Mечката, колкото и да звучи невероятно, е "мек" дивеч за куршума в сравнение например с дивата свиня и особено с разярения карпатски елен.
Голямата устойчивост при раняване, която забелязваме много често тъкмо при ревящия мъжки елен, липсва при този грамаден хищник. Фактът, че ранената мечка реве болезнено, говори до известна степен за неустойчивост. Естествено, това не означава още, че не трябва да се преценява добре къде да се прицелим в мечката. Лекомисленият изстрел дори и при мечката не отговаря на ловните принципи.
За всеки случай необходимо е да стреляме съвсем отблизо в главата на мечката. Когато идва насреща, добра прицелна точка е някое от очите й сред плоското чело, ако се прицелваме в главата й отстрани, тогава трябва да се целим в ухото й. Ако мечката се е изправила срещу нас, трябва да стреляме в средата на гърдите, на височината на раменете. Този изстрел разкъсва аортата и смъртта настъпва след няколко мига.
Спорен е въпросът къде трябва де се стреля, когато мечката е обърната със страната си: в плешката или в гръдната кухина? Който е виждал одрана мечка и познава грамадните мускули, покриващи на дебелина около педя раменната й област, ще повярва лесно, че този мускулен пласт и под него костта на плешката могат до голяма степен да деформират куршума и по този начин да намалят неговото навлизане навътре. Така че навлезлият една педя зад плешката куршум в такива моменти дава по-добър резултат. Разкъсва белия дроб и понякога излиза от другата страна.
А що се отнася до търсенето на мечка след раняване, в такъв момент прибързаното преследване крие в себе си опасност. Но това прави търсенето по-интересно, като, разбира се, не означава да се откажем от всякаква предпазливост. Раняването е една от малкото причини мечката да нападне човека.
В съзнанието на мнозина мечката е най-опасният хищник в България. И днес някои баби плашат малките си внучета с думите: "Тихо, че Баба Меца идва..." По-големите деца знаят, че "Който се бои от мечки, не ходи в гората".
Поколения българи, израснали с романа "Под игото", са се възхищавали от образа на Боримечката. Често може да се чуе в някоя задимена кръчма закана от рода на: "Ще те гази мечка".
Но не всичко в народните предания е истина. Обоснован ли е този страх? И да, и не!
Според официални данни броят на мечките в България през 2008 г. е бил около 800. Вероятността да я срещнеш е малка. Като всяко животно, населяващо страната ни, и мечката се страхува от човека и избягва срещата с него. Рядко атакува, ако не е ранена. Според Райчо Гънчев - най-добрия познавач на мечката в България в 80% от срещите с човек мечката предпочита да се оттегли, в 10% демонстрира лъжлива атака, но в останалите 10% е борба на живот и смърт.
Няма ловец, застанал на пусия в район, обитаван от мечки, на когото да не му цъка под лъжичката, въпреки превъзходството, което му дава оръжието. Проблемът е, че отстрелът на мечки е забранен. А и да е разрешен, не си сигурен дали в онзи критичен миг на прицелването ръката ти няма да трепне от втълпявания и генетично предаван страх.
Ако я убиеш - добре, ако не я удариш - пак добре. Но ако я раниш, господ да ти е на помощ. Това на пръв поглед тромаво животно има невероятна пъргавина и бързина. И докато презаредиш с разтреперани ръце пушката...
Слушал съм разкази на опитни ловци за срещите им с това от една страна безобидно, от друга - опасно животно. Не можеш да стреляш, няма и накъде да бягаш (най-малкото заради подигравките, които те чакат от колегите ловци). Стоиш и чакаш, прикрит зад някое дърво. Не знаеш ранена ли е, на какъв кеф е след като кучетата я лаят, ръфат и са по петите й. Ръцете се изпотяват, ударите на сърцето се ускоряват и то бие "джангър-лангър", като влачена тенекия по павета. Когато разлютеното от кучетата двеста-триста килограмово туловище е само на два метра от теб, се молиш богу да не те удостои с вниманието си.
Подминава те. Треперещите пръсти дълго търсят кутията с цигари. Налапваш една и малко преди да я запалиш, току се сетиш да провериш дали отделителната ти система е издържала на напрежението.
Гледа човек на снимки: повалени мечки, а до тях се кипрят дебеловрати западноевропейски колбасари или едва ходещи графове, на които некрологът им стърчи от джоба. И се чуди човек: като как така са се сдобили с този трофей? Откъде сили, умения, смелост в такива хора да излязат в двубой с този звяр? Плащат си яко (от $10 000 до $25 000) и в повечето случаи получават трофея по следните няколко начина.
Ето единия. Заведат въпросния баровец в резерват и му помогнат да се изкачи на някое чакало. На двайсетина метра се намира дърво, намазано преди един месец с мармалад мечката си го знае и си идва всяка вечер към 17 часа да го ближе кротко. Прицели се нашият човек, гръмне - и готово! Ако случайно не може и при тези идеални условия да я уцели смъртоносно, тръгват егерите, свършат си работата и го залъжат след няколко часа, че са я намерили мъртва.
А ето и друг начин, използван след 10 ноември от предприемчиви българи. Пазарят мечка от циганин за няколко хиляди лева. Хранят си я, поят си я. Сложат бизнесмена на определена пусия. Пуснат мечката, а след нея и кучета. Гоначите я направляват с викове, да не стане грешка. Покаже се животното пред бизнесмена - и работата е готова.
Разликата от 20 000 долара до 2000 лева отива в джоба на предприемчивия българин, а за чужденеца - снимка с трофея и кожата като доказателство за героичния подвиг.
Е, има и други начини, но по-добре да се запознаем с истински случки, разказани от истински ловци и писатели.
Бел. ред.: Авторът е ползвал изследвания на проф. Николай Ботевю
ЛЮБО НИКОЛОВ
Дръжте я поне на 5 м дистанция
Mечката е невероятно интелегентно животно. То не напада човека с изключение на няколко случая.
Първо, когато дистанцията между нея и човека е по малко от пет метра, тя става непредсказуема - затова е добре ловецът да мръдне, да се изкашля, за да я прокуди.
Второ, ако е с малки мечета и човек се приближава към нея.
Трето, ако се преследва много дълго време и не й се дава възможност да почине и да се нахрани - тогава се обръща срещу ловеца. И, разбира се, ако бъде ранена. Мечка стръвница се стреля само на равно или когато се качва по ската, но никога, когато е над човека, за да не падне върху него.
Човек може да се окаже в позиция на неизбежна самоотбрана. Брат ми Димитър Кушлев, който 15 години беше професионален егер, веднъж изпадна в такава ситуация. Беше въоръжен с едноцевка. След като мечката дойде на три метра от него, той стреля и се покачи на едно дърво.
Бях свидетел на силата на мечката. Брат ми и още двама ловци започнаха да я преследват, за да я убият. Звярът измъкна смърчове, високи около два метра, заедно с корените и направи харман.
Наблюдавал съм агонията на мечка стръвница при друг лов. Като стиснеше в устата си една ритловица, дълга 6 метра и дебела 12 см, дървесината се разпадаше на кибритени клечки.
Мощта на това животно е невероятна. То е силно почти колкото тигъра. Ако се сбият амурски тигър, който е най-големият от вида си, и мечка, изходът е 50 на 50. Това е доказано от лововъдите. Ако тигърът е женски, а мечката - мъжка, тигрицата няма шанс.
Разказано от проф. Стоян Кушлев, председател на Комисията за отнемане на имущество, придобито по незаконен път
Белята натръшкала 46 овце в с. Яворово
C Николай Хайтов имахме съседни къщи в с. Яврово. Всяка сутрин изкачвахме върха над селото, където имаше параклис. Една сутрин по пътя ни срещна човек с магаре:
- Здрасти, Николайчо - така му викаха местните. - Къде, бе? Отивате да видите белята?
Следмалко друг с каручка:
- Ей сега бях при нашите на саите. Голяма беля.
Този път се заинтересувахме:
- Каква беля?
Човекът, доволен, че знае повече от нас, поясни важно:
- Мечка натръшкала 46 овце.
Не минахме и 500 м и чухме бученето на камион. Видяхме, че е пълен с овце, които се бяха подули от топлината. Вярно било.
Пристигнахме до саята. Какво сварихме? Седнал овчар. До него още един. Отстрани момче - синът на овчаря. В краката му лежи виновно куче. Калта червена от кръв, стената също. И едно яре, което врещи. Видяхме отпечатъци от лапата на мечката. Голямо нещо.
Момчето възбудено възкликна:
- Ех, да ми беше пушката....
- Какво щеше да направиш бе, пикльо? - скастри го баща му.
Според мен причината е било ярето. Тръгнала е мечката да го гони, не могла да го хване и е натръшкала овцете.
Прибрахме се в Яврово. На обяд от Слънчев бряг пристигна английската писателка Мерсия Макдермот. Тя беше приятелка на Жени - жената на Хайтов.
Разказахме й за "белята". Мерсия започна разчувствано: Как? Тука? Какво говорите? Сутринта тръгвам от една цивилизация - плажове, ресторанти, барове, тенис корт, езда и след 4 часа път стигам до място, където мечка изяла 46 овце. Няма такава държава. Качи се до кошарите и се върна страшно впечатлена.
На другия ден се срещнахме с брата на Николай - председател на ловната дружинка в Асеновград. От него разбрахме, че мечката е била "кубадинка" - подарък на бай Пенчо от Чаушеску. Имало убити и крави, и телета... Получило се е разрешение за отстрела й. Вечерта няколко ловци щяха да й правят засада. Развълнувах се. Пожелах и аз да участвам.
- Недей, другарю Черкелов. Тая работа не е проста - разубеждаваше ме братът на Николай.
- Стига глупости! Не съм ловец от вчера. Пушката ми е винаги в багажника на колата - отсякох аз.
Вечерта вързахме ярето за примамка и зачакахме. Не се получи, но ми беше интересно. Разбрах какво е цяла нощ да стоиш, без да мърдаш и да пушиш.
Имах работа и не можах да участвам в следващите варди. На третата вечер мечката дошла при врещящото яре и я гръмнали.
След време Николай ми разказва:
- Георги, страшно мечище. Мерихме я на двора. Ето от тук до теб беше.
Погледнах - над два метра и половина. Усъмних се:
- Преувеличаваш, Николай!
Той се обърна към жена си:
- Жени, кажи!
- По-дълга беше!
Разказано от актьора Георги Черкелов
Мистерия - Долорес и Бианка оплешивяха!
"Скъпи посетители, за съжаление в момента нашите очилати мечки не са особено атрактивни!"
Специална табела предупреждава гостите на зоопарка в Лайпциг за шока, който им предстои да изживеят, ако решат да идат до клетката на очилатите мечки.
Долорес и Бианка представляват наистина страшна гледка. От месеци те прогресивно губят козина и в момента са почти напълно плешиви. Вече трудно може да се каже какво животно са, ако на табелката на зоопарка не е указано. Приличат по-скоро на кръстоска между слон и мравояд, отколкото на пухкава южноамериканска мечка. Видът им е толкова смущаващ, че управата на зоологическата градина препоръчва на родителите да не водят при тях децата си, за да не ги травмират. Училищни класове и детски градини също биват молени да заобикалят клетката на очилатите мечки.
Въпреки предупрежденията напливът към Долорес и Бианка е огромен. И как иначе! От няколко дни те са истинска световна медийна знаменитост. "Показват ги толкова често по телевизията, че могат дасе конкурират с Анджелина Джоли и Брад Пит.
Само дето не са толкова красиви", шегува се 30-годишният Петер, един от чистачите в зоопарка. Той самият за първи път вижда подобен феномен, макар че се занимава с животни от дете.
Оплешивяването на мечките е истинска мистерия за целия персонал на зоологическата градина. Никой не може да каже на какво се дължи падането на козината им. Със сигурност то е съпроводено със силен сърбеж, но извън него мечките не страдат.
"Лекуваме ги, изследваме ги, мажем ги с различни мазила, за да облекчим сърбежа", разказва говорителка на зоопарка.
"Става дума вероятно за наследствена болест, нещо като себореята при хората", опитва се да обясни тя. Ветеринарните лекари са обезпокоени не само от факта, че нямат конкретно обяснение за ставащото, а и от съобщения на техни колеги из цяла Европа, че очилатите мечки в зоопарковете оплешивяват.
Има най-различни версии за евентуалната причина, обяснава Жерар Баарс от Международната фондация за защита на мечките пред Би Би Си.
"Храната или климатът може да са в основата на проблема. Това са тропически животни, които сме принудили да живеят в условията на умерен климат", посочва той. Според експерти е добре мечките да не бъдат пускани .на свобода в родината си, каквито призиви имаше сред населението.
Очилатите мечки (Tremarctos ornatus) са единствените представители на мечките, които обитават Южна Америка. Срещат се в Колумбия, Венецуела, Еквадор, Перу и Боливия. Предпочитат горските региони на височина 1900-2350 м над морското равнище. Те са нощни животни, през деня спят в хралупи. Когато търсят храна, се катерят ловко по дърветата. В клетките им повечето от тези условия липсват.
"По-добре е да се създадат тропически условия в клетките им. На свобода те няма да преживеят и ден", обяснява Баарс. Те имат нужда обаче от висока температура и висока влажност.
Друга теория за странната болест е, че тя се причинява от стрес. Възможно е интересът на посетителите дори да увеличава страданието им. При животни на свобода оплешивяване не е наблюдавано досега. В зоопаркове в САЩ и Бразилия обаче има подобни случаи. Затова тезата за стреса като причинител е една от сериозно обсъжданите.
Учените работят обаче най-усилено по третата версия - рядък генен дефект, който се проявава при условия на стрес. Засега резултат от проучванията им все още няма.
Мечките продължават да бъдат мазани многократно през деня с различни кремове срещу сърбеж.
През зимата ще бъдат пускани по-рядко навън, за да ги предпазят от студа. Опасност за здравето и живота им засега няма.
"Може би те просто са екоактивисти и са се присъединили към призива да не се носят кожени палта", шегува се с мечките чистачът Петер.
КАПКА ТОДОРОВА, Германия