Последната американска бомбардировка на София бе преди 65 години.
Грешка! Всъщност беше само преди 10 години, когато столицата ни бе поразена от "приятелския огън" на НАТО по време на войната му срещу Югославия.
През 1999 г. Западът бе твърдо решил да се отърве от последния диктатор в Европа Слободан Милошевич и да проправи път за уголемяването на проекта ЕС.
Използвайки етническото прочистване на Косово от албанци, Западът пусна самолетите на НАТО да размажат инфраструктурата на Югославия и да принудят Слобо да клекне. За тази цел България като послушен кандидат за НАТО даде небето си на американските самолети.
Сърбите ни обвиниха в братоубийство, макар че точно те да го кажат, не им отиваше.
Американските пилоти си свършиха работата и даже прекалиха. За щастие не чак толкова, колкото прекаляват сега в Афганистан.
На 28 април 1999 г. вечерта натовски изтребител по време на атака по сръбски цели около Пирот е осветен от сръбски радар. За да се защити, пилотът изстрелва ракета срещу радара. Сърбите обаче го изключват.
Ракетата загубва целта и се насочва устремно към столицата ни. Няма сведения българската противовъздушна отбрана да я е засекли и не да я унищожи във въздуха, но поне да е подала сигнал за опасност.
По онова време, а и сега България не разполага с противоракетни установки тип "Пейтриът", които се прочуха във войната срещу Саддам, когато той биеше по Израел с ракети "Скъд".
Щатският боеприпас пада чак в кв. Горна Баня и отнася покрива на къщата на ул. "Роза" 15. Константин и Диана Върбенови, 2-годишното им дете и бабата оцеляват без драскотина.
Точно в този момент журналистът от "24 часа" Васил Сотиров вечеря със семейството си на 9-ия етаж в блок в "Овча купел". Оттам Горна баня е като на длан.Той вижда огнено зарево, чува и оглушителен трясък.
"Първо съпругата ми предположи, че е мутренски взрив. Аз обаче веиднага допуснах, че е заблудена американска ракета, защото като журналист международник следях в детайли хода на военните операции в Югославия. А и бях наясно, че оттам са само 40-50 км поправа линия. Веднага позвъних в редакцията да изпратят екип", разказва Сотиров.
И наистина, репортерите на "24 часа" са първи на мястото на попадението, далеч изпреварвайки дори президента Петър Стоянов. Те първи успокояват слисаните домакини. Като интелигентни и просветени хора Върбенови също за наясно какво е станало .
"Нямам чувството, че живея втори живот. Обикновено то се появява, ако оцелееш в тежка катастрофа, но при нас го няма. Живеем нормално, поправихме си къщата. Вече имаме още едно дете", казва днес Диана Върбенова.
Съпругът й Константин е строителен инженер, който сам си е проектирал къщата, построил я, а след въздушното нападение си я е поправил.
Понеже горната част я няма, Върбенов излива 4 подпорни колони по ъглите и още една в средата на къщата, за да заздрави конструкцията. После разстоянието между колоните и къщата е запълнено със строителен материал, за да стане хубаво, като за "пред хората".
Сега вече никой не може да различи, че къщата е била жертва на съюзническа бомбардировка. Една от най-хубавите в Горна баня е.
"Само дето и след 10 години не е ясно какво стана. Кой е самолетът, стрелял по къщата ни? Откъде дойде тая ракета? От Сърбия или от небето над София?
Имаше сто версии и накрая никой не ни каза какво и кой точно?", чуди се Диана. Жената и до днес продължава да е уважаван преподавател по английски език в Би Би Си център в столицата.
Цял ден след подпокривното опустошение кабинетът в София не може да разбере чия е ракетата? На американци ли е, на сърби ли е? Отмъщават ли си комшиите за предателството, в което са ни обвинили, или натовците си изсипват товарите върху България?
Самият пакт дълго отрича ракетата да е негова, но накрая признава. Тогавашният военен аташе на САЩ полк. Уилям Хол отива в МВР да идентифицира останките и казва- ракетата е американска, противорадарна тип AGM 88-HARM.
Чак тогава и българите си казват, че нашата противовъздушна отбрана е засекла самолета още като нахлул в България - в 21,39 часа. Според експерти пилотът така и не е разбрал, че е навлязъл над българска територия.
Пред парламента премиерът Иван Костов чете доклад, че ракетата е изстреляна от Сърбия. Била пусната на 20 км югозападно от Пирот в североизточна посока по сръбска цел, но я загубила и летяла 80-100 км неуправляема.
Горивото й се свършило над Горна баня и затова е паднала там, казал премиерът. Висши военни тогава нарекоха тези обяснения на Костов абсурдни.
"От всичките политици, дето се изсипаха тук и обещаваха някакви работи, единствено президентът Петър Стоянов по-късно се обади. Звънеше да поздрави за Коледа и си говореше по телефона със сина ми. Другите изчезнаха. Не че ни трябват. Ние не сме хора, които се занимават с политика", казва Диана.
"Предложи да ни води в свободен апартамент, който имал, но на нас не ни беше до това. Не знам, може и да се е шегувал, но не вярвам."
Диана и Константин като млади хора подкрепяли влизането ни в НАТО навремето и ракетата не променила политическите им възгледи. Да, обаче е трябвало да си направят къщата отново.
Оповестяват се оценки, че щетите по дома са за 67 000 лева, а отделно НАТО трябвало да плати 19 550 лв. морални щети.
Това моментално предизвиква гнева и простотията на завистниците. Характерът на коментарите в квартала се променя. От "Добре, че не падна върху нас", се стига до
“Защо не падна върху моя покрив, че и аз да сиоправя къщата". Тези неща са си нормални, национална черта.
"Истината е, че ни бяха преведени 15 000 или 16 000 лева, не помня точно. Част от ремонта бе платен от общината, останалото си го поехме ние", казва Диана.
"Понякога се шегуваме, че не можем да я продадем тази къща. Тя има колекционерска стойност, бомба е падала върху нея и още я има", добавя младата жена.
Тогавашният вътрешен министър Богомил Бонев проявява инстинкт на бъдещ адвокат и обещава, че ще помогне на семейството да съди НАТО. "Но ние такова намерение не сме имали, нито пък сме търсили начини да го правим."
Десетките шрапнели от ракетата са раздадени на приятели. Фамилията е запазила една тенекиена кутия с железни отломки. И книга с репродукции на Микеланджело, съветско издание, продупчена от осколка.
Какво се е променило за 10 г.? Преди взрива под поква е склад. Сега е стилно обърнат на спалня. Котката, която преживя удара на НАТО, е сгазена от камион. Както се казва, всеки си има собствена смърт и само от нея не може да избяга.
Баба Стефанка, майка на Константин, щастливо си старува вече на 97 години.
Да е жива и здрава - що са бомбардировки над София, всеги е приживявала.
В семейството се ражда още едно момче - Антон, който сега е 6-годишен.
Константин Върбанов израства в строителния бизнес. Работи за чужд инвестиционен фонд, който строи в България. Двегодишният при атаката Константин, който влезе във вестниците с репликата "Голяма беля стана, мамо!", е на 12 г. и се грижи за по-малкия си брат.
Семейството си остава прозападно настроено, а Петър Стоянов от 8 г. не се е обаждал. Нито пък Бонев се е вясвал наоколо.
България е в НАТО, че даже и в Европейския съюз, а Милошевич бе съден, недосъден от трибунала в Хага и вече изгни в гроба.
МИЛЕН ПЕТРОВ
Провряхме се през дувари и трънаци
На 28 април 1999 г. целият спортен отдел на "24 часа" вечеряше в ресторанта "Вестникар", сега "Интервю", в сградата на Полиграфическия комбинат. Сбирката се проточи, защото в съседно сепаре заседаваше редакционният съвет, Валери Найденов говореше сладкодумно и заведението просрочи работното си време.
Около час преди полунощ, точно когато щяхме да си тръгваме, бе съобщено на главния ни редактор тогава - Валери Найденов, че над Горна баня има огнено петно. Със спортния журналист Крикор Румян и фотографа Йордан Симеонов веднаха поехме с редакционна кола. Бяхме скептични за "новината", защото доброжелатели съобщаваха за паднали бомби в София почти всеки ден.
След минути обаче усетихме, че наистина е станало нещо лошо заради огромния брой патрулки, с които се изпреварвахме по бул. “България” в посока към Витоша.
Заради късния час ли, заради шанса ли, стигнахме първи от всички екипи, дори и телевизионните. Спряха ни на няколко преки от къщата, поразена от натовска ракета. Имаше плътен кордон от военни и полицаи. Никой от тях не откликна на молбите да ни пуснат до самата сграда. Отказваха и всякаква информация.
За щастие обаче вечерта се беше случила топла. На една уличка местни младежи споделяха какво са преживели само преди броени минути. Благодарение на тях и срещу почерпка от няколко водки се запромъквахме напред през дувари, храсталаци и дворове.
Успяхме дори да влезем в порутената къща на сем. Върбенови. С часове разговаряхме с главата на семейството, както и с много комшии. Един от тях бе известният в миналото футболист и треньор Андрей Желязков. Събрахме и цяла торба осколки, които на следващия ден раздавахме като сувенири в редакцията.
ГЕОРГИ ЛУКАНОВ