"Минало - заминало. Не пазя. Не помня."
Тези дума са единственият коментар на звездата на нашата естрада от 60-те и 70-те години Маргарита Радинска при молба да се върне назад в годините към върховете на кариерата си. Но не отказва с удоволствие да говори за покойния си съпруг - композитора Ангел Заберски, за дъщерята, кръстена на нея (музикален редактор в БНР), дарила я вече с внуче, за сина си Ангел Заберски-младши - пианист, преподавател, ръководител на джаз формации, атрактивен участник в радио- и тв предавания... Но за себе си рядко казва нещо.
"Не съм маниак да напомням на близки, познати и непознати коя съм била. Аз съм човек като всички останали", отсича категорично. За връщане към музиката изобщо не помисля. Тя дори не се сеща къде са захвърлени прашните плочи с нейни записи, които иначе ги имаше във всеки български дом в недалечното минало. Доста натежават дългогодишните грижи за болната майка. А съпругът пък страдаше от тежък диабет.
Ако посетите на обяд един столичен клуб в последната събота на месеца, много е вероятно да седнете до Маргарита Радинска. Тя редовно ходи на ретро партитата, на които Мими Николова пее шлагерите от нейната младост. Обикновено е в компанията на Ани - дъщерята на Йосиф Цанков - най-големия майстор на шлагери в нашата естрада, с която са приятелки, а внукът свири заедно с нейния син Ачо.
Да, може и да се окажете на една маса, но дали ще я познаете? Трудно, ако не ви представят. Повече от 30 години тя не е на сцената - излиза от светлината на прожекторите едва навършила 35 години и се посвещава на семейството си. Ще видите скромна дама, облечена с пуловер и панталони, която си е поръчала зелена салата и малка бира. Но щом зазвучи пианото, цялата грейва и се пренася в едно отминало време. Времето на нейната младост.
Когато косите са вързани на две закачливи опашки. Когато линия с черен туш придава екзотичен и драматичен вид на очите, а пищни поли се развяват под страстните испански ритми на "Адиос, мучачос" (тя е певицата в "Пеещият часовник - третата серия от "На всеки километър", 1969 г.), а и пеят и сто китари... Звезди в косите без сълзи в очите.
Сега не ме интересува нищо друго освен здравето. Трудно ходя. Имам нарушение на нерв на таза. Какво ли не опитах. Боли и боли. Не ми минава. Започнах нова серия инжекции. Надявам се на подобрение. Да мога да се радвам на децата", лаконична е тя. С удоволствие видяла как Маргрет Николова, доста по-възрастна от нея, хвърлила бастуна и излязла на сцената да изпълни шлагера си "Ропотамо" в тв предаване. Благородно завижда на хъса. Но не може да преодолее своите страдания, макар да е само на 68 години.
Маргарита Радинска е родена в Габрово на 9.ХІІ.1945 г. в музикантско семейство - баща е хоров диригент. Красивата, смугла и гласовита девойка учи в Студията за естрадни певци в класа на Ангел Заберски. Той е 14 години по-голям от нея, а тя - едва на 23, когато през 1968 г. се женят. Вече са имали 4-годишна връзка. Така и не успява да нарече своя учител, към когото доскоро се обръщала с "другарю Заберски", на малко име. Галено се наричали "чедо" и "чеденце". "Оженихме се с голяма любов. Маргарита е много добър и разумен човек. Точно такава ми е необходима, за да живея и работя спокойно. Тя е предана съпруга и майка", казва за нея съпругът й.
"Всяка една певица се нуждае от музикант до себе си. Аз случих и на музикант, и на съпруг",
благодарна е на съдбата Радинска. За нея Ангел написва или аранжира едни от най-популярните за времето си шлагери. Но има един клип, в който възрастна вече двойка пие кафе, към песента "Автобиография" по текст на Орлин Орлинов. Тя явно е писана специално за тях двамата. Радинска пее почти изповедно: "След мъчния си ден седни до мен. Кажи какви слова да избера? За всеки ден със теб благодаря. Щастлива съм, че ти до мен живя. Със теб до залеза аз ще вървя..."
Някои от другите песни отразяват по-различни съдби от нейната топла лична история. В друг хит тя пее за момиче, което е "изпързаляно" от любимия: "Шест часа без пет и тръгвам през глава към теб. Тичам между хора, тичам без умора и за кой ли път". Или пък текст като: "Имах някога истински свят, от ръце и устни населен... Имах някога, нямам сега. Спря дъждът. Потъмняха звездите..."
Когато Радинска харесва песента на Нанси Синатра "Бенг, бенг" (оригиналът е на Шер от 1966 г.), Заберски я аранжира специално за нея в по-джазов стил, не е така меланхоличана. Тя я изпълнява с голям успех през 1969 г., но днес не си спомня кой написва българския текст:
Помниш ли като деца
как играехме със теб.
Литнала на своя кон,
колко смело стрелях аз,
бенг, бенг...
Точно в теб и после ти - направо в мен.
Бенг, бенг...
Но все печелех аз...
Разбира се, детската игра с измислена стрелба преминава в любов, смях и шеги, раздяла и забрава, а момичето, което все още чува "бенг, бенг", остава без сърце.
Радинска излиза на сцената и прави турне едва 20-годишна. Изпълнената от нея песен "Бяло крило" (музика Ангел Заберски) печели първа награда на фестивала "Златният Орфей" през 1978 г., а в нея се пее, че човек не трябва да остава нито миг без мечта. Представя се и на фестивалите "Златният елен" в Брашов, Румъния, и Варадеро, Куба. Има концертни изяви в Русия, Полша, Унгария, Германия, Чехия. Но абсолютен хит в кариерата на Маргарита Радинска ще остане песента "Кукла на конци": "Не отлагай, веднага ела, вземи ме в свойте ръце, аз съм мъничка кукла от плат, но си имам сърце. Искам с теб да си играем, за малко поспри, аз съм кукла на конци..."
"Какво представлява кариерата пред това да създадеш двама изучени и възпитани млади хора? За мен кариерата е нещо временно. Който повече държи на нея, нека си я гони! Аз живях с истинското за мен щастие и продължавам да мисля така", на тази философия подчинява сега живота си Маргарита Радинска.
Но ако някой се зарови в старите дискографии, може да попадне на нейната песен "Маргарита": "Не страдай напусто, цени младостта. С мен и мойта песен върви щастлив до край. Маргарита, Маргарита... Тъй ми викат всички хора. Маргарита, Маргарита... като светъл лъч в простора."
