От ИРИНА АСИОВА, Мексико
Над 60 000 души са починали от насилствена смърт в Мексико, от както тамошният президент Фелипе Калдерон дойде на власт през 2006 г. Това показва актуалната черна статистика за иначе веселата латиноамериканска държава, където също според статистиката се наблюдава един от най-ниските проценти на самоубийства на глава от населението в света. Това до някъде, твърдят учени, се дължи на пикантната мексиканска кухня и древната рецепта на маите за шоколад, които стимулират производството на хормона на щастието серотонин.
В крайна сметка макар и на ден да умират по 50 мексиканци, то поне умират щастливи. 80% от смъртните случаи в резултат на престрелки или откровени нарко войни, стават в само 5 от общо 32-ата Съединени Мексикански Щати. А 50% стават в трите мексикански щата в близост до Американската граница.
Добрата новина за туристите е, че Карибите засега са в страни от престрелките между наркокартелите. Или поне инцидентите са повече изключение отколкото правило. А още по-добрата новина за българския турист е, че от ноември 2010 година има полет на „Бритиш еъруейз” София-Канкун.
Криза е, но ако човек ще заделя някой лев за море много по-логично е да се инвестира в „Ривиерата на маите”, отколкото в ривиерата на братя Диневи. Най-малкото тази на маите е винаги топла и целогодишно водата става за къпане. Питайте, Витомир Саръиванов, който води „Островът на изкушението” именно там.
„Ривиерата на маите”, всъщност, е туристическото наименование на източната плажна ивица на полуостров Юкатан. Освен, че климатът позволява плажуване 12 месеца в годината, там са концентрирани едни от най-впечатляващите подводни дестинации, рай за гмуркачите. От носа на Юкатан започва вторият по големина бариерен риф в света Мезоамериканският, продължава по цялото източно крайбрежие на полуострова и преминава далеч отвъд границите на Мексико. Така, че където и да се закотвите - от Канкун, та чак до границата с Белиз, няма да сбъркате. Само на един шнорхел разстояние чака да бъде открит удивителен подводен свят. Гмуркането у нас, за сега е елитарен спорт, практикуван предимно от политици и бизнесмени. В клуба на известните гмуркачи са Сергей Станишев, Даниел Вълчев, Любен Дилов-син, Михаил Заимов, Росен Плевнелиев. В Мексико обаче подводните красоти са достъпни за народа. Ако пълното дайвърско снаряжение излиза скъпо, то поне шнорхелът и маската не са финансово непостижими.
Гмуркачи от цял свят се събират в няколко точки от полуостров Юкатан. Канкун е безспорно най-популярната дестинация, но и най-шумната и претъпкана с американци, дошли да разхлабят малко хомота в реки от бира и мохито. Тук туристът бива заточен в някой от огромните комплекси, от които не излиза през целия си престой.
Ако все пак иска да зърне нещо от Мексико любопитният гост трябва да се отправи на юг. Най-добре е изобщо да не губи време в Канкун, а директно на летището да наеме кола и да запраши към Тулум, само на час и половина по магистралата. Градът на зората, както са го наричали маите има всичко от което се нуждае един отворен към приключения пътешественик. Тук няма гигантски хотели. Пришълците отсядат в хасиенди, ранчота и бутикови бунгала директно на плажа. Два етажа е максимумът на местното строителство. Резултатът е простор и непосредствена близост с карибското синьо и белия пясък.
В близост до хотелската част се намират руините на единствения град на маите, построен директно на брега на морето. Дворцовият комплекс на древния Тулум е кацнал на ръба на 12 метрова скала. Някога жителите му са били морската охрана на империята на маите. Но така и не са успели да спрат испанските конкистадори, които стъпват на белия пясък в началото на 16 век.
От Тулум на два часа и половина с кола се стига до едно от Новите седем чудеса на света – Чичен Ица, политическият и културен център на маите. Освен арена на човешки жертвоприношения, по холивудски възпети в лентата на Мел Гибсън „Апокалипто” (при това на езика на маите), Чичен Ица е била център на необяснимо прецизни астрономически открития. Храмът на Кукулкан например има точно 365 стъпала и е така построен, че при пролетното и есенното равноденствие на изгрев и залез хвърля сянка под формата на перната змия – символът на божеството. Местните гидове разказват историята на комплекса на най-различни езици и придружават описанието с албуми със снимки на археологически находки. Сред тях са стряскащи кадри на човешки черепи, деформирани, така че да наподобят плоската глава на змия. Това е ставало като главичката на бебето била притискана с камъни от към темето и брадичката. Друга актуална за епохата форма на главата била прилична на царевична гугла. Като основна доколумбова зърнена култура по тези земи царевицата била издигната в култ. Само аристократичните семейства, обаче имали привилегията да подлагат децата си на въпросните разкрасителни процедури. Резултатът, освен луковидна глава и нисък интелект, бил разпад на аристокрацията и отслабване на влиянието й. Затова, се смята, че днешните потомци на маите, са наследници на плебса, които живеели извън стените на свещения град и били лишени от честта да участват в жестоката надпревара за обожествяване. За разлика от кръвожадните си предшественици сегашните маи, ако изобщо могат да бъдат откроени в смесицата от раси, са изключително тихи и кротки същества.
Друга актуална карибска дестинация за гмуркачи в Ривиерата на маите е остров Козумел. Пришълците атакуват по въздух през малкото летище или по вода, от големите круизни кораби. Дошлите с круиз обаче имат едва няколко часа, които не са достатъчни да се добере човек до някой от пустите плажове. Парчето земя е дълго 48 км и е широко едва 16 км, затова и големите луксозни хотели се броят на пръсти. Козумел е едно от местата на Карибите, където със сигурност има повече за гледане под водата, отколкото над нея. Тук се стичат гмуркачи от цял свят и има защо. Самият Жак Кусто открива тази подводна джунгла през 1960 г, обявява я за една от най-забележителните на планетата и й посвещава десетки документални филми. Днес коралите и тропическите риби на Козумел са със статут на национален парк, но това едва ли ще ги защити особено от гигантските туристически плавателни съдове. Прогнозата за кораловите рифове не е особено оптимистична в световен план. Така, че не отлагайте дълго да видите любимите на Кусто подводни гледки, докато ги има.
В единствения урбанистичен център на острова – градчето Сан Мигел, няма кой знае какви забележителности, но приятни ресторанти и крайбрежни барове не липсват. Някои са доста автентични и туристите предвидливо държат бутилката с бира за гърлото с готовност да я надигнат не само да утолят жаждата си, но и за самоотбрана, макар, че престъпността е сведена почти до нулата. Ако все пак решите да поканите някого на салса например, задължително трябва да се огледате дали не е с половинка и да поискате разрешение. Независимо от пола!
ПОЛЕЗНО
Мексиканските туристически визи за българи отпаднаха, така че вече не се налага да ходите до Будапеща за единия печат. Най-бързият и евтин начин да стигнете Ривиерата на маите е с полет на „Бритиш еъруейз” Лондон-Канкун. А до Лондон винаги можете да се доберете с билет на нискобюджетна компания. Така, че крайният резултат не е особено болезнен за джоба. Климатът на Ривиерата на маите е ласкав през цялата година. Температурата на въздуха никога не пада под 26-27 градуса през деня. От края на декември до средата на март температурата на водата може и да падне до 25, което не е болка за умиране, но ако ще биете пък до другия край на света особено за гмуркане по-добре избягвайте зимата. Тогава е и най-големият туристически наплив от САЩ и Европа, тъй като всички бягат от студа. Юли и август пък е адски пек, особено ако искате да разгледате някои от археологическите забележителности. Видимостта под вода е най-голяма в района на Козумел. На места достига до 60 метра.
