Петли с имена на политици се бият до смърт

България е единствената демокрация с алтернативен Птичи парламент в своята история.

До 9.IX.1944 г. петли с имена на известни политици се сражават на живот и смърт в центъра на София.

Зрелището е отдушник на социалното напрежение, натрупано от работата на официалното Народно събрание.
Схватките първо стават на Кокоши пазар. Той се намирал на ъгъла на сегашната ул. "Алабин" и бул. "Витоша".

На същото място по време на робството са извършвани екзекуции. В съвпадението има мрачна символика, защото се вярва, че

черният петел е служител на сатаната

По-късно Птичият парламент е преместен на пасаж "Св. Никола", разрушен от бомбардировките през Втората световна война. Пасажът бил затворено пространство от сгради там, където днес се издига ЦУМ.

В периферията се намирали хотел "Родопи", антикварната книжарница на белогвардееца Борис Макавеев, магазинчета, сергии, кафенета, бирарии. А в средата "заседавал" пернатият форум.

Той е свикван в две сесии - около великденските празници и през есента след Илинден.
На арена, оградена с тараби, хвъркат Стефан Стамболов мерел сили с Константин Стоилов.
Настървен Александър Стамболийски забивал шипове в Теодор Теодоров.

Можело да се насладиш как кълват гребена на "погромаджията" Васил Радославов или скубят опашката на "кръволока" Александър Цанков.

"Кръв се лееше. Пера хвърчаха!",

спомня си тарторът на петльоборците Иван Тахов. "Викове огласяха пространството. Баби и чичковци пляскаха с ръце. Балконите на околните сгради бяха нещо като "втори етаж" на този невероятен Колизей", допълва картината той.

Иван Тахов бил известен с прозвището Атила. Роден през 1900 г. в семейството на македонски бежанци от Крушево, той е един от стожерите на софийската бохема между двете световни войни.

Тахов е автор на стихове и проза, остри като шиповете на петлите му.
Птиците отглеждал в бежанския квартал "Красно село". Тук на ул. "Бабадаг" (сега ул. "Хризантема") Атила дресирал орда пернати бойци, които по правило

кукуригали като победители на арената

Прочутият петльоборец разказва: "Сражаваха се петли Батенберг, Генерал Николаев, Стамболов, Наум Тюфекчиев - убиецът и съсипателят на Стамболов. Имаше и един хермафродит, но с 15-сантиметрови шипове - Госпожа Поликсена, един пернат Васил Радославов с разкъсан на три морав гребен, един речовит Александър Малинов - през пет минути кукуригаше, един немски Фон Мах. Имаше и един мистичен с черни пера "кълцок" Спиро. Той беше кръстен на сиромахомила Спиро Гулабчев. Животът му угасна не на арената, а в една тенджера. Циганите го откраднаха и му видяха сметката."

Птиците се настървяват с месо, учи дресьорът от "Красно село". "Бойният петел трябва да е заядлив и скоклив, а не трътлест, да се захранва, но да не се прехранва, задницата му да стърчи, а не да трие трътка по земята", пояснява той.

Преди боя мъжкарят трябва да е гладен,

продължава Атила.

Подава му се парче мръвка, завързано на тояжка. При всеки опит да клъвне, стръвта се дърпа и петелът се озлобява. Накрая хвъркатият гладиатор подлудява, настръхва и е готов за бой.

Най-голям съперник на Иван Тахов в сраженията бил писателят Дамян Калфов. "Очилатият Дамян вилнееше на арената като тореадор - с малко окъсели панталони, но със задължителна папийонка", описва го красноселецът.

Калфов познавал боевете с петли от Цариград, където работил като аташе по печата в българската легация.
През 1928 г. той издава книгата "Индийският петел", в която има и автобиографични моменти.

Същата година Дамян се изхранва в някакво министерство, назначен от премиера Андрей Ляпчев. Авторът на максимата "Со кротце, со благо, но и с малце кьотек" му подписва заповедта напук на Александър Цанков, който преди това го е уволнил.

"Беше петък, награбил съм моя петел под мишница и бързам с един приятел към пасаж "Св. Никола". Ето ти го насреща Дамян", спомня си Атила.

Той носи

птица, кръстена на Георги Губиделников,

банкер и депутат от Народната партия.

Калфов пък е с пернат боец, на когото за благодарност е дал името Андрей Ляпчев. "Къде си понесъл, Ванчо, тая петлешина?! То нито петел, нито кокошка. Я го настъпи, че му тури ножа!", казва Дамян на Иван.

Писателят бил известен с псевдонима Магистратус магнус и Иван му отвръща: "Магистрате, този път се откажи. Хранил съм животното с люти чушлета.
Посинял му е не само задникът, но и гребенът!"

Красноселският Губиделников наистина гледал на кръв. Като го хранел, Атила не му викал "Къци-къци", а "Гошо-Гошо".
"Съмнявам се, че Магистрата оцени моя Губиделников. Той твърдо вярваше на своя шарен Ляпчев", пише в мемоарите си дресьорът.

Двамата съперници пристигат на "Св. Никола". Губиделников и Ляпчев застават един срещу друг. След десетина минути в центъра на арената се вижда само топка пера.

Мяркат се шипове и разкървавени гребени

Кълбото се бъхти на земята, издига се за секунди, после се тръшка отново в пепелта. И така, докато в един миг зверилникът утихва. Тогава се вижда, че министърът е повалил банкера.

"Министър Ляпчев, петелът на Дамян като че ли победи", разказва Иван и дава подробности: "Гледам - моят Гошо лежи, не мърда и не диша. Гърбът му широк като табуретка, но Ляпчев върху него, готви се да кукурига."

На арената се разпореждал глашатай, който е нещо като председател на Птичия парламент. Викне ли "Да!", борбата се прекратява. Той вече отваря уста да обяви победата на Ляпчев, когато настъпва внезапен обрат.

"Точно в този момент Гошо поотвори око и ме видя. Кой знае дали разбра, че го подканвам", описва вътрешното състояние на боеца стопанинът му. Губиделников скача, прави кръг във въздуха и награбва от двете страни Ляпчев. После го тръшка на земята и почва да кълве където свари. Публиката скандира: "Го-шо, Го-шо..."

Подир минута пръска кръв и председателят прекратява двубоя. На другия ден Иван Тахов получава телеграма: "Трогнат съм. Точка. Нахрани героя за моя сметка. Точка. Искрено Ваш: Губиделников. Точка."

Най-старата кокошка е от българско яйце 

Книгата на рекордите "Гинес" не подозира, че най-старата кокошка на планетата е излюпена от българско яйце. "Г-н Козаров в Сливен имаше една 21-годишна кокошка, която и в последните си години пак носеше яйца", свидетелства зоологът Димитър Бойкинов.
Той фотографира птицата на 18-годишна възраст и съхранява образа й за поколенията.

Прави и словесен портрет на пернатия феномен:
"Главата й е голяма, с червени страни, бели уши и с къс много висок гребен, увиснал настрана и с качул от пера във форма на шапчица. Тялото й е дълго, доста широко и покрито с жълта перушина, която по шията е златиста, а по гърба прошарена с черни перца. Краят на крилете й и опашката са черни. Краката без перушина и с големи шипове (4 см дълги). Ногтете й са много дълги и даже закривени. Тежи 1,550 кил., а яйцата й по 60 гр."

"Тази кокошка - отбелязва Бойкинов - първоначално 8 год. е живяла в табахната (работилница за кожи), дето е имала възможност да яде остатъците от смрадлика, дъбови желъди и въобще храни, които съдържат голямо количество танин, който по всяка вероятност е причина за нейното здраве и носливост в една такава дълбока старост."

Столетницата по кокошите стандарти нямаше да оцелее, ако се беше въртяла около Народното събрание. В зората на българския парламентаризъм святата ковачница на закони функционира и като курник. Денем птиците щъкали около камарата, а през нощта слугите ги вкарвали в заседателната зала. Така хайванчетата хем дремели под покрив, хем апаши не можели да им посегнат.

През февруари 1880 г. Константин Иречек хроникира: "Пръв път попаднали на курника в камарата, когато дотрябвали столове за бала у Моллова - Тъпчилещов, Кикеров, Безеншек влезли, петелът бил на полилея, кокошки, всичко нацвъкано, в дипломатическата ложа - яйца и т. н."

Д-р Димитър Моллов е пионер на родното ни здравеопазване, а словенецът Антон Безеншек - на българската стенография. Никола Тъпчилещов пък е търговец и благодетел. Като вижда курешките, той почва да кърши ръце и простенва: "Какво обезчестение на това свято място!".
Командата се развърта, хваща хайванчетата и градските първенци се гощават с пилешко. "Събрали всичко и Градският съвет с полицмейстера ги изял"", описва съдбата на пернатите Иречек.

Трендафил Акациев възпя инкубатора

 Люлката на инкубатора е древен Египет. Там за първи път се появява кокоше поколение, без квачка да клечи върху полога.

В помещения, отоплявани с огнища, обръщали яйцата на равни интервали от време. Подобни инсталации имало и в Китай.

Италианският изобретател Джамбатиста дела Порта използва античния опит и през 1588 г. конструира първия европейски инкубатор.

Инквизицията обаче го обявява за "дяволско построение"

и Порта е принуден да се откаже от проекта.

Идеята е възродена от французина Рене-Антоан Реомюр. Около 1750 г. той създава изкуствена люпилня, отоплявана с печка. Новото е, че температурата е контролирана с термометър. Този инкубатор, усъвършенстван със спиртни нагреватели, форсира промишленото производство на яйца в зората на индустриалната ера.

У нас инкубаторът е късно явление. Първите две машини са внесени от странство през 1907 г. Инициативата е на Първото българско птицевъдно дружество в София. За новата технология то брои около 500 лева.

Масовият внос започва чак след Първата световна война. Моделите са главно от Германия и Чехословакия.

Родното производство на инкубатори стартира през 30-те години на ХХ век.
Тогава Българската птицевъдна кооперативна централа пуска серийно производство на люпилни с капацитет 600 яйцеместа.

В тях обаче е невъзможно да се помести снесеното на територията на страната.

Проблемът е решен с "народната победа" на 9.IX.1944 г.

След тази дата яйцеместата в социалистическите инкубатори непрекъснато растат.
През 1948 г. в ДСП "Земснаб" е конструиран електрически шкафов инкубатор с капацитет 6000 яйцеместа. Между 1958 и 1960 г. в инкубаторната работилница на ЦКС в "Княжево" е произведена серия барабанни инкубатори с 16 000 яйцеместа.

През 1970 г. СП "Комбинат" създава инкубатора "Оптима 46" - гигант с капацитет 46 336 яйцеместа.

Благодарение на тези иновации започнахме да броим постиженията в милиони. През същата 1970 г. общият инкубаторен парк на родината е вече 18 милиона яйцеместа, а през 1984 г. достигна космическите 25 милиона!

"Колкото звезди на небето, толкова яйца в инкубатора!", беше повелята на Партията.
В тази ситуация дори музите започнаха да кудкудякат. Те вдъхновиха легендарния поет Трендафил Акациев, който изсече яйчената епопея в стих:

Край инкубатора в бяла премяна
инкубаторка стои.
А до нея началник-смяна
яйцата й брои.