Две момчета от Шумен възхитиха със своята виртуозност публиката на 6-ата годишна церемония по връчване на наградите за успелите деца на България на фондацията на Димитър Бербатов. 10-годишните Хасан и Ибрахим Игнатови свириха на 4 ръце рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров.
Две години и 7 месеца преди това момчетата за първи път докосват клавишите на пиано. Това става в кабинета по музика на хуманитарната гимназия в Шумен. Там децата идват да учат във II клас на музикалната паралелка от делиорманското градче Каолиново, където завършват I клас.
По това време музикалната паралелка е запълнена - има 25 деца, почти всички от елитни шуменски семейства, с претенции за музикална класа и традиции. За бащата Денис Игнатов обаче нямало съмнение, че децата му са музикални и тяхното място е в това училище. Така през лятото на 2011-а цялото семейство напуска Каолиново и се преселва в Шумен.
“Преди да се оженя, исках Господ да ми даде мъжко чедо - да мисли като мен, да направи нещо голямо. Винаги съм искал да е с музикална дарба и да стане голям музикант. Господ наистина е велик - даде ми два пъти по две. Всеки родител си хвали децата, но моите са изключителни”, разказва бащата. Той продължава да работи като фелдшер в спешната помощ в Каолиново, макар че е завършил история и археология.
Дежурствата в спешното му дават възможност да има повече свободно време за децата си. Майката Себиле е лаборантка. Денис Игнатов свири на гъдулката в ансамбъл “Шумен”. Дъщерите му - 17-годишните близначки Мерлин и Нермин, пеят в същия ансамбъл.
За Хасан и Ибрахим всичко тръгнало от едно ново руско акордеонче с 12 баса. Акордеончето стояло насред хола, запечатано в кашон. Оставил го предишният собственик на апартамента в Каолиново. Момчетата тогава били на 5 г.
“Оставих го да видя дали ще го пипат, дали ще го забележат”, казва бащата. Децата обаче го подминавали, но един ден Хасан попитал майка си на кого е и може ли да го пипне. “За вас е”, казала Себиле и Хасан веднага го поставил на раменете си. Първата песничка - “Мила моя мамо”, научил да свири само за 15 минути.
Свирел само Хасан, Ибрахим гледал отстрани. Каките обаче забелязали, че той скрито тактува и натиска същите пръсти като брат си, все едно свири. Един ден издали тайната му и Денис се захванал да обучава и него. “Като ги изравних, започнаха да свирят - единият с акордеона, другият със синтезатора.”
Тогава семейството решава, че мястото им не е в Каолиново - и заради момичетата, и заради момчетата. “Исках да се преместя в града, където децата ми могат да се развиват професионално. Търсех пролука.” Намира я през лятото на 2011-а, след като малките изкарват I клас. Решава да ги запише в СОУ “Сава Доброплодни” в Шумен, настоява за музикална паралелка.
Категорично отказва паралелката по изобразитeлно изкуство, където имало място. “Класната Светлана Желязкова ме убеждаваше, че всичките 25 деца са елитни и няма място за моите. Обясних й, че с моите класът ще стане по-елитен, но тя не ми повярва”, усмихва се бащата.
През юли момчетата се явяват на първо прослушване и приравнителен изпит, записват ги във II клас. Тогава срещат отпора на родители, които подозират, че са записани с връзки. Предизвикват второ прослушване пред друга комисия. Тя е с участието на професионалисти, които си казват думата, че децата са за тази паралелка.
“Дойдоха във II клас от Каолиново и не владееха дори български добре. Бащата ни убеждаваше, че те ще представят и училището, и града, но аз ги приех малко с недоверие”, признава днес Желязкова. Но децата за 2-3 месеца започват да свирят произведения, които другите свирят в края на IV клас.
“Това е истината - много талантливи, но и много трудолюбиви. Сега са отличници почти по всички предмети. 20 г. съм класна на музикална паралелка, но толкова упорити деца не съм виждала”, признава Желязкова.
Записват ги да учат пиано. За първи път обаче момчетата докосват клавишите в първия час при музикалната педагожка на училището Маринела Маринова. Това става на 21 септември 2011 г. И до днес тя е неотлъчно до тях. “Голямата фигура е в техния живот”, казва бащата.
Първо натиска клавиша пак Хасан, после Ибрахим. “Стори ни се много “тежък”, спомнят си сега децата. Дотогава свирили само на синтезатор.
На 17 ноември 2012 г. двамата се явяват на първия международен конкурс “Андрей Стоянов”, за който ги кани проф. Александър Текелиев. В своята възрастова група Хасан взема първа награда, а Ибрахим четвърта.
До днес, 2 г. и 7 месеца след срещата си с руското акордеонче, двамата имат поотделно участие в 17 конкурса, от тях 13 международни. Като клавирно дуо се явяват на 7 конкурси и фестивали. В повечето случаи са носители на първа или втора награда в своята категория.
Предпочитат участия в международни конкурси у нас, за да не пропускат учебни часове.
Последно на 4 ръце свирят на Международния клавирен конкурс Pera Piyano 2014 в Истанбул от 5 до 11 май т.г., където са победители в своята възрастова група. Там за първи път изпълняват рапсодия “Вардар”.
Два часа преди концерта на победителите Ибрахим вдига температура 39,4 градуса. Не може да стои на краката си. Бащата Дениз обяснява на сина си, че трябва да откажат участие. Ще свиря, тате, аз съм тук, за да свиря - казва Ибрахим. Увиват го във влажни чаршафи, баща му бие инжекция с аналгин и тръгват с колата към пл. “Таксим”, където е концертната зала. Свири с мокра коса и никой не разбира, че му е зле.
“Изсвирих без грешка, а Хасан сбърка”, спомня си Ибрахим. Хасан пък обяснява, че сгрешил от притеснение, че на брат му не е добре. “За тях пианото е живот”, казва Маринела Маринова. Според нея стресът на всяко дете от промяната на социалната среда, на смяната на малкия град с музикалната паралелка за тях е изиграла положителна роля. Стресът е бил градивен.
Помага им и необичайно съвпадение на две момчета близнаци с еднакви интереси. И Панчо Владигеров, и брат му Любен са били близнаци, но единият е бил пианист, а другият - цигулар.
В апартамента си семейството има 2 стари пиана, подарък от спонсори. Така малките могат да свирят и вкъщи.
Едното е подарък от дъщерята на известна наша пианистка, професор в музикалната академия, вече покойник. Второто е получено след благотворителна кампания на радио “Шумен”. Разположени са в две стаи - когато не свирят на 4 ръце, всеки репетира сам. На ден свирят по 4-5 часа, а когато имат концерти - по 10 часа. Има и конкуренция между тях. Битката продължава и на конкурсите - когато се явяват индивидуално, те са в една възрастова група.
Двамата си приличат. Учителите ги различават по бенката, която има вдясно на брадичката
си Хасан. Леко заекват, особено когато се притесняват. Затова им е по-лесно да говорят с музиката си. Признават, че обичат да учат трудни пиеси. Единият вече разучава Ференц Лист и неговия “Мефисто валс”. Другият планира да разучи вариациите върху народната песен “Дилмано, Дилберо” на Александър Владигеров.