45-годишният музикант е единственият класически пианист в родината си. Той дължи това на страната ни, където през 1993 г. е завършил Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" в София.
Концертът ще се състои на 28 януари от 18 часа в голямата зала на консерваторията. Входът е безплатен и всички желаещи са добре дошли, казва Ифрашеуа в специално обръщение чрез "24 часа".
Името му Гърма означава "величествен" в превод от амхарски - официалния език в Етиопия. Той пристига да учи в България през 1987 г. по програма за обмен. Тогава и двете страни строят социализма и отпускат стипендии за студентите си.
Гърма се запалва по пианото в родината си. Той обаче вижда това "чудо", както нарича инструмента, за първи път в живота си през 1984 г., когато е 16-годишен. Единственото място в Етиопия, където по онова време има няколко пиана, е музикалното училище в столицата й Адис Абеба. То е единственото в цялата страна и е построено от български специалисти. Гърма учи там, но придобива само елементарни познания.
"Само като видях пианото, си казах, че това е моят инструмент. Нямах си дори понятие тогава как се свири на него", разказва Ифрашеуа.
Все пак успял малко да се понаучи. Когато му предложили да следва в България, не се поколебал нито минута.
Гърма издържал кандидат-студентския изпит и пристигнал в София. Първата година обаче трябвало да учи езика и посещавал курсове за усилено изучаване в ИЧС - Института за чуждестранни студенти.
Приетите заедно с Гърма чужденци били от Гърция и Япония. Те били по-заможни от него и всички си купили пиана. Етиопецът обаче нямал толкова пари. Но за късмет имало пиано в библиотеката на ИЧС. Там младежът свирел, когато имал възможност. И ходел на нещо като подготвителен курс в консерваторията.
Още в самото начало Гърма Ифрашеуа привлякъл вниманието на професор Атанас Куртев.
"Убеден съм, че нямах абсолютно никакви способности. Не знам този човек как ме е търпял. Но постоянно казваше и на мене, и на останалите, че в мене има много големи заложби. Ако не беше той, днес нямаше да съм пианист и нямаше да правя турнета по света", изтъква етиопският музикант.
Проф. Куртев дал на Гърма две седмици да се подготви, за да го чуе после лично. Специалистът веднага харесал африканския пианист и го включил в програмата на своите студенти. А Ифрашеуа още не знаел сносно български. Затова Атанас Куртев му обяснявал всичко с напеви.
В края на годината Гърма се явил на приемен изпит и го издържал. "Проф. Куртев ми каза, че съм направо за първи курс, а не за подготвителен", хвали се той.
Всичко тръгнало по мед и масло. Гърма напредвал в ученето и свиренето. Следването му е изпълнено с весели случки. Той делял една квартира със Станимир Балеев, който днес свири на ударни инструменти в Софийската филхармония. "Станимир обичаше да се шегува и когато беше тъмно, ми казваше:
Усмихни се, че да просветне малко в стаята!
Разбира се, това не беше подигравка с цвета на кожата ми. И до днес сме големи приятели", разказва Ифрашеуа.
Когато дойде в София, той задължително посещава чешкия ресторант, както е известен Клубът на архитекта. Това е любимото заведение на студентите от консерваторията. И то изобщо не се е променило от годините, в които Гърма е следвал у нас.
Дошла обаче 1989 г. Заедно с края на комунизма дошъл и краят на студентските стипендии по линия на обмена със социалистическите страни. И хиляди чужди студенти напуснали България.
Гърма отишъл в Италия, където имал роднини от Етиопия. Там се свързал с католическата организация "Конгрегация на братята християни". Те му осигурили пари да прекара една година на Апенините. Предложили му да продължи учението си в Италия или, ако иска, дори в Канада. Гърма обаче категорично отказал и заявил, че иска да завърши само в България. Направил го единствено заради проф. Атанас Куртев.
Така след принудително едногодишно прекъсване Ифрашеуа завършил образованието си у нас през 1994 г. Завърнал се в Етиопия, където започнал да свири и композира пиеси.
Същевременно с помощта на френския институт "Алианс франсез" Гърма на два пъти е имал турне из цяла Африка. Свирил е и в САЩ. Записал е диск с берлинската филхармония. А тези дни записа с български клавирен квинтет. Именно с него във вторник Гърма ще изнесе концерта си в чест на България.
Гърма ходел на училище по улици с трупове
При социализма имаше хубави неща като обмена на студенти. Но имаше и много лоши работи. Вашият режим все пак беше по-мек от този в Етиопия, споделя Гърма Ифрашеуа.
Той е шестгодишен, когато в родината му е свален императорът Хайле Селасие и на власт идват марксисти начело с Менгисту Хайле Мариам. Той е наричан Черния Сталин заради жестокостта си. Предполага се, че по време на управлението му през 1974-1991 г. в Етиопия загинават между 200 000 и 3 милиона души. В бройката влизат и умрелите от глад.
"По времето на Менгисту беше напълно нормално да вървиш по улици, по които бяха подредени трупове. Бяхме свикнали и не обръщахме никакво внимание. Виждах това всеки ден, като ходех на училище", спомня си Гърма.
Телата били на разстреляни хора, нарочени за врагове на режима. Менгисту въвел данък куршум. Всеки, който искал да погребе екзекутирания си роднина, трябвало да плати на властите за използвания куршум. И едва тогава получавал трупа.
Менгисту Хайле Мариам бе свален от бунтовници през 1991 г. и оттогава се укрива в Зимбабве. Етиопия го осъди задочно на смърт. "Няма семейство, което да не е дало жертва по негово време. Аз загубих един по-далечен братовчед", казва с горчивина Гърма Ифрашеуа.
