"Изпълнявах повелите на Господ. Ако там имаше още 10 човека, щях да ги застрелям всичките." Така най-жестокият сериен килър в съвременната ни история Недялко Димитров - Момата обясни зверското убийство на димитровградските съпрузи Бейтулла и Неврие Махмуд на 1 декември 2008 г.
Вчера 43-годишният хасковлия бе изправен пред окръжния съд по обвинение в двойното убийство. Пред полицията Момата признал, че е извършил още 3 убийства след излизането си от затвора на 18 юли 2008 г. до 1 декември същата година.
Първият е 64-годишният пенсионер от старозагорсото с. Мусачево Баню Грозев. Втората жертва е варненецът Златко Калайджиев, а третата - физическият убиец на преди това отвлечения бургаски бизнесмен Стоян Стоянов - рецидивистът Манол Хаджиев -Индианеца.
"24 часа" вече веднъж подробно писа за кървавото житие на Момата, прочул се и като хасковския Чикатило.
В началото на октомври тази година той пробва да избяга от килията на ареста в Свиленград.
"Заплашиха майка ми с убийство. Сториха го хора от дела, по които съм свидетел, варненски дела. Казах на полицията, но нищо. Ако се наложи, ще пробвам пак бягство", обяви подсъдимият преди началото на процеса вчера.
Той обаче не призна за другите три убийства. "Не съм ги убивал. Бях хванат с пистолет, затова ме нарочиха. Те сега искат да ми припишат всичко, което не са разкрили", обясни Момата.
Общо 21 свидетели и 9 вещи лица бяха призовани на процеса.
Роднините на Бейтулла и Неврие искат 350 000 лева кръвнина. Вчера делото бе отложено за 20 януари 2010 г. заради неявяване на 2-ма ключови свидетели.
Най-вероятно обвинението ще поиска след приключването на съдебното дирене най-тежкото наказание - доживотен затвор без право на замяна.
Недялко Димитров: На роднините ще кажа - стечение на обстоятелства
- Г-н Димитров, през по-голямата част от живота си сте по затворите.
- 15 години съм прекарал в затвора. Дали ми харесва? Не е въпрос на избор. Просто съдба, всеки си има съдба. Ако ти е писано да се обесиш, няма да се удавиш.
- Никой няма съдба да убива.
- Аз имам по-сложно обяснение по този въпрос. Ако е било казано да не умрат, нямаше да умрат. Пистолетът щеше да засече, нямаше да отида, щях да закъснея...
- Играете ролята на Господ ли?
- Ами да речем, че в момента съм изпълнявал неговите повели. Било е писано да стане, аз съм бил човекът, който трябва да го направи.
- Какво ще кажете на роднините?
- Нищо. Ако не беше скочил да ме души... Това е просто стечение на обстоятелствата, всеки изпада в ярост. Пистолета щях да нося във Варна, а оттам да заминавам за Гърция. Той е на друг човек. Пак ви повтарям: ако имаше 10 души, щях да ги застрелям всичките.
(Използвани са въпроси и на други медии.)