Това е история, която може да прозвучи като сюжет за филм. В нея е замесен и рицар на бял кон - българският пианист и диригент на Бигбенда на БНР Антони Дончев.
Ето как започва всичко.
В края на 50-те години гениалният тромпетист Майлс Дейвис и един от най-големите аранжори в света - Гил Евънс, се хванали да “прекроят” прочутата опера на Джордж Гершуин “Порги и Бес”. Да я направят по мярка специално за великия Майлс.
Гил Евънс написал аранжиментите. През 1958 г. проектът бил записан в студио. Получил възторжени отзиви от критиката. “Този проект се превръща в един от емблематичните не само за Майлс Дейвис, а и за цялата джазова музика. Дори въобще за музиката, обяснява Антони Дончев.
Неизвестно как се случило, но след изсвирването нотите безследно се изпарили. Това бил единствен екземпляр на гениалния аранжимент. Тогава всичко се пишело на ръка, огромен труд бил хвърлен, пък и никой не си представял, че нотите ще се загубят, за да ги препише превантивно.
Мистериозното изчезване обаче не било прието като кой знае каква драма. Музиканти като Майлс Дейвис са имали непрекъснато договори със звукозаписните компании. След този проект той просто преминал към следващия.
Едва в края на 80-те години Куинси Джоунс се заема да възкреси този прекрасен аранжимент и да бъде транскрибирана партитурата от първия и единствен запис, разказва диригентът на Бигбенда на БНР. Това доста сложно и трудоемко начинание - партиите на всички инструменти трябвало да бъдат изслушани и записани на ръка, послужило, за да бъдат изсвирени фрагменти от операта на джазфестивала в Монтрьо с участието на Майлс Дейвис.
По това време легендарният тромпетист вече е в много лошо здравословно състояние,
така че основната тромпетна партия е поета от един друг тромпетист - Уолъс Рууни. Малко след това Майлс Дейвис си отива.
Единственият ръкопис отново потъва в неизвестност. Причината - след фурора около първия запис и изчезването на нотите, за този аранжимент постепенно се забравя. По-нови музикални събития изместват аранжимента на Гил Евънс и той потъва в историята.
Не го е забравил обаче Антони Дончев. “През 2012 г. Гил Евънс трябваше да навърши 100 години. Той е от хората, които не само оставят своя собствена следа в музикалната култура, но и продължават да влияят върху съвременната музика. Исках да почета по някакъв начин стогодишнината. А знаех, че тази партитура я има.” Дончев издирва близките на Гил Евънс.
“Посмях да се свържа чрез имейл с неговото семейство и да помоля да ми дадат тези ноти”, казва маестро Дончев. “Те бяха крайно любезни да се съгласят. Благодарение на нашата дирекция тук, която откупи нотите, имахме възможност с Бигбенда на БНР да направим концерт по време на Новогодишните празници в НДК.” Вместо Майлс Дейвис в българската премиера на произведението свирят трима солист-тромпетисти - Венцислав Благоев, Росен Захариев и Михаил Йосифов.
Ето как музиката на Гершуин в уникален аранжимент на Гил Евънс зазвучава в България може би за четвърти или пети път в историята на света. Концертът беше повторен и на 30 януари в Първо студио на БНР за Асоциацията на европейските радиостанции. “Тоест, се предаваше на живо в цяла Европа.”
Джазпианистът и композитор Антони Дончев е автор на музиката на голям брой български филми, сред които “Бягащи кучета”, “Любовното лято на един льохман”, “Приятелите на Емилия” и “Вагнер”.
“Най-много филми съм направил с Людмил Тодоров и най-много театрални постановки с Теди Москов. Негова е и музиката за продукцията “Улицата”.
“В края на март с Теди Москов ни предстоят нови неща, но няма да кажа, ще го оставя той да каже. С Теди творчески сме заедно от студентските години, а иначе
се познаваме от деца, защото родителите ни бяха приятели. Не сме си играли заедно в махалата, защото той беше в “Лозенец”, а аз - в “Гео Милев”, така че нашите връзки зависеха от срещите на родителите ни, когато решаха да ни вземат с тях.”
“Може би най-сложният ни проект беше “Синьо в синьо” в “Талия театър” в Хамбург. Два месеца го правихме с Теди Москов, Мая Новоселска и Санчо Финци и още актьори от трупата на театъра. Тогава започнахме единствено от идеята, че трябва да създадем спектакъл, посветен на Гершуин. И това беше отправната точка.
През 2010 г. получава предложение да оглави Бигбенда на БНР. Антони Дончев споделя с приятели, които му казват: “Откажи се, това е пенсионерска работа.”
“Реших да направя един концерт, с който да провокирам музикантите от оркестъра с една съвсем съвременна и предимно европейска музика. Те, образно казано, полетяха заедно с мен. И тогава си казах, че просто трябва да го направя.
Едновременно с поканата да оглави Бигбенда получава и друга - да води клас по пиано в Националната музикална академия. “Горе-долу по едно и също време започнах два постоянни ангажимента, имайки предвид, че дотогава съм бил свободен артист. Едновременно с това имам доста активна концертна дейност. Пътувам често в чужбина. Оня ден се прибрах от концерт на залцбургския Зимен фестивал - “Винтерфестшпиле”, където свирих. Общо взето на месец по няколко такива ангажимента се събират, изчислява Дончев.
“Много музиканти има, с които бих искал да свиря. Един от тях е китаристът Пат Патини - той е един от любимите ми музиканти. За хората, които се занимават с импровизационна музика, е важно да успяват да свирят с различни музиканти, защото това ги обогатява неимоверно. Все едно, че ви сменят кръвта и ставате като нов чове”, казва Дончев.
Той има двама синове, и двамата пианисти.
Големият - Кирил, е завършил музикалното училище и свири в различни групи. “Занимава се с някакъв вид ъндърграунд, свързан с електроника, с експерименти, с импровизации.” Малкият - Михаил, все още е в музикалното училище. Противно на повечето родители Антони Дончев не се е опитал да отклони децата си от своя път. Той смята, че щом имат талант, не бива да бъдат спирани да следват призванието си.
“Музиката най-лесно би могла да докосне хората, да ги развълнува и да ги накара да усетят някакви неща. Което означава, че ние, музикантите, трябва да сме много отговорни. Ние трябва да създаваме музика, която да прави хората по-добри”, дава си сметка диригентът на Бигбенда на БНР.
