“Любов” - пиесата на Елин Рахнев, има най-висок рейтинг в зрителската класация на Народния театър - пълно 6 по шестобалната система. А само на 7 стотни след текста на опитния драматург е класирана “Очите на другите”, написана от “новака” на първата сцена - 31-годишния Иван Димитров и поставена от Марий Росен - ученик на Стоян Камбарев.
“Модерна и необичайна пиеса, отлична режисура”, коментират критици.
На същото мнение било и журито за конкурса за нюйоркския фестивал HotInk at the LARK, прегледало над 400 пиеси. Неговата в превод на Анжела Родел (най-добрата от български на английски) е прочетена от американски актьори на маса в компанията на девет пиеси от цял свят. По-късно е изиграна на сцена в Голямата ябълка в театър “Ню Охайо”. “Очите на другите” е играна 16 пъти за един месец. По американската система на “Оф Бродуей” драматургът има по-голяма власт от режисьора и последната дума. Иван обича да ходи на театър, защото е “колективно преживяване. Защото дори да отидеш на любима постановка пет пъти, никога не е същото. Защото е живо изкуство. Защото не само виждаш, че актьорът диша, а го усещаш.”
“Двама приятели се
срещат всеки ден
на площад,
където са наблюдавани от мистериозен воайор. За тях е важно да изглеждат добре и да знаят, че някой ги наблюдава. Понякога им е невъзможно да осъществят контакт с външния свят, тъй като са твърде вгледани в собствените си проблеми... Една пиеса за това как сами търсим абсурдите наоколо си, за да се преборим с абсурда в самите нас. Накратко казано - красиво приятелство, несподелена любов, самота и всичко, което може да се промуши между тях. Това, но отразено в многото огледала в очите на другите”, дава своя ключ към пиесата режисьорът Марий Росен. (Постановката в Народния театър има номинации за “Аскеер” и “Икар” - б.а.).
Тази година една от специалните награди на фондация “Стоян Камбарев” отиде точно при писателя, драматург и поет Иван Димитров.
Преди дни той се
завърна от
престижния фестивал Europe Interplay - най-сериозната платформа за млади драматурзи в Европа, който се проведе в Брегенц, Австрия, на езерото Констанц.
“Много съм щастлив, че имах възможност да бъда част от този уникален фестивал, в който взеха участие 30 млади драматурзи от цяла Европа. Запознах се с невероятни хора, имах възможността да обсъждам пиесата си “Извънземното” в компанията на един много поставян немски драматург Кристо Шагор, а в моята работна група беше обещаващият млад драматур Алис Бърч, която е била поставяна в британски театри. Мога само да мечтая за тях. Разговарях за пиесата си с Клер Слейтър, която работи като драматург в “Гейт Тиътър” (Лондон).
Потопих се за няколко незабравими дни сред толкова много хора, чието настояще и бъдеще е в театъра. Научих ценни неща за театралната ситуация в Европа. С румънския и сръбския драматург имахме възможност да помърморим за Балканите. Видях най-голямата театрална сцена, разположена на вода (на езерото Констанц), където всяка продукция трае по две години, а бюджетът е 12 милиона евро. Но най-хубавото беше усещането да си сред себеподобни и за секунди да се изтръскаш от българския негативизъм, който полепва по душата ти” - споделя Иван Димитров след завръщането си от Австрия.
Поръчайте си коктейл “Бял руснак” на бара на малък хостел в центъра на София. Ще ви го приготви лично Иван Димитров - той му е любимият. Пиел го е и големият Лебовски. Забърква в чашата 30 г водка, мляко, настъргано индийско орехче и Kahlua - кафе ликьор от Мексико с кокос и шоколадови аромати, с тъмен махагонов аромат. Не прекалявайте.
На чаша може да
споделите или не своята история, а той да я превърне или не в нещо, вплетено в бъдещо стихотворение, разказ или пиеса. Тук, зад бара, възпитаникът на специалността “Българска филология”, специализирал културна антропология, намира възможност да се издържа, но и най-многото свободно време да пише. Защото единственото, което иска, е да пише, признава самият той. Израства в семейство на потомствени лекари, но “предава” тази професия. Това усещане за разрива между поколенията, за липсата на приемственост в традициите го има в романа му “Животът като липсващата лъжица”. Мaкap чe вътpe имa и любoв, имa пoбoй -
жaлкo, чe дoбpитe
cи изяждaт бoя,
a имa и cъcтeзaтeлни пocтижeния... в дpуcaнeтo. Кaк ce cтaвa нapкoмaн? Отгoвopът нa Димитpoв e oтчacти уличeн, зaщoтo улицaтa aктивнo пpиcъcтвa в poмaнa, включително и активната употреба на сленг, и oтчacти литepaтуpeн зapaди пpиcтpacтията нa aвтopa към Кepуaк, Бъpджec, Кaфкa. Poмaнът имa тoлкoвa oбщo c xимнитe нa Кepуaк, кoлкoтo и c кoшмapитe нa Кaфкa. Кoй пуши тpeвa, пoзнaвaш ли нapкoмaни, зaщo нa улицaтa тe пoздpaвявaт вce бeздeлници, a нe увaжaвaни xopa в кocтюми, кaкъв живoт вoдиш и дoкъдe щe cтигнeш? Гepoят нa Димитpoв е вкapан във “филм”. Toй тpябвa дa внимaвa, дa ce пaзи oт cтpaxa и caмocъжaлeниeтo, зa дa дoчaкa любoвтa. Нaй-cтpaшният гpяx, кoйтo биxмe мoгли дa извъpшим, e дa oтcтъпим oт cвoeтo жeлaниe. Toгaвa липcвaщaтa лъжицa oт “Мaтpицaтa” (There is no sрoon...), лъжицaтa нa фaнтaзиятa, зaпoчвa дa ce изпoлзвa зa злo.
На фестивала в Брегенц Димитров се запознал с позитивна сръбска драматуржка, която му казва, че може да разпрати пиесата му “Времева болест” по свои познати режисьори. Защото тя вече е преведена на сръбски, но плановете да бъде поставена на обменна база чрез Младежкия театър са се провалили. Напредват преговорите с тетър “Възраждане” за постановка на “Извънземното”. Както и работата по постмодерния роман “Софийски дует”, който вече е пред печат. Търсят се две възрастви актриси - и за тях трябва да има роли - те могат да изиграят героините му от пиесата “Жестоки бабички” - за две бивши агентки на ДС.
“Все си повтарям, че трябва да следваш посоката, в която си се запътил, дори хората около теб да ти разправят, че трябва да обърнеш. Всичко зависи от гледната точка, така, че това, което за един е отиване, за друг може да е връщане и обратното”, обобщава Димитров.
Аз отново ще съм беден, без стотинки, без коли, хладилници и искане,
пенсията изобщо няма да ми стига: то на кой ли стига, че да стига за писатели.
Когато ще живея, без да пиша за друг, освен за себе си,
ще съм облечен в кръпки и на мястото на шапка ще развявам гордо
косите си окапали.
Когато ще съм се изтъркал,
ще се видим...
И като залез грейнем. Как ще видим!
Колко силно сме си липсвали.
(Из поемата на Иван Димитров “Последно сатори в Париж”)
