.
Марияна Бояджиева, консул на България в Рим:
Много е трудно да се засече точният брой на българите в Италия в момента, но смятаме, че са между 100 000 и 120 000. Концентрирани са най-вече около големи градове като Неапол, Рим, Милано, Реджо Калабрия и работят предимно в строителството и в домакинствата. В малките общини около Рим можете да намерите многобройни общности от Враца, Видин, Монтана, Раковски, Дупница, в градовете около Милано също има много жители на Дупница. Има обаче и много хора от Варна, Русе и Пловдив.
Моето обяснение е, че заради силната криза и безработица в Северозападна България много хора от тези градове идват в Италия, за да търсят работа. Веднъж заселилите се тук българи придърпват и свои близки и роднини от същия град, така че се образуват цели семейни общности в някои италиански общини", допълва консулът.
На фона на румънци, албанци, украинци и др. българите са само една дребна частица в мозайката на престъпността, дело на имигранти. Според консула ни в Рим Марияна Бояджиева в момента има близо 200 наши сънародници в италианските затвори. Най-честите обвинения, по които биват съдени, са свързани с трафик на хора и насърчаване на нелегална имиграция. Тук обаче не става въпрос само за шофьори, в чиито тирове са били открити имигранти от страни извън ЕС. Много често биват арестувани и българи, които в леките си коли укриват по няколко имигранти. Те влизат в Италия предимно с фериботи от Гърция. Наркотрафикът и фалшифицирането на кредитни и банкоматни карти също са сред честите обвинения, повдигани срещу наши в Италия.
Много от българите, изтърпяващи присъди в италианските затвори, не знаят, че могат да поискат преместване в български затвори. Подобен трансфер може да бъде поискан чрез адвокат, който подава молби до министерствата на правосъдието и до съответните прокурори. Трансферът може да стане само ако е била изтърпяна поне половината от присъдата. Самата процедура обаче е доста дълга, може да трае и 2 години, така че цялата операция може да се окажа ненужна, ако става въпрос например за една 4-годишна присъда.
Диана Бациева от Пазарджик
Когато през 1994 г. Диана решава да замине за Италия при бившия си съпруг, тя играе в постановката "Както ви харесва" на Леон Даниел в Театъра на Народната армия. Близо 10 г. актрисата е на сцената на този театър, където стига от родния Пазарджик. Мнозина помнят Диана и в ролята й на Зорка във филма "Лавина", която изиграва още в кандидат- студентските си години за ВИТИЗ.
Вече 13 г. Диана върти билков магазин, в който човек може да купи от природна медицина (има над 100 билки) до диетични бонбони, етерични масла и козметика. Вроденият вкус на Диана към естетиката се улавя и в начина, по който е нареден магазинът й в центъра на Ладисполи. В разположения на 40 км северно от Рим морски град, в който апартамент с две спални върви от 150 000 до 200 000 евро, животът е по-спокоен и икономичен.
"В България винаги съм изпитвала влечение към натуралните продукти. Завършила съм и курс за масажисти, имам дори и диплома. Когато пристигнах в Италия, бях за известно време търговски представител на фирма. Запознах се с жена, която работеше в билков магазин в близкия град Чивитавекия - като усети, че разбирам от тези неща, ме натовари да се занимавам с промоцията на магазина й. По-късно отворих този магазин в Ладисполи с още две момичета. В началото беше много трудно, докато се сдобием с лиценз за откриването на подобен магазин. Трябваше да чакаме 6 месеца, докато излезе разрешението. Постепенно бизнесът потръгна. Работим и с много лекари. Изкарах и курс за работа с билки."
Диана има 25-годишен син Александър, който учи комуникации в римския университет и успоредно работи на летището. Преди 9 г. българката успява да си купи и къща на брега на морето в Ладисполи. "Ако си легално пребиваващ, работиш добре и всичко ти е наред, няма пречки да успееш. За да си купя къщата, взех сама заем от банката за около 80% от стойността на имота. Сега изплащам по 500 евро на месец, което е по-малко от един месечен наем. Театърът в момента ме интересува само като зрител. Ходя често в театър "Систина" (един от най-реномираните в Рим - б.ред.), а като се върна в София, гледам и местни постановки."
Стела Кинова от Ловеч: Два пъти въоръжени ме обираха в супермаркет
Преди 13 години Стела оставя България, където работи като моделиерка в шивашка фирма, и пристига в Рим сама. В началото пребивава нелегално. Издържа се, като работи всякаква работа в хранителен магазин в центъра на Вечния град. Днес 47-годишната Стела е управителка на супермаркет "Еуропа" в Рим и командва десетина души персонал.
"Когато мине покрай нас, направо ни хваща ток", казва един от подчинените за взискателната си началничка. Стела е човекът, който се занимава с обработването на фактури, с плащането на заплати, с определянето на цените на стоките. В миналото е била два пъти жертва на въоръжени обири в супермаркета, в който работела. "Когато ти насочат дулото, не мислиш за абсолютно нищо, гледаш само да дадеш парите от касата."
"След две години живот в Рим реших, че искам да остана именно тук", спомня си Стела. В течение на годините преминaва от магазинерка и касиерка до зам. управител и управител. Има постоянен договор за работа, ползва 26 дни годишен отпуск и работи от 7,30 сутринта до 20,30 вечерта. В събота задължително е на работа, често й се налага да ходи в магазина и в неделя.
"За да стигна навреме на работа, ставам в 6 часа.Пътувам с колата си по 25 км, тъй като живея под наем в Чампино."
Стела изплаща кредит от 7000 евро за мебелите си, но мечтае да си купи собствен апартамент. В близката на Рим община Албано има като че ли подходящ апартамент от 180 000 евро. За двама души с месечен доход от минимум 3000 евро банката дава 100% заем с твърда лихва на 30-годишно изплащане.
Мечтата на Стела е да открие и собствен супермаркет. "Необходими са минимум 200 000 евро за отварянето на магазин на франчайзинг."
Скоро от България ще пристигне и 22-годишният син на Стела, който е работил в магазина на майка си и в миналото. По-голямата й дъщеря пък вече живее с мъжа и детето си в Испания.
Николай Христов от Тетевен: Дадоха ми 1900 евро компенсация за нисък доход, жена ми се разплака
През 1991 г. бившият енергетик Николай решава да тръгне за Италия, тъй като ликвидират и двете организации, в които работи в България. Заедно със свой приятел пристигат в южния град Термоли, където той намира работа като автотехник, но приятелят му - не. Двамата решават да поемат към Милано, за да търсят работа. Нощем спят в колата, а вечер работят тук-там.
Една вечер ги обират и Николай остава едва със 100 марки в джоба. "Бяхме спрели в едно селце, за да пренощуваме в колата, когато на сутринта един човек чукна на прозорците ни. Донесе ни поднос с кафе, уиски, козунак. Бяхме решили да се връщаме в България, но той каза - останете тук. Така след няколко дни се регистрирахме в полицията, а през януари 1992 г. започнах работа в автосервиз срещу 200 000 лири (103 евро - б.р.) на седмица. След това отидох в магазин за продажба на аларми. В края на декември обаче видях обява за нов автосервиз в Рим, за който търсеха техници. С помощта на речника научих за няколко дни на италиански терминологията и се явих. Взеха ме веднага", разказва 55-годишният Николай от Тетевен. През 1995 г. получава работна виза. 6 г. след работата си за други решава да открие собствен сервиз в Ладисполи.
"Нямаше никакви спънки. За стартирането на дейността трябваше да подам документите си в Камарата на частните занаятчии и в Търговската камара. Оттам получих сертификат, че мога да работя с всички категории аларми. В началото имах страшно много работа, тъй като вече ме познаваха. Пуснал съм над 5000 реклами на магазина ми в пощенските кутии."
Тогава пристига и синът на Николай, който също се включва в бизнеса. Всяка сутрин Николай отваря в 8 часа, а вечер затваря в 20 часа. Често обаче работи и в събота и неделя.За разлика от другите сфери, кризата носи за него още повече работа. "Хората научиха, че не трябва да купуват евтини продукти. Старото скъпо е по-добро от новото евтино", е обяснението на Николай. В момента той поправя всякакъв вид електроника, отговаря и за поддръжката в няколко големи фирми. Със спечеленото досега е издигнал двуетажна къща в Рибарица.
"Твърдо гледам назад към България. В Италия никой не ни е пречил, дадоха ни възможност да се развиваме, оцениха ни. Ако ни преоткрият и в България, съм готов да се върна след две години, когато малкият син завърши училище."
Големият 33-годишен син на Николай пък вече е намерил късмета в работата си в северния град Бергамо, където си е купил и къща на изплащане. Много български семейства около Николай обаче се връщат в България - "Не издържат на високите разходи". Николай обяснява, че повечето българи в Италия не познават социалните програми на общините. "Ако имаш договор за наем, трябва задължително да го заверяваш в регистър всяка година. С него можеш да кандидатстваш в общината за обезщетение, ако доходът ти е нисък. Една година занесох вкъщи 1900 евро годишна компенсация за наемите. Жена ми направо се разплака."
Николай съветва българите в Италия, че могат да кандидатстват за обезщетения от общините и за всички спортни и учебни пособия на децата си.
Николай е обаче активен и в сферата на българо-италианските връзки. Благодарение на него Тетевен и Ладисполи се побратимиха, така че сега на всеки празник на италианския град се вдига българският флаг и се слуша българският химн.
