През 1594 г. един 23-годишен младеж “среден на ръст, облечен целият в черно, с безкрайно занемарен и нечистоплътен вид, говорещ на диалект от Бергамо”, пристига на улица “Сан Биаджо” (днес “Дивино Аморе”) и наема стаичка от някоя си Пруденция Бруни.
Младежът се казва Микеланджело Меризи и е по-известен като Караваджо. Във въпросното помещение, в което установява жилището и ателието си, той най-после намира малко покой след многобройните си местения и бягства от затвори с помощта на богати благодетели. Караваджо е буен и лесно налита на бой, но квартирата му на “Сан Биаджо” е като оазис за него след безспирните запои и похождения по бордеи през римския му период.
Само на 50 м от квартирата му се намира домът на богатата и знатна фамилия Боргезе, от която произхожда и бъдещият папа Павел VI. Именно обитателите на “Палацо Боргезе” поръчват и спонсорират прелестните
фрески из римските
църкви, които
Караваджо прави
между един и
друг запой
След поредното си сбиване, този път с един нотариус, заради сърцето на проститутката Лена, в която е влюбен, Караваджо бяга от Рим към Генуа, оставяйки куп неплатени наеми на хазяйката си.
Междувременно обаче оставя и няколко шедьовъра из Рим, затвърждаващи го като маестро на светлината - от тях днес се диви цял свят.
Че бившето помещение, в което Караваджо складира материали и картини, е пропито от атмосферата на разпалени страсти, се вижда и днес. Именно в него в момента се намира кръчмата, станала в Рим притегателният център за младите любители на алкохола от англосаксонския свят.
Клубът, в който “никога няма да пиеш сам”, както обещава рекламата му, е нещо като централа за организирането на запомнящи се во веки веков запои. Тук се стичат стотици днешни връстници на Караваджо от Австралия, Нова Зеландия, САЩ и Великобритания (но не само) с единственото желание to have fun, да се веселят, опиянени от алкохола.
За голяма част от американските студенти подобно нещо е немислимо в родината им, където продажбата на алкохол е забранена на младежи под 21 г. Разбира се, Караваджо е последната от мислите им.
От няколко години Рим се утвърждава като европейска столица н а алкохолните турове за хиляди студенти от цял свят. За много от тях мотото на долче вита е “Прави като римляните, но пий като в родината си”. С други думи, пий каквото искаш, колкото искаш и докогато можеш.
Мнозина са категорични, че Вечният град в момента е център номер едно на станалите известни като Рub Сrаwl групови напивания.
А какво точно значи Рub Сrawl?
Обяснено на съвременен език, това е пиенето на алкохол от един човек или повече хора в няколко кръчми в рамките на една вечер, местейки се от бар на бар. В Европа има многобройни асоциации, предимно на американци, които организират алкохолни турове из най-известните кръчми, определяйки обаче точно определен бар като място за среща на желаещите пиячи. В него се поставя и началото на груповия запой.
В Рим това е въпросният локал, където е живял Караваджо. Обикновено на вечер се посещават минимум 3 питейни заведения, а максимумът е 18. Стартът е около 20-21 часа, а краят е около 2 през нощта.
Много европейски градове се славят с алкохолните си турове като
начин за запознанство
и общуване
между туристите, но също и между имигрантските общности в съответното селище.
Целта на баровете пък е най-вече да се рекламират сред клиентите, предлагайки им реки от алкохол на ниски цени.
В това отношение римската оферта е повече от привлекателна. Срещу цена от 20-25 евро на вечер тълпи от американски туристи и студенти във Вечния град се напиват до забрава, проправят си пътя, криволичейки, сред местните барове, участващи в инициативата.
За някои феноменът Рub Сrawl е убийствена веселба в буквалния смисъл. Само за малко повече от година станаха 4 смъртните случаи с младежи, починали заради инциденти след групови препивания. Последният беше с 21-годишния американец Джон Дъркин, когото намериха мъртъв на един от коловозите на жп гара “Трастевере”. Няколко месеца преди това друг американец – 21-годишният Андрю Кейт Кар, падна през парапета на един от мостовете на река Тибър. Така той последва друг свой 19-годишен сънародник, който също се прехвърли през мост, облечен с тениската си с надпис Pub Crawl.
Пак в река Тибър, но от друг мост в центъра на Рим, приключи с житейските си дни и 20-годишен австралиец.
Убийственият тур, както много американски майки наричат екскурзията с цел алкохол в Рим, е обаче от доста време източник на печалби за мнозина. Организацията му вече не е от уста на уста, а чрез няколко перфектно организирани сайта. Участието в римската “мовида”, включваща няколко локала, става след попълване на специални формуляри онлайн. Крайната цел е вербуването на колкото се може повече младежи, любители на екстремното пиене. Така могат да се консумират съответно и колкото се може повече алкохол и евро.
След попълването на резервацията, в която се посочват име, мейл, телефон, страната, от която се идва, както и броя кандидати за участие в тура, се купува
пакет на цена
20-25 евро
на човек. Той включва обиколка под ръководството на специален стюард из няколко барове и ресторанти. В тях не само се пие, а се консумират и мезета на базата на пица.